Р Е Ш Е Н И Е №600 гр. София, 27 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2696 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационен протест срещу присъда №250 от 03.10.2011 г., постановена по ВНОХД №257/2011 г. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново. С атакувания съдебен акт е била частично отменена присъда №27 от 20.05.2011 г., постановена по НОХД №106/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе, в частта й с която подсъдимият Е. П. С. е бил признат за виновен в това, че на 21.07.2010 г. в района на гр.Мартен, в съучастие като съизвършител със сговорилите се предварително И. С. И. и З. С. З. е пренесъл през границите на страната, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери- цигари на обща стойност 28 670 лева, като на основание чл.304 НПК подсъдимият С. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”д”, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Атакуваната присъда е била отменена и в частта й, с която подсъдимият С. е бил осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 536 лева. Постановената от първостепенния съд присъда е била потвърдена в останалата й част. В протеста не са конкретно посочени касационни основания, но от изложението може да бъде направен извод, че се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствата по делото и неправилно приложение на закона. Поддържа се, че неправилно подсъдимият С. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като незаконосъобразно въззивният съд не е отчел това, че той е осъществил състава на престъплението по чл.242, б.”д” НК, като е участвал в поемането на стоките- предмет на контрабанда, действал е координирано с другите двамата извършители на престъплението и е допринесъл за укриването на цигарите на скришно място на българския бряг. Предлага се атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Велико Търново. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста, като твърди, че подсъдимият С. е осъществил престъплението по чл.242 НК от обективна и субективна страна. Поддържа, че той е знаел че осъществява престъпление и неправилно е бил оправдан. Алтернативно се твърди, че при анализа на доказателствените материали, дори да се установи, че подсъдимият не е действал като съизвършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК, то няма съмнение, че той е действал като помагач и трябва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.242, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.4 НК. Защитата на подсъдимия С. моли протеста да бъде оставен без уважение, а атакуваната присъда в сила. Поддържа се, че в хода на производството са били събрани множество доказателства, които изцяло оневиняват този подсъдим. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Касационният протест е неоснователен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав не възприе доводите, отразени в протеста и поддържани от представителя на държавното обвинение в хода на проведеното касационно производство. Те са свързани с оценката на доказателствените материали, като се правят оплаквания за превратно тълкуване на доказателствата от въззивният съдебен състав. При внимателния преглед на доказателствената маса може да бъде направен извод, че в хода на производството са били събрани всички относими към неговия предмет доказателства и те са били правилно анализирани. Законосъобразно въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимите С. и И. и показанията на свидетеля З.. От тях се установява, че действително двамата подсъдими са управлявали заедно лодката, като са се придвижили с нея до борда на кораба „Г. Б.”. Отново от тези показания се установява, че те са осъществили активни действия, с които са долепили плавателния съд, с който са се придвижвали до борда на кораба, което е дало възможност на лодката да бъдат натоварени цигарите- предмет на контрабанда. Отново от тези гласни доказателства се установява, че в процеса на товаренето на инкриминираните стоки участие е взел единствено подсъдимия И., който е поемал саковете и денковете, в които те са се намирали. При съпоставката на тези гласни доказателства с показанията на свидетелите Ч. и К. (полицейски служители, възприели лично претоварването на контрабандните стоки от търговския кораб на лодката) се установява, че те се припокриват почти изцяло, като единственото противоречие е по отношение на това дали и двамата подсъдими (намиращи се на лодката) са участвали в поемането на цигарите, подавани от кораба. Свидетелят Ч. твърди, че двамата са поемали денковете, докато К. заявява, че не е сигурен за това обстоятелство. Противоречието между показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимите по отношение на обстоятелството участвал ли е С. в претоварването на цигарите е съществено с оглед преценката за извършването на инкриминираното деяние от обективна страна. Касационната инстанция прецени, че дори да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Ч., че намиращите се два лица в лодката (подсъдимите С. и И.) са поемали предмети, подавани от други лица от борда на търговския кораб, няма как да бъдат отграничени тубите с гориво, за които подсъдимите твърдят, че са взели от кораба от пакетите, в които са се намирали контрабандните цигари. При противоречието между показанията на свидетеля Ч. и всички останали гласни доказателства и конкретно обясненията на двамата подсъдими няма как да бъде направен извод, че участието на подсъдимия С. в извършването на престъплението по чл.242 НК е безспорно установено и да бъде ангажирана наказателната му отговорност. При преценката на доказателствените материали по отношение на съставомерните факти трябва да бъде отчетено и това, че осъдителен съдебен акт може да бъде постановен само когато доказателствата установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това по отношение на подсъдимия С. не е сторено, респективно правилно той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъплението по чл.242, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Касационната инстанция прецени, че дори да бъде прието, че подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението от обективна страна, то той не е осъществил престъплението от субективна. Няма съмнение, че престъплението по чл.242 НК може да бъде извършено само и единствено при форма на вината „пряк” умисъл, когато извършителят съзнава, че пренася през границите на страната стоки, без знанието и разрешението на митниците. Това знание на извършителя на престъплението трябва да е налице към момента на осъществяване на престъплението от обективна страна. При прегледа на доказателствения материал по делото може да бъде направен извод, че за обстоятелството дали подсъдимият С. е знаел, че в саковете и денковете, претоварени на кораба се съдържат контрабандни стоки може да бъде установено единствено от обясненията на подсъдимите. И двамата са категорични, че С. не е знаел за цигарите, договорени предварително от И., а когато е разбрал се е противопоставил да участва в пренасянето им и е изискал да бъдат разтоварени незабавно и той да няма нищо общо със случилото се. Обясненията на двамата подсъдими в тази им част са непротиворечеви, логични и не се опровергават от други доказателствени материали. Обясненията на подсъдимия в наказателното производство са основно средство за защита, но и годно доказателствено средство и когато те не са опровергани (както е по делото) същите трябва да бъдат кредитирани. Ето защо съдът прецени, че по делото липсват доказателства, установяващи осъществяването на престъплението от страна на подсъдимия С. от субективна страна и правилно въззивният съд го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъплението, в което той е обвинен. По оплакванията за допуснато нарушение на закона В касационния протест не са релевирани конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, но в хода на проведеното касационно производство представителят на държавното обвинение предложи подсъдимият С. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.242, б.”д” НК във вр. с чл.20, ал.4 НК, като поддържа, че той е действал като помагач на подсъдимия И.. Тази правна конструкция не може да бъде приета, тъй като ако се прецени, че подсъдимият С. е осъществил действията, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт то, те следва да бъдат квалифицирани като извършителство, а не като помагачество. Ако бъде установено, че С. е участвал съзнателно в придвижването на лодката до търговския кораб (намиращ се на стоянка извън териториалните води на страната), че е участвал в товаренето на контрабандните стоки, че е пристигнал с лодката до българския бряг, като по този начин е пресякъл държавна граница и там е укрил цигарите, то дейността му не може да бъде помагачество по смисъла на чл.20, ал.4 НК, а единствено и само съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Касационният съдебен състав посочи по- горе защо не възприема за установено изложените факти, както и трябва да отбележи и това, че при липсата на осъществяване на престъплението по чл.242 НК от субективна страна за подсъдимия С. няма как да бъде ангажирана отговорността му нито за извършителство, нито за предложеното от прокуратурата помагачество. Предвид изложеното касационният съдебен състав прецени, че атакуваната въззивна присъда трябва да бъде оставена в сила, тъй като при постановяването й съдът не е допуснал нарушение на закона или съществено нарушение на процесуални правила. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда №250 от 03.10.2011 г., постановена по ВНОХД №257/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.