Р Е Ш Е Н И Е N 327/11 г. София ,30.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на пети декември , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 844 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 832 от 12.09.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 27.01.2010 г. по гр.д. № 1135 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] с което е оставено в сила решение № 593 от 7.03.2009 г. по гр.д. №.... от ..... г. на Районен съд, [населено място], 10 състав и е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.59, ал.3, пр.2 ЗС от касаторката срещу М. В. Д. и Д. К. Д.. Касационната проверка е допусната по следните въпроси: материално правния въпрос за прекратяването на правото на ползване върху имот ако не е било упражнявано в продължение на пет години и по процесуалния въпрос касаещ цялостно обсъждане на доказателствения материал и съпоставянето му с доводите и възраженията на страните- чл.12 ГПК, както и върху кого лежи доказателствената тежест за установяване на фактическото обстоятелство, че в продължение на пет години не е осъществявано ползване върху имота и следва ли съдът при постановяване на решението да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка , както и доводите и възраженията на страните , изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК. Касаторката подържа, че решението е неправилно като са налице всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответника М. В. Д. е оспорила касационната жалба и е представила подробен отговор, който подържа чрез адв. В. П. в съдебно заседание. Ответника Д. К. Д. счита, че касационната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение , което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок по чл.283 ГПК. Решението е валидно, но недопустимо . При постановяване на решението са обсъдени приложените доказателства и становищата и възраженията на страните като съдът ги е преценил по вътрешно убеждение , което е в съответствие с изискването на чл.12 ГПК. В съответствие с чл.235, ал.1 ГПК е основал своето решение на основание фактите по делото. При постановяването на касираният съдебен акт са били взети предвид следните факти: с н.а. № ..., т...., н.д. № .... от ..... г. Д. К. Д. , който е бил в брак с втората ответница М. В. Д. е закупил едноетажната жилищна сграда и 154,60 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 236 кв.м. съставляващо парцел ... , кв.... по плана на.... м.р. , [населено място]. Този имот е бил притежаван в СИО от двамата съпрузи. С н.а. № ..., т...., рег. № ...., н.д. №... от .... г. жилището и ид.ч.от дворното място са били подарени на дъщерята на купувачите, която е ищец и касатор по делото С. Д. Д.. Родителите са запазили право на ползване върху имота. Безспорно по делото е установено , че Д. К. Д. и М. В. Д. не са живяли на този адрес , но периодично са го посещавали. М. В. Д. е била болна от множествена склероза и трудно подвижна. Едноетажната жилищна сграда е била съборена в края на м. май 2005 г. до края на м. юни 2005 г. Събарянето е свързано с учредяването на правото на строеж с н.а. №..., т....., н.д. № .... от .... г., с който С. Д. Д. и другия съсобственик на дворното място Вяра Д. са учредили право на строеж в полза на “Д.”. С този договор касаторката е продала на търговското дружество апартамент № ..., апартамент №... , ателие № 1, гараж №.... и Интернет клуб. Върху мястото е изградена шестетажна жилищна сграда. По делото са били събрани и доказателства , че ползувателите не са изпълнявали задълженията си по чл.57, ал.1 от Закона за собствеността , тъй като консумативните разноски за вода и ел. енергия и данъците са заплащани от ищцата- собственик, която е живяла в спорното жилище до неговото събаряне. При тази фактическа обстановка въззивният съд е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но неоснователен. Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът определя, че погасяването на това вещно право да се осъществява при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта , както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години , , т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. При разглеждането на настоящият отрицателен установителен иск първият въпрос, който следва да се постави е за неговата допустимост с оглед наличието на правен интерес. За да не налице правен интерес при отрицателния установителен иск при който ответника се позовава на спорното право , правните последици от иска следва да рефлектират в правната сфера на ищеца като запазят или обогатят имуществото му. В конкретния случай няма спор, че към юни 2005 г. , а исковата молба е предявена на 19.12.2006 г. спорната жилищна сграда вече не е съществувала, т.е. в случая по отношение на нея вече е било погасено правото на ползване при условията на чл. 59, ал.3, пр.1 ЗС . Това ограничено вещно право вече не е съществувало в патримониума на ответниците , то е било погасено по силата на закона и не е могло да се отрази неблагоприятно на имуществената сфера на ищцата-касатор Създадените административни пречки от ответницата не обуславят правен интерес от предявяването на иска. Погасено е и правото на ползване върху идеалната част от дворното място, което с изграждането на шестетажната жилищна сграда е престанало да бъде самостоятелен обект на собственост и ползване , а представлява обща част по предназначение към сградата. След като правото на ползване е погасено поради физическото погиване на постройката и не съществуването като самостоятелен обект на дворното място , то липсва правен интерес у касаторката, преценен в горния смисъл,., да установи , че правото на ползване е погинало на друго правно основание- поради неговото неупражняване в продължение на пет години към 2005 г., когато обекта вече не е съществувал. Не обуславя наличието на правен интерес и искането за обезсилване на нотариалният акт, което е правна последица от допустим иск за материално право. Предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и постановените решения по недопустим процес следва да се обезсилят и производството по делото да бъде прекратено. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 110 от 27.01.2010 г. по гр.д. № 1135 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОБЕЗСИЛВА решение № 110 от 27.01.2010 г. по гр.д. № 1135 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] и решение № 593 от 7.03.2009 г. по гр.д. № 9738 от 2006 г. на Районен съд, [населено място], 10 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: