Р Е Ш Е Н И Е № 610 гр. София, 04 април 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Красимира КОЛОВА.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1754 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 10/12 г. на Окръжен съд гр. Ямбол. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до установяване, проверка и оценка на фактите, които са довели до нарушаване правата на частния обвинител. Твърди се, че съдилищата не са изпълнили процесуалните си задължения, произтичащи от чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина. Настоява се за възобновяване на въззивното дело, отмяна на постановеното решение и връщане делото за ново разглеждане на окръжния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от прокурора от Върховната касационна прокуратура със същите доводи и искане. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Н. Д. – адв. Х. моли искането на главния прокурор да бъде уважено, като делото се върне за ново разглеждане с указания за назначаване на повторна съдебно - медицинска експертиза Защитникът на оправдания подсъдим И. – адв. А., счита, че не са допуснати цитираните в искането процесуални нарушения, тъй като от медицинските заключения ставало ясно, че кръвонасяданията по тялото на пострадалия не били получени през инкриминирания времеви период. В последната си дума И. И. моли за справедливо решение. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 1159 от 30.11.2011г., постановена по нохд № 1718/10г. на районен съд гр. Ямбол, И. Н. И. бил признат за невинен в това, на 31.08.2008г. за времето от 18.00 до 23.00ч. в сградата на ОД на МВР [населено място] в качеството си на длъжностно лице от състава на полицията - началник на група „Престъпления срещу личността” в сектор „Криминална полиция” при ОД на МВР Ямбол, да е извършил противозаконни принудителни действия спрямо обвиняемия по дознание № 130 /08г. по описа на ОД на МВР Ямбол, за да изтръгне от него признание, че е извършил убийството на И. М. Г. от [населено място], поради което и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.287 от НК. Със същата присъда И. бил признат за невинен в това, по същото време и място, в качеството си на длъжностно лице от състава на полицията - началник на група „Престъпления срещу личността” в сектор „Криминална полиция” при ОД на МВР Ямбол, като лице от състава на полицията при изпълнение на службата си, да е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, на Н. Г. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Бил отхвърлен и предявеният от Н. Г. Д. граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. По жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. било образувано внохд № 10/12 г. на Окръжен съд гр. Ямбол. С решение на въззивния съд № 38 от 13.03.2012г. по същото дело, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина. Въпросът относно характера и механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия Д. е изцяло в предмета на доказване както за престъплението по чл.287, така и за това по чл.131 от НК. При първото първоинстанционно разглеждане на делото, изготвените на досъдебното производство съдебно - медицински заключения от д-р П. не са били приети, поради възникнали съмнения в тяхната обоснованост. Назначената повторна тройна съдебно - медицинска експертиза е депозирала заключение, идентично със становището на първата експертиза, а именно, че уврежданията по ръцете на Д. са могли да бъдат получени от електрошокова палка. При второто първоинстанционно разглеждане на делото заключението на тройната съдебно - медицинска експертиза не е било прието за обосновано, тъй като при изготвянето му вещите лица взели предвид само медицинската документация по делото. От записаните в протокола от съдебното заседание изявления на експерта д-р Т. е видно, че на вещите лица били предоставени единствено медицинските документи, а за останалата част от делото им било обяснено, че не може да им бъде дадена за запознаване поради секретност. Назначената повторна тройна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от МУ [населено място] е депозирала заключение, че уврежданията по двете ръце не съответстват напълно на характеристиките на увреждане от електрошокови устройства, а могат да бъдат причинени от контактен дерматит, от твърди тъпи предмети с грапава повърхност, от искри от електрожен или ъглошлайф. Така описаното процесуално развитие на делото сочи на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила. След като съдът е установил, че заключението на тройната съдебно - медицинска експертиза не е достатъчно пълно и ясно е следвало да назначи допълнителна, а не повторна експертиза (р. № 385 от 11.08.1986г. на ВС, ІІ н.о.; р.№ 394 от 19.12.1990г. на ВС на РБ, ВК). Противоречието между заключенията на експертите от тази експертиза със заключенията на тройната съдебно – медицинска експертиза, изготвена от МУ – Варна не е било изяснено от първостепенния съд, който е кредитирал последното заключение по съображения, че то кореспондира със събраните по делото гласни доказателства. Нормата на чл.154, ал.2 от НПК позволява на решаващия съд да не се съгласи със заключението на вещото лице, като се мотивира за това. В случая обаче съдът е кредитирал въпросното заключение с декларативни изявления и без съответната аргументация. При въззивното разглеждане на делото съществуващото нарушение не е било отстранено, като с отказа си да уважи искането на защитата за назначаване на повторна съдебно- медицинска експертиза окръжният съд освен, че е ограничил правата на частния обвинител, е постановил съдебен акт по същество при неизяснена фактическа обстановка по основния предмет на доказване - характера и механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. При анализа на доказателствата, въззивният съд е тълкувал превратно някои от тях. Показанията на св. Х., отнасящи се до раздадените електрошокови палки на служителите от сектор „Криминална полиция” са били преценени като такива отнасящи се до подсъдимия И.. Въззивният съд не е допуснал и въззивно съдебно следствие с допълнителен разпит на св. Х., чиито показания относно това обстоятелство пред първия и втория първоинстанционен съд се различават. Констатирайки наличието на противоречия в гласните доказателства, въззивният съд е кредитирал безрезервно показанията на свидетелите – полицейски служители, присъствали в стаята по време на провеждането на беседата и не е дал вяра на останалите гласни доказателства, като противоречащи на първата група. При тази процесуална дейност съдът не е взел предвид колегиалните отношения на тази група свидетели с подсъдимия. От друга страна е отхвърлил показанията на пострадалия, който като обвиняем за престъпление по чл.115 от НК бил заинтересован да обвини полицай в насилие. Последната констатация очевидно няма как да бъде приета предвид наличието на прокурорско постановление от 25.03.2009г. за прекратяване на наказателното производство срещу Н. Д. за престъплението по чл.115 от НК (л.54, т.3 от ДП). От изложеното се налага извод, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани със събирането и оценката на доказателствения материал от страна на въззивния съд. Посочените процесуални нарушения обуславят възобновяването на делото и връщането му за ново разглеждане на окръжния съд [населено място], при което да бъде проведено въззивно съдебно следствие с назначаване на комплексна разширена съдебно - медицинска експертиза с участието на специалисти по съдебна медицина, изгаряния и кожни болести, която да даде отговор на въпросите относно характера и механизма на причиняване на уврежданията на Н. Д.. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 38 от 13.03.2012г., постановено по внохд № 10/2012г. по описа на Окръжен съд гр. Ямбол. ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. Ямбол за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :