Р Е Ш Е Н И Е № 328 гр. София, 12 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 927/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2341/2012 година по описа на Плевенския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Искането се прави на основание чл. 420, ал. 1 от НПК при релевирано отменително основание по чл. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК. В искането е заявено допуснато съществено нарушение на материалния закон при постановяване на присъдата в частта й относно приложението на чл. 66 от НК за наложеното на осъдения И. Б. наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото. Осъденият И. Б. участва лично и с назначения му за служебен защитник адвокат З. Л. от Софийската адвокатска колегия, който намира искането за неоснователно и моли за оставянето му без уважение. Представя подробни писмени бележки с доводи в подкрепа на становището си. Частният обвинител П. Д. И. не участва лично в производството пред ВКС, редовно призована. Не изпраща процесуален представител и становище по искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е признал И. Б. Б. за виновен в това, че през периода м. юли 2012 година – м. октомври с. г., в [населено място], при условията на повторност, след като е осъден с влязло в законна сила решение по гр. д. № 5418/2009 година на Районен съд – гр. Плевен , да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева за малолетното си дете, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски, а именно – за четири месечни вноски и общо за сумата 200 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски в полза на частния обвинител П. И., като са възложени в тежест на осъдения Б.. Присъдата не е атакувана по реда на въззивната проверка и е влязла в законна сила на 15. 02. 2013 година. Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно, макар и не само по изложените в него съображения. В искането се твърди, че по отношение на осъдения Б. не са били налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК поради наличието на предходни осъждания за умишлени престъпления от общ характер и вече настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1 от НК. При не особено конкретни и ясни правни съображения за тези обстоятелства, с искането се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ВКС намира, че по отношение на осъдения Б. действително са налице четири предходни присъди за извършени престъпления от общ характер, за едно от които (по нохд № 246/2008 година) същият е освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. В тази връзка и с оглед отразеното в мотивите на присъдата, ВКС намира за необходимо да посочи следното: По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК в мотивите на присъдата липсват съответни съображения. Предходните осъждания на Б. също не са коментирани от съда относно настъпила реабилитация, време на изтърпяване, законови последици и обвързаност с наказанието по настоящето производство. Дали по отношение на едно осъждане е настъпила реабилитация по право, съдът преценява сам, на базата на данните за осъждането и закона, а не според отразеното за настъпването й в справката за съдимост на лицето. Извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че наложеното на осъдения Б. наказание от една година лишаване от свобода по нохд № 178/2001 година е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК с присъдата по нохд № 3881/2006 година, а това определено препятства настъпване на реабилитация при условията на чл. 86, ал. 1 от НК. Освен това, ВКС няма как да не отрази констатацията, която прави, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. Обвинителният акт, който очертава фактическата и правна рамка на обвинението, а оттам и на предмета на доказване, е инкриминирал период на осъществяване на деянието от м. февруари 2012 година до м. юли 2012 година включително. Съобразно изложеното от осъдения Б. в обясненията му пред съда и от частната обвинителка И. в нейните показания, участващият по делото прокурор на основание чл. 287 от НПК е изменил обвинението, като е инкриминирал нов период на извършване на деянието – от м. юли 2012 година до м. октомври с. г., каквото обвинение не е било повдигано в хода на досъдебното производство, за него не е провеждано разследване и не е реализирана защита от страна на осъдения. На практика, в съдебно заседание представителят на обвинителната власт е повдигнал на осъдения Б. за първи път ново обвинение, а съдът е приел същото с определение от 22. 11. 2012 година. Така повдигнатото обвинение не е изменение на обвинението по смисъла на чл. 287, ал. 1 от НПК, а повдигане за първи път, в хода на съдебното следствие, обвинение за друго престъпление, извършено от дееца. В рамките на това обвинение съдът е признал Б. за виновен и го е осъдил, както това бе описано по-горе. При така констатираните нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, допуснати при разглеждане на делото, атакуваната по реда на възобновяване на наказателните дела присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът дължи прецизна оценка на събраните по делото доказателства, които да установят по несъмнен начин периодът на неизпълнение от страна на осъдения Б. на задължението му за заплащане на издръжка в рамките на повдигнатото му обвинение, предходните му осъждания, евентуално настъпила реабилитация, законните последици и значение при определяне на наказанието за настоящето деяние, като изложи убедителни съображения за тези обстоятелства. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела присъда № 18 от 30. 01. 2013 година на Плевенския районен съд, 9-ти състав, постановена по нохд № 2341/2012 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.