Ключови фрази
Иск за законна лихва * строително-монтажни работи * договор за изработка * възнаграждение по договор за изработка * покана за плащане * забава на длъжника * фактура


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 27.07.2015г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 119 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 107 от 05.11.2013г. по в.т.д. № 589/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 38 от 29.05.2013г. по гр.д. № 10115/2012г. на Пернишки районен съд, [община] e осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 сумата 34 868,06 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждение за приета и извършена работа по протоколи от 30.09.2009г., 12.10.2009г., 16.10.2009г. и 19.10.2009г., считано от датата на подписване на протокола до погасяване на главниците.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.84, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че съгласно тази разпоредба началният момент на забавата тече от поканата на кредитора. Твърди, че в случая в сключените договори за възлагане на СМР не е договорен определен ден за изпълнение на задължението на [община] за плащане на извършените СМР и поради това с подписването на протоколите обр.19 от 30.09.2009г., 12.20.2009г. и 16.10.2009г. не изпада в забава за заплащане на възнаграждението, дължимо за извършените от него работи, а поставянето му в забава се осъществява по общите правила на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът [фирма] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. В писмените си бележки поддържа, че с оглед всички събрани по делото доказателства обжалваното въззивно решение като краен резултат е правилно. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите и оплакванията му, съдържащи се във въззивната жалба и пред първата инстанция относно наличието на покана за плащане към длъжника– [община], чрез издаване, подписване, получаване и осчетоводяване от страна на касатора на всяка една проформа фактура за всяка една дължима главница. Твърди, че във всяка една проформа фактура е бил посочен номерът на протокол – обр.19, също получен от длъжника. Поддържа, че с приемането на конкретна процесна проформа фактура по конкретен протокол обр.19, без значение дали подлежи на задължително осчетоводяване по смисъла на Закона за счетоводството, длъжникът следва да се счита поканен да заплати дължимото. Поради това моли да бъде постановено решение, с което касационната жалба бъде оставена без уважение и му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски.
С определение № 44 от 04.02.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 38 от 29.05.2013г. по гр.д. № 10115/2012г. на Пернишки районен съд, [община] е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 сумата 23 049,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждение за приета и извършена работа по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 2 184 лева – обезщетение за забава в размер на 356,37 лева за периода от 30.09.2009г. до 29.04.2011г., по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 1 471,36 лева – обезщетение за забава в размер на 124,03 лева за периода от 30.09.2009г. до 20.07.2010г. и по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 114 016 лева – обезщетение за забава в размер на 9 544,15 лева за периода от 30.09.2009г. до 22.07.2011г. и обезщетение за забава в размер на 13 025,05 лева за периода от 30.09.2009г. до 04.10.2011г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по отношение на задължението си по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за заплащането му.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени изцяло първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма] против касатора [община] иск с правно основание чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че въззиваемата община е изпаднала в забава от момента на приемане на работата с протоколи обр.19, поради което и дължи обезщетение за забава върху всяка една от главниците по тях, считано от датата на съставяне на всеки протокол до момента на плащане на възнаграждението. За да достигне до този извод, въззивният съд е посочил, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението се заплаща за приетата работа и задължението за заплащането му става изискуемо в момента, в който се осъществи и последният елемент от фактическия състав – приемането на работата. Приел е, че в конкретния случай всички елементи са налице, а работата е била приета на изброените дати и падежът на задължението за плащане на възнаграждението за извършената работа е моментът на приемането й. Приел е, че необходимостта от покана от кредитора към длъжника за изпълнение на парично задължение предпоставя липсата на определен срок за изпълнение, но в случая се касае за срочно задължение и това следва от съдържанието на нормата на чл.266 ЗЗД, обвързваща плащането на възнаграждението с момента на приемане на извършената работа.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав излага следните съображения:
В решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че след като задължението на възложителя по договор за изработка е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението му, тъй като той вече е настъпил. Прието е, че в такава хипотеза издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение по чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Даденото разрешение обвързва изпадането на възложителя в забава по отношение на изискуемо задължение за плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД с изпращането на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, характера на каквато може да има и изпратена до длъжника данъчна фактура. Настоящият състав споделя това разрешение. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение. Поради това, при липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
По същество на касационната жалба:
Изводите на въззивния съд по поставения материалноправен въпрос са в отклонение от тази практика, но като краен резултат въззивното решение е правилно. По делото не е спорно между страните, че с представените протоколи обр. 19 възложителят [община] е приел извършената по договора за изработка работа, като за сумата по всеки протокол ищецът – изпълнител е издал проформа фактура. Не е спорно и обстоятелството, че възнаграждението за така приетата работа е заплатено. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съставените протоколи обр.19 и съставените въз основа на тях проформа фактури са били представяни в счетоводството на ответната община и са били отразени счетоводно с дата на протокола и проформа фактурата. Следователно съставените от ищеца проформа фактури, съдържащи стойността на извършените СМР, номера на протокола, с който е приета работата, и посочена банкова сметка на издателя, са били изпратени на възложителя. Тъй като съставянето на фактура не е предпоставка за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение, следва да се приеме, че с издаването и изпращането й на възложителя изпълнителят отправя покана за плащане и цели да постави възложителя в забава, т.е. фактурата има действието на покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД за плащане на изискуемото възнаграждение. Обстоятелството, че проформа фактурата няма характера на данъчен документ, е неотносимо към настъпването на материалноправните й последици спрямо възникналото между страните облигационно правоотношение, тъй като не са налице предвидени в закона изисквания към съдържанието на поканата за плащане.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че законната лихва за периода от 30.09.2009г. до 29.04.2011г. върху стойността на СМР по протокол от 30.09.2009г. за СМР в размер на 2 184 лева възлиза на 356,37 лева; законната лихва за периода от 30.09.2009г. до 20.07.2010г. върху стойността на СМР по протокол от 30.09.2009г. в размер на 1 471,36 лева възлиза на 124,03 лева; законната лихва за периода от 30.09.2009г. до 22.07.2011г. върху част от стойността на СМР по протокол от 30.09.2009г., издаден за 114 016 лева, в размер на 51 116 лева, след отчитане на извършено на 22.07.2011г. частично плащане, възлиза на 9 544,15 лева, а законната лихва за периода от 30.09.2009г. до 04.10.2011г. върху останалата част от стойността на СМР по същия протокол в размер на 62 900 лева, след отчитане на извършено на 04.10.2011г. частично плащане, възлиза на 13 025,05 лева. Законната лихва е определена за период от датата на издаване на всеки протокол и съставената въз основа на него проформа фактура до датата на извършеното от ответника плащане на възнаграждението.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че с получаването и осчетоводяването на издадените от ищеца проформа фактури ответната община е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сумата 23 049,60 лева, е основателен.
По изложените съображения настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 442 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 05.11.2013г. по в.т.д. № 589/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 38 от 29.05.2013г. по гр.д. № 10115/2012г. на Пернишки районен съд, [община] е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 сумата 23 049,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждение за приета и извършена работа по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 2 184 лева – обезщетение за забава в размер на 356,37 лева за периода от 30.09.2009г. до 29.04.2011г., по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 1 471,36 лева – обезщетение за забава в размер на 124,03 лева за периода от 30.09.2009г. до 20.07.2010г. и по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 114 016 лева – обезщетение за забава в размер на 9 544,15 лева за периода от 30.09.2009г. до 22.07.2011г. и обезщетение за забава в размер на 13 025,05 лева за периода от 30.09.2009г. до 04.10.2011г..
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 2 442 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и два лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: