Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * мярка за неотклонение * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


4



4



Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София, 21 май 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдия Стоянова
дело № 165 по описа за 2020 година.

С решение № 428 от 05.11.2019 г. по внохд № 888/19 г. Апелативният съд-София потвърдил присъдата постановена по нохд № 154/19 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият М. Г. Ц. е осъден за две престъпления – по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.3 и 1, чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ и чл.54 от НК на шест години лишаване от свобода и по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ и чл.54 от НК на три години лишаване от свобода; на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване – чл.57, ал.1 т.2,б.“а“ от ЗИНЗС; по реда на чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което той е бил задържан, считано от 15.08.2018 г.; деловодните разноски са поставени в тежест на подсъдимия.
Срещу въззивното решение са постъпили – жалба от подсъдимия Ц., с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или намаляване на наказанията; жалба от името на подсъдимия, подадена от неговия защитник – адв.Б. Х., с която се претендират същите касационни основания с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В изпълнение на разпореждане № 253 от 23.12.2019 г. на председателя на второ наказателно отделение, адв.Х. е депозирал допълнение към касационната жалба, в което е изложил данни, съответно на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и е направил ново искане, в условията на алтернативност, за намаляване на наложеното наказание. Пред ВКС жалбите и допълнението се поддържат от подсъдимия и защитата му.
Подсъдимият, чрез адв.Х., с отделна жалба е направил искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, при съображения, свързани със здравословното му състояние, като счита за подходяща мярка „Домашен арест“. Пред ВКС жалбата се поддържа.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт и за изменение на взетата спрямо подс.Ц. мярка за неотклонение.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
В подкрепа на това основание подсъдимият и защитата му са ангажирали следните данни: неправилно е дадена вяра на показанията на пострадалия М., характеризиращи се с противоречивост и непоследователност; неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите Ц., И. и В.; показанията на свидетелите П. и Д. в частта, относно калника на инкриминирания лек автомобил, не допринасят за изясняване на обективната истина, защото са противоречиви; данните за връзка по телефон 112 са анализирани избирателно от решаващия съд, като са обсъдени само тези, свързани с позвъняванията от страна на пострадалия.
Доколкото идентични възражения са били поставени на вниманието на въззивния съд, ВКС трябва най-напред да даде отговор изпълнени ли са от САС изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Мотивите на оспореното въззивно решение указват, че всички възражения на подсъдимия и защитата му, заявени пред въззивния съд, са били анализирани внимателно и са получили отговор, съответен на заложеното в чл.339, ал.2 от НПК. На същото място се съдържат основанията, поради които въззивната инстанция не е приела доводите на подсъдимия и защитата му, изложени в подкрепа на въззивната жалба (виж л.8 и сл. от мотивите). Иначе казано, САС не е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 от НПК.
От друга страна, въпреки наличието на многобройни, детайлни, ясни и непротиворечиви съображения по оценката на отделните елементи на доказателствената съвкупност, в това число и на тези, на които е поставен акцент в жалбите и допълнението, жалбоподателят и защитата му, фактически преповтарят възраженията, вече били на вниманието на САС, като пренебрегват основанията на последния, предопределили отхвърлянето им като неоснователни. Не се възразяват съображенията на въззивния съд, в тяхната конкретика. ВКС не може да си позволи подобен подход към дейността на проверявания от него съд. Извършената проверка указва, че обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК са изяснени изцяло. Събрани са множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Всички елементи на доказателствената съвкупност са ценени от САС и то в необходимата връзка помежду им. Ясно са заявени основанията на съда предпоставили доверие в едни доказателства и недоверие в други. Налице са съображения и по противоречивите доказателства. ВКС не установи въззивният съд да е анализирал превратно, изопачено, който и да било елемент от доказателствения материал. Още по-малко, да е игнорирал доказателство, допринасящо за изясняване на обективната истина. Съображенията на проверявания съд по оценката на доказателствената съвкупност са ясни, безпротиворечиви, детайлни, прецизни и в съответствие с правилата на формалната логика, поради което и се възприемат изцяло от настоящия касационен състав. Към казаното от САС може да се добави следното: не се обективират противоречия в показанията на пострадалия М. в претендираните от подсъдимия и защитата му части, а именно – относно мястото, от което подс.Ц. е отнел инкриминираната сума пари; обстоятелствата, свързани с отнемането на таблета и удара по калник на лекия автомобил. На последно посоченото обстоятелство се придава значение, каквото то обективно няма, поради което и възражението относно разминаванията между показанията на свидетелите П. и Д., обясними с професионалните им задължения (патрулен екип на МВР) и изтеклия период от време, се прецени като неоснователно. Възражението, свързано с данните от позвъняванията на телефон 112, както и тези, произтичащи от техническата експертиза е относимо към дейността на първоинстанционния съд. Въззивният съд обаче, е отстранил тази непълнота, като е обсъдил всички данни. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на свидетелите Ц. (брат на подсъдимия), И. и В.. Срещу основанията на въззивния съд за недоверие в тях, не се възразява, а ВКС възприема същите изцяло. Те са основани на внимателен анализ на показанията на тази група свидетели, ведно с данните, произтичащи от техническата експертиза, показанията на св.П., Д. и М..
Не е налице основанието по чл.348, ал.1 от НПК.
В жалбите и допълнението, не са изложени конкретни данни в подкрепа на това основание, което указва, че то е ангажирано като последица от първо коментираното от ВКС касационно основание – това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При изложеното по-горе, възражението е неоснователно.
Известно е, че при отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, какъвто е настоящият случай, проверката относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията е възможна в рамките на фактите, приети за установи от въззивния съд.
Фактическите положения, посочени в мотивите на атакуваното решение очертават наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, поради което и САС е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимия.
Пропускът на първостепенния съд да изложи съображения за наличието на условията на чл.29, ал.1 от НК е отстранен надлежно от САС.
Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Макар и да е направено искане за намаляване на наказанията, жалбоподателят и защитата му не са поставили на вниманието на ВКС причините, които налагат това. Оценката на обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието за всяко едно от инкриминираните престъпления, извършена от САС, не се оспорва. Не се сочат данни, които да указват на явна несправедливост на наложените наказания. ВКС не установи наказанията, наложени на подс.Ц., да са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи.
Изложеното очертава липсата на основания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане и за намаляване на наказанията.
Предвид изхода на настоящото производство молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение не може да се удовлетвори. Престъпленията са извършени осем месеца след освобождаване на подс.Ц. от затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода и около два часа след освобождаването му от 9-то РУ на МВР-София. Все в тази посока са и данните, обективирани в справката за съдимост, необхванати от квалификацията на извършеното.
Водим от горното и на основание чл.354 , ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подс.М. Г. Ц. за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 05.11.2019 г., постановено по внохд № 888/19 г. на Апелативния съд-София.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: