Ключови фрази
Обезщетение за вреди * пропуснати ползи * нищожност * обезпечителни мерки * липса на мотиви * очевидна фактическа грешка * непозволено увреждане * деликтна отговорност * авторско право

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. София, 30.11.2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА


при участието на секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1512 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 35 от 22.01.2014 г. по т.д. 1173/13 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е отменено решение № 315 от 09.07.2013 г., постановено по т.д. 995/11 г. в частта за осъждане на „Р. Б. Г.“, Германия да заплати на [фирма] сумата от 530 152,32 лв, представляваща пропуснати ползи от нереализирани продажби на произвеждания и продаван от [фирма] продукт АУТОТЕСТ ІІ за периода 01.01.2007 г. до 01.01.2012 г., както и сумата от 102 664,77 лв, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода на забава 01.01.2008 г. до 27.12.2011 г. и в частта за дължимите разноски от 34 845,55 лв и вместо него е постановил отхвърляне на исковете. Иска решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете.

Сочи основания по чл. 281, т. 1 ГПК като счита, че решението е нищожно, чл. 281 т. 2 ГПК – недопустимо и на основание чл. 281, т. 3 от ГПК - неправилно. Необосноваността била близка към водеща до нищожност на съдебното решение. Касаторът сочи грубо вътрешно противоречие в мотивите на решението: едновременно се твърдяло, че ответникът е произвеждал A. II, а същевременно се твърдяло, че не можел да го произвежда и продава. Нямало отношение към иска по чл. 403 от ГПК доказателствата относно авторството върху софтуера. Претенцията била за обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се продава един продукт.

Моли да бъде обявено за нищожно решение № 35 от 22.01.2014 г. по т.д. 1173/13 г. на Апелативен съд – [населено място]. А като недопустимо, в частта, с която се отхвърля иска и за законната лихва върху сумата от 6 427 лв начиная от 30.12.2011 г. до окончателното й изплащане като недоказан. А в случай, че не бъде прогласено за нищожно, да бъде отменено, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да се потвърди решение № 315 от 09.07.2013 г. по т.д. 995/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Възраженията на страните не били обсъдени в цялост и предметът на делото бил изместен, вместо да се разгледа иск с правно основание чл. 403 от ГПК се преценяват авторските права на ищеца [фирма].

Ответникът „Р. Б.“ Г., Германия чрез адв. Е. Ч. оспорва касационната жалба. Счита, че същата е неоснователна. В писмените си бележки обосновава извод, че претенцията на ищеца за 6 427 лв не е предмет на въззивното производство и в този смисъл решението не е недопустимо. Счита, че решаващият мотив на въззивния съд, че пропусната полза не се предполага е законосъобразен. Пропуснатите ползи подлежали на доказване. Излага съображения по елементите на фактическия състав, а именно, че не е доказано налагане на обезпечителните мерки, поради това нямало вредоносно действие. Освен това [фирма] нямала осчетоводени дълготрайни материални активи и нямала продажба на такива за 2002 г - 2010 г. Пазарният дял на [фирма] бил 0,35 % и при трайно намаляване на продажбите, не можело да се приеме, че има твърдените вреди, изразяващи се в нереализирана печалба от неосъществени продажби. Излага подробни съображения по недоказаността на иска.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение като прецени данните по делото , с оглед на заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 от ГПК намира следното:

Пловдивски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част за присъждане на сумата от 530 152,32 лв, на основание чл. 403 от ГПК, представляваща пропуснати ползи от нереализирани продажби на произведения и продаван от ищеца продукт Аудиотест ІІ за периода 01.01.2007 г. до 01.01.2012 г., през който е наложено обезпечение на предявените от „Р. Б.“ Г., Германия срещу [фирма], [населено място], искове по чл. 95, ал.1 т. 1 и т. 2 З. (отхвърлени с влязло в сила решение № 596 от 07.07.2010 г. по т.д. 209/2009 г. на П.), както и сумата от 102 664,77 лв, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода на забавата за периода от 01.01.2008 г. до 27.12.2011 г., както и иск за заплащане на сумата 102 664,77 лв, представляваща мораторни лихви върху главниците за периода от 01.01.2008 г. до 27.12.2011 г. като неоснователен и недоказан.

С решение № 315 от 09.07.2013 г. по т.д. 995/11 г. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 6 427 лв. на [фирма] срещу „Р. Б.“, Германия за периода 01.01.2007 г. до 18.11.2011 г. , представляваща пропусната печалба от запечатване на пет устройства A. ІІ. В тази част решението на окръжния съд не е обжалвано от ищеца [фирма] и не е предмет на въззивното решение. С решение № 120 от 03.04.2015 г. по в.т.д. № 1173 от 2013 г. Пловдивски апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение от 22.01.2014 г. като е заличил частта, с която е постановена отмяна на допълнително решение № 411/29.08.2013 г. и след сумата 6 427 лв от втория диспозитив допълва, „ведно със законната лихва , начиная от 30.12.2011 г. до окончателното изплащане“, както и в частта, с която е постановено, че се отхвърля иска и законната лихва върху сумата 6 427 лв, начиная от 30.12.2011 г. до окончателно изплащане като недоказан и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка навсякъде в решението където е изписано наименованието Аудиотест като се чете Аутотест.

Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 403 от ГПК е недоказан и неоснователен. Преценил е, че обезпечителните мерки, изразяващи се в запечатване на наличните в производствена база и офис тестери Аутотест, запечатване на компютри, генериращи и съдържащи софтуер и софтуера, необходим за функционирането на автомобилния кодочетец, запечатването на наличните електронни носители CD и D. със записан върху тях софтуер, необходим за функционирането на автомобилния кодочетец, забрана за разработване и разпространение на тестера Аутотест ІІ, забрана за разработване и разпространение на съпътстващия тестера софтуер върху електронни носители и посредством интернет и забрана за предлагане на кодочетеца и съпътстващия го софтуер по електронен път, не са довели до пропускане на твърдените в исковата молба ползи. Този извод е аргументиран с липсата на доказателства, че ищецът е носител на авторските права за процесния кодочетец или че притежава лицензия за него, тъй като не би могъл да произвежда и продава такива устройства, нито софтуер за тях. Едновременно с това, преценявайки, че не е сезиран с въззивна жалба, въззивният съд е изразил разбирането, че запечатването на тестери и поставянето на стикери върху намерените в офиса на ищеца компютри са попречили за реализацията им на пазара и че това са вреди, които ищецът може да иска от ответника по исковете. Прието е, че отговорността по чл. 403 от ГПК е безвиновна. Пропуснатата полза изисква не установяване на хипотетична вреда, а допускане на закономерно настъпване на увеличаване на имуществото. Изложени са мотиви, че с оглед експертизата по делото, се установява, че и други фирми продават подобни устройства, но след регистрация на своя продукт в Патентно ведомство, а ищецът не е представил удостоверение от Патентно ведомство за притежаване на авторски права върху процесните кодочетци, нито искания за предоставени лицензии. Съдът е направил извод, че без тях ищецът не би могъл да произвежда и продава такива устройства или софтуер към тях. Нереализираните продажби били само една хипотеза, изчислена от вещото лице. При положение, че ищецът не доказва притежанието на авторски права, то той не може да претендира пропуснати ползи от неосъществени бъдещи продажби.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради вероятност решението да е нищожно. Нищожността на съдебното решение е дефинирана в теорията и в задължителната съдебна практика, на основание чл. 290 от ГПК, изразена в решение 355 от 3.10.2012 г. по гр.д. 35/12 г., І ГО на ВКС, решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1790 /2009 г. на І ГО на ВКС чрез посочване на отделните основания за нищожност: когато решението е постановено от незаконен състав на съда, когато няма неизменност на състава, участвал в производството по устните състезания по делото, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато решението няма дата, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, когато заповядва нещо, което е противоречие на императивни норми от публичен ред или общите правила на обществения ред в Р България. Наличието на някое от посочените основания прави решението нищожно. Липсата на мотиви на съдебното решение не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Само мотиви, които са неразбираеми и съответното им решение, което заповядва нещо невъзможно, могат да обусловят наличие на основание за нищожност на съдебното решение. Наличието на посочените правила при преценка на разглежданото въззивно решение, не водят до извод за наличие на основание за нищожност. Изложените мотиви дават разрешение на спора, наличието на съответствие на изводите с правните норми, не е липса на разбираеми мотиви, които да правят невъзможно за разбиране и невъзможност да проведе действие съдебното решение. Изложените мотиви, ще се преценяват при преценка спазване на процесуалните правила и приложение на съответните правни норми. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице нищожност на постановеното съдебно решение. Решението ясно следва от изложените мотиви.

По отношение на соченото основание в касационната жалба - недопустимост на въззивното съдебно решение съгласно чл. 280, т. 2 от ГПК. Въззивният съд е постановил решение в съответствие с исканията на страните. Недопустимостта е дефинирана в теорията и съдебната практика като порок на съдебното решение, който предполага несъответствие между преценката за упражненото от страната правомощие да търси в посочените от нея обективни и субективни предели съдебна защита и действително дадената защита в диспозитива на решението. Относно въззивното решение, това е произнасянето без наличие на надлежно сезиране от страната, която има правен интерес да обжалва въззивното решение.

Недопустимостта на съдебното решение в случая е обоснована в частта, с която е отхвърлен иска и за законната лихва върху сумата от 6 427 лв, начиная от 30.12.2011 г. до окончателното й изплащане като недоказан. Относно тази част на съдебното решение е постановено решение по реда на чл. 247 от ГПК и съгласно диспозитива на решението е допусната поправка на явна фактическа грешка като е заличена тази част. Следователно липсва твърдяната недопустимост на съдебното решение, изразяваща се в произнасяне без липса на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по иска за заплащане на 6 427 лв. По изложените съображения решението не е необосновано.

Въззивният съд, разглеждайки жалбата на ответника „Р. Б.“ Г., Германия срещу осъдителното решение на Пловдивски окръжен съд е разрешил спора относно обезщетението за вреди от неоснователно допуснато обезпечение. Решението е съответно на претендираните права от [фирма]. В исковата молба касаторът е въвел основание на иска – производство и продажба на продукт Аутотест ІІ, който представлява универсален автомобилен кодочетец с програмно осигуряване, разработен от него. Хардуерът на продукта работел със специално разработен софтуер, програма със същото наименование Аутотест ІІ и софтуер за диагностика, инсталиран върху персонален компютър. Твърденията в исковата молба за възникване на права върху програмата, която обезпечава хардуера са, че е посочено името [фирма] върху продукта съгласно чл. 6, ал. 1 З. и самото посочване налага да бъде счетен за негов автор. Освен това сочи и основание за придобиване на авторско право върху компютърните програми това, че били създадени от негови работници, назначени по трудово правоотношение. А това по силата на чл. 14 З. означавало, че и всички права принадлежат на работодателя.

Искът е квалифициран и от първоинстанционния, и от въззивния съд като иск за безвиновна отговорност за вреди от неоснователно допуснато обезпечение. Този иск се основава на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане на основание чл. 45 от ЗЗД. Непозволеното увреждане, предвидено в чл. 403 от ГПК в случая включва: наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда от така наложеното обезпечение. Съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В основанието на вредите, самият ищец е посочил, че правата, които е притежавал и са увредени от ответника чрез неоснователното обезпечение са правото да се продава продуктът Аутотест ІІ. Този продукт според твърденията му включва: хардуер, програмно осигуряване и програма за компютър. Следователно основанието на иска включва правата върху продукта като цялост от хардуер и компютърни програми. В този смисъл няма подмяна на правното основание в обжалваното въззивно решение, както се твърди в касационната жалба. Правното основание, което е преценено от въззивния съд съответства на търсената от ищеца защита – иск с правно основание чл. 403 от ГПК. В случая е установено от въззивния съд, че срещу касатора [фирма] е допуснато обезпечение на иска на „Р. Б.“ Г., Германия за установяване на нарушение и преустановяването му върху притежаван от „Р. Б.“ Г., Германия продукт. Обезпечението е допуснато с определение на Софийски апелативен съд искове по чл. 95, ал.1 т. 1 и 2 от З. чрез налагане на следните обезпечителни мерки : по чл. 95, ал.1 , т. 1 от З. – запечатване на наличните в производствената база и офиса на [фирма], П., находящи се в [населено място], [улица], тестери A. ІІ, компютри, генериращи и съдържащи софтуера, необходим за функционирането на автомобилния кодочетец, запечатване на наличните електронни носители CD или D., със записан върху тях софтуер, необходим за функционирането на Автомобилния кодочетец A. ІІ, по чл. 95, ал. 1, т. 2 – от З. – забрана за разработване и разпространение на тестера A. ІІ, забрана за разработване и разпространение съпътстващия софтуер върху електронни носители и посредством интернет, забрана за предлагане на кодочетец A. A. ІІ и съпътстващия го софтуер по електронен път, чрез налагане на временна забрана върху разпространение на електронни адреси, забрана за предлагане на A. ІІ и съпътстващия го софтуер по електронен път, чрез налагане на временна забрана върху разпространението на електронен адрес, чрез които се извършва рекламирането и разпространението на продукта А. и съпътстващия го софтуер. Въззивният съд е приел за доказан и факта на налагане на обезпечението по изп.д. № 289 на ЧСИ № 759, с район на действие ПОС на 28.11.2006 г. от протокола за извършване на изпълнителното действие, съставен от съдия-изпълнител. При тези факти е взето предвид, че исковете, за които е допуснато обезпечението са отхвърлени със съдебното решение по гр.д. 209 от 2009 от 07.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърдено с решение на Върховния касационен съд № 124 от 18.10.2011 г. по т.д. 959/10 г. Приемайки, че исковете са отхвърлени поради недоказаност, въззивният съд е възприел правилно съдебното решение и е направил извод, че обезпечението, наложено срещу [фирма] е неоснователно.

Вредата се изразява в засягане на патримониума на ищеца. Отговорността по чл. 403 от ГПК е вид деликтна отговорност и на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Засягането на имуществото му, както е въвел основанието е чрез невъзможност след налагане на обезпечението да продава, усъвършенства и осъвременява продукта, който се състои от хардуер и компютърни програми.

При така въведеното основание от касатора в исковата молба, ще следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи презумпционните предпоставки, за да може да се приложи презумпцията на чл. 6, ал. 1 от З.. Както бе посочено по-горе презумпционните предпоставки са: наличие на самостоятелен обект, както и поставяне на името на лицето, което твърди, че е негов автор върху продукта, респ. върху техническия носител на продукта. В случая няма събрани доказателства за съществуването на самостоятелен обект компютърна програма, която да е обект на авторско право. В рамките на процеса и с оглед защитата си ответникът „Р. Б. Г.“, Германия е представил копия на снимки на техническия апарат, за който се твърди, че съдържа и програмните продукти Аутотест ІІ. Но тези копия на снимки не могат да установят наличието на програмно осигуряване. Те не доказват самия обект като единство от хардуер и софтуер и съществуването им към релевантния момент – налагането на обезпечителните мерки. Самото описание в обезпечителната заповед от 26.10.2006 г. по ч.гр.д. 1897/2006 г., САС, 5 състав и в протокола на съдия-изпълнител не доказва при условията на пълно и главно доказване, съществуването на програмата, софтуера, който може да е обект на авторските права. Не са доказани презумпционните предпоставки и не може да се направи извод за приложение на чл. 6, ал. 1 от З., с което да се установи, че ищецът е собственик и има право да продава, разработва и усъвършенства продукта. По отношение на позоваването на придобиването на права на основание чл. 14 от З. въззивният съд обосновано е приел, че не може да се направи извод за притежаване на авторски права върху компютърната програма от ищеца [фирма], тъй като не се доказва, че е създаден самостоятелен продукт – компютърна програма и че това е извършено от лица, които са били с [фирма] в трудово правоотношение или в друго правоотношение. Следователно не се установяват правата на ищеца върху продукта, представляващ единството между техническото устройство и програма. Без компютърните програми техническото устройство не може да работи по посочения за него начин. Следователно правилно въззивният съд е приел, че притежаването на авторските права изисква доказване на създаването на самостоятелни, оригинални продукти - компютърна програма. Въззивният съд в съответствие с доказателствата по делото е приел, че в предходния процес между страните, правото на защита на „Р. Б.“ Г. е осъществено за право на авторство върху неговия продукт, докато за продукта на [фирма] е оспорена само функцията по диагностика, включена в продукта Аутотест ІІ и не е ясно кой е програмният продукт на [фирма], тъй като предмет на иска е само нарушение чрез част от компютърна програма, включена в продукта на [фирма] . Правата на [фирма], релевирани в този процес са, че в софтуерния си продукт, който е включен в цялостния му продукт Аутотест ІІ, не е използвал базите данни на „Р. Б.“ Г., Германия. Със сила на пресъдено нещо в процеса е установено, че ответникът не е нарушител на правото на авторство на ищеца. Но това решение, не разпростира силата на пресъдено нещо върху възраженията на ответника, тъй като само относно спорното право се формира сила на пресъдено нещо, а не и върху възраженията. Самото съществуване на компютърната програма като самостоятелен обект не е установено със сила на пресъдено нещо да е създаден от ответника и да съществува. Фактите на съществуване на съществуване на продукта Аутотест ІІ, производството и продажбата му, са твърдения на ищеца „Р. Б.“ Г., Германия в предходния процес. Но тези факти не са изследвани самостоятелно от съда и върху тях не е формирана сила на пресъдено нещо, за да може съдът в настоящия процес да ги зачете.

При предявен иск с правно основание чл. 403 от ГПК при установяване на елемента от фактическия състав – вреда е необходимо установяване правата, които се твърди че са засегнати и като не е установено, че тези права принадлежат на ищеца по иска, то не може да се установи засягане патримониума. Макар и с решението да са отхвърлени исковете на „Р. Б.“ Г. срещу [фирма] на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 и чл. 95, ал. 1, т. 1 и 2 от З., то решението не установява създаването на компютърни програми, като част от продукта Аутотест ІІ от [фирма].

[фирма] основава иска си и на създаването на универсален автомобилен кодочетец с програмно осигуряване, което включва софтуер, необходим за работата на тестера Аутотест ІІ и софтуер за диагностика, инсталиран върху персонален компютър.

Ако обезпечението е неоснователно лицето, срещу което е допуснато има право на иск за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното обезпечаване. Макар и със съдебното решение за отхвърляне на исковете да е установена предпоставката неоснователност на обезпечението, то ще следва да се приеме, че на установяване ще подлежат и вредите, които са в пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение. Когато е наложено обезпечение върху права на интелектуална собственост, конкретно компютърната програма, следва да се докаже съществуването на правата върху тази компютърна програма, на основание чл. 154 от ГПК от ищеца по предявения иск с правно основание чл. 403 от ГПК.

Следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд относно необходимостта от регистрация на продукта, за който ищецът твърди, че е създал кодочетец Аутотест ІІ, хардуерен тестер и програма, както и софтуер за диагностика, в Патентно ведомство не са съобразени със закона. Със Закона за патентите и регистрация на полезни модели, предвидено, че на основание този закон се уреждат отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и на полезните модели. Изрично в чл. 6 , ал.2, т. 3 от ЗП е предвидено, че не се считат за изобретения компютърни програми. Аргумент от противното, относно компютърните програми не се прилага закона и не се предвижда предоставяне на правна закрила с патент. По отношение на регистрацията на хардуера не се твърди в исковата молба патентоспособност на продукта Аутотест ІІ и не е изследвано такова основание, а след като не се твърди не е необходимо и да се доказва. Поради това изложените мотиви във въззивното съдебно решение не са съобразени със закона.

Д. в касационната жалба относно липсата на необходимост за регистрация пред Патентно ведомство, на основание Закона за марките и географските означения не е свързан с мотивите на въззивното решение. Въззивният съд както бе посочено по-горе е изложил мотиви за необходимостта от регистрация на авторските права пред Патентно ведомство, който мотив не почива на нормативната уредба на основание З. и този мотив бе приет за противоречащ на закона. Поради това и доводът на касатора, не е свързан с мотивите на въззивното решение.

Пропуснатите ползи се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, както в настоящия случай, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност. В случая липсват доказателства за правата на ищеца върху продукта и не може да се приеме, че с наложеното обезпечение върху него е увреден ищецът. Не съществува сигурност, че от продажбата на продукта Аутотест ІІ, би могло да се увеличи имуществото на касатора. Извършваните продажби, на които основава претенцията си [фирма] към 2006 г. са релевантни за състоянието на продукта към този момент. Обстоятелствата, че ответникът е имал определен брой продажби в процесния период, не водят до прекия извод, че и ищецът би имал такива продажби. Тези факти не могат да обосноват сигурност на увеличаване на имуществото на [фирма]. Още повече, че твърдението за пропуснати ползи е и от невъзможността да се доразвива и осъвременява продукта, както и да се продава поради наложената обезпечителна мярка. Така наложената обезпечителна мярка не е в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, тъй като няма достатъчно доказателства за притежаване на правата, за да може да се предположи, че със сигурност ще се увеличи имуществото на касатора. А доразработването и усъвършенстването на продукта няма сигурност, че могат да се сбъднат. Възможността това да се реализира зависи от множество фактори, които не могат да създадат изискуемата от закона сигурност да се установи, че ще се сбъднат предвижданията за доусъвършенстване, доразработване и развитие на продукта. В трайната съдебна практика, която настоящия състав споделя, решение № 67 от 22.04.2013 г. по т.д. 28/2012 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 66 от 14.06.2011 г. по гр.д. 1725 /2009 г. на ІV ГО на ВКС се приема, че пропуснатата полза е всяко неосъществено увеличаване на имущество, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е осуетено от неправомерно действие или бездействие. Такава сигурност в случая след отхвърляне на иска, по който е било наложено обезпечението, би могло да има, само ако касаторът бе доказал в процеса притежанието на твърдените от него авторски права върху компютърните програми и програмното осигуряване на продукта. Така посочените от него вреди не се изразяват в невъзможността да продава един продукт, а в невъзможността да продава, доразработва и осъвременява този продукт, които действия няма сигурност да бъдат получени. Ето защо въззивният съд обосновано, в съответствие с правилата за установяване на фактите по делото и в съответствие със закона е отхвърлил исковете.

При този изход на спора и на основание, чл. 293, ал. 1 от ГПК следва да се остави в сила въззивното съдебно решение.

С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по искането на ответника „Р. Б.“ Г. за присъждане на разноски в размер на адвокатско възнаграждение от 24 671,77 лв. Съдът не може да установи направените от страната разноски. Представено е платежно нареждане от 17.04.2014 г. за сумата 24 671,77 лв с основание ER 272 15-04-2014 г. В приложената фактура няма име на издател на документа, а само основание – изготвяне на отговор по касационна жалба по делото. В платежното нареждане също не е видно кое е името на получателя. В информация за салда също няма отбелязано име на получателя. Поради това не може да се приеме, че е заплатено адвокатско възнаграждение, така както се претендират разноски съгласно представения списък по чл. 81 от ГПК. Искането е неоснователно.

По всички изложени съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено на 22.01.2014 г. по т.д. 1173/13 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ състав.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.