Ключови фрази
Съдебен контрол на решенията на общото събрание на сдружението * активна легитимация на ищец * отмяна решение на общото събрание на сдружението * конститутивно действие * изключване член на сдружение


3
РЕШЕНИЕ


N 172

София, 09,12,2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 1047/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
Х. – [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 572 от 30.06.2010г. по т. д.117/10г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е предявен от лице, което е било изключено като член на сдружението с решение на изпълнителния съвет от 12.06.2002г. и съответно не е легитимирано да го води. Поддържани са и лаконични оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Ответникът по касация-Г. Я. К. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №547 от 12.07.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., при релевантност на въпроса относно допустимостта на иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, с оглед липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищцата в периода между изключването й от сдружението като почетен член и отмяна на решението за това изключване, като този въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото с решение №207 от 13.12.2010г. по т.д. 129/10г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 98/09.11.2009г. на Хасковски окръжен съд, с което по предявения иск на Г. К. против Х. на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ са отменени решенията на ОС на Х., приети на 07.11.2008г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за неоснователно направеното възражение за недопустимост на иска, поради липса на процесуалноправна легитимация на ищцата, тъй като решението на общото събрание, с което тя била изключена като почетен член на Х. не било влязло в сила, поради което и не произвело действие. По същество е прието, че с оглед данните по делото било установено твърдението на ищцата, че към момента на провеждане на събранието, отмяната на решенията, на което е предмет на спор, действащия устав бил този приет през 1991г. И тъй като не бил спазен редът установен от него за свикване на общото събрание, то и взетите решения били незаконосъобразни.
Касационно обжалване на така постановеното решение на Пловдивски апелативен съд е допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като поставения въпрос за активната легитимация на лице, което не е било член на сдружението към момента на предявяване на иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, е бил разрешен със задължителна практика по чл.290 ГПК с решение №207 от 13.12.2010г. по т.д.129/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с което при аналогична хипотеза е било прието, че с оглед защитата, която се цели с конститутивния иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, процесуалната легитимация на ищеца следва принадлежността на потестативното право. Тя съставлява абсолютна процесуална предпоставка и нейната липса обуславя недопустимост на предявения иск. Този извод е направен при разрешаване на идентичен на разглеждания с обжалваното решение случай, между същите страни по повод предявен от ищцата иск срещу други решения на общото събрание на сдружението, като ВКС е мотивирал, че ищцата К. не е имала качество на член на Х., при съпоставяне на датите – на приемане на решение за изключването й като почетен член на сдружението – 19.08.2002г. и отмяната на това решение с влезлия в сила съдебен акт на 07.05.2009г. В разглеждания случай спрямо тези дати и датата на предявяване на иска – 10.11.2008г. следва да се направи същия извод, а именно че – в този период 19.08.2002 г. – 07.05.2009г. ищцата не е била член на Х., поради което не е била активно легитимирана да предяви иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, което обуславя и недопустимост на съдебното производство. Или като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт при липса на процесуална активна легитимация, което има за правна последица обезсилването му, както и оставения с него в сила акт на първостепенния съд на основание чл. 293, ал.4 ГПК, при законен бланкет към чл.270, ал.3 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за цялото съдебно производство в размер на 620лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 572 от 30.06.2010г. по т. д.117/10г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 98/09.11.2009г. по гр.д. 183/08г.на Хасковски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Г. Я. К. от [населено място] да заплати на Х. сумата 630лв. – разноски за цялото съдебно производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: