Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. София, 19.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

При секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2455 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Христова М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу решение №11771 от 04.08.2020г. по в.т.д.№1535/2020г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение №111 от 17.01.2020г. по т.д.№1093/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените обективно евентуално съединени искове срещу „МВ Т. 2008“ ЕООД с правно основание чл.60а, ал.1, т.1, пр.1 и чл.60а, ал.1, т.1, пр.2 от ЗБН, вр. с § 1, т.7 от ДР на ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката – недвижим поземлен имот с идентификатор 03839.37.48 по КК и КР на [населено място], община Марица, обл. Пловдивска, с площ от 8219 кв.м. и 478/3351 ид.ч. от ПИ 03839.37.40 по КК и КР на същото населено място, с площ от 3343 кв.м., поради това, че ответното дружество не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Синдиците на банката считат за неправилно изразеното от апелативния съд становище, че процесните недвижими имоти не са придобити с предоставени от банката парични средства по сочения договор за банков кредит. Наред с това изтъкват, че са налице всички процесуални предпоставки както за съществуването на правото на иск, така и за надлежното му упражняване. Излагат доводи, че предявеният иск е такъв за попълване на масата на несъстоятелността, което обосновава правния интерес от завеждането му.
Ответникът по касация „МВ Т. 2008“ ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди, че въззивният съд е спазил изискванията на процесуалния и материалния закон и е постановил обосновано и законосъобразно решение.
С определение №60511/26.10.2021г. по настоящото дело по реда на чл.288 от ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка допустимостта на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
В хода на настоящото дело е образувано конституционно дело №9/2020г., като с решение №8 от 27.05.2021г., обнародвано в ДВ бр. 48/08.06.2021г., Конституционният съд на Република България e обявил за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал.1 и 2 , § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), чл.60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.22 от 2015г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал.1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г.). В конституционното решение е прието, че "по отношение на разпоредбата на чл.60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти ("всяко трето лице"), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира "имуществото с произход от банката"), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл.60б от ЗБН, така и на чл. 60а от ЗБН постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици".
Предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а от ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира, че исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН са недопустими по следните съображения:
Съгласно Решение № 22/1995г. по конституционно дело №25/1995г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава правилото на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, а ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право.
С оглед изложеното и предвид това, че в хода на висящото производство е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а от ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, настоящият съдебен състав приема, че тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход от банката недвижими имоти на основание чл. 60а, ал.1, т.1 от ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т. е. отпаднало е правото на иск.
От изложеното следва, че ищците - синдиците на "КТБ" АД /н/ нямат право на иск срещу ответника, тъй като разпоредбата на чл. 60а, ал.1, т.1 от ЗБН е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБ и не е част от приложимото право. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по исковете – прекратено.
На основание чл.60а, ал.2 от ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 369,56 лева /184,78 лева - за първа инстанция, 92,39 лева - за въззивна инстанция и 92,39 лева за касационната инстанция/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на "КТБ" АД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА решение №11771 от 04.08.2020г. по в.т.д. №1535/2020г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, и потвърденото с него решение №111 от 17.01.2020г. по т.д. №1093/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявените от синдиците на "КТБ" АД /н./ обективно евентуално съединени искове срещу „МВ Т. 2008“ ЕООД с правно основание чл.60а, ал.1, т.1, пр.1 и чл.60а, ал.1, т.1, пр.2 от ЗБН, вр. с § 1, т.7 от ДР на ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката – недви жим поземлен имот с идентификатор 03839.37.48 по КК и КР на [населено място], община Марица, обл. Пловдивска, с площ от 8219 кв.м. и 478/3351 ид.ч. от ПИ 03839.37.40 по КК и КР на същото населено място, с площ от 3343 кв.м., поради това, че ответното дружество не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото.
ОСЪЖДА "КТБ" АД /н./ да плати по сметка на ВКС сумата от 369,56 лв. /триста шестдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, дължима държавна такса за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.