1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251 гр. София, 16.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 838 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Застрахователна компания Л. инс“ АД, [населено място] срещу определение № 498 от 17. 02. 2021 г. по гр. д. № 2467/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 1511 от 17. 11. 2020 г. по същото дело в частта за разноските, като на адвокат Н. Х. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Изразява несъгласие с извода в атакувания акт, че при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществявана адвокатска помощ съдът не би могъл да обсъжда наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА въпреки стореното оспорване от насрещната страна. Твърди, че по делото е установено, че ищците не са материално затруднени лица, тъй като застрахователят им е заплатил общата сума от 145 134, 28 лв. въз основа на издадените по делото изпълнителни листове. Излага съображения, че след като са представени доказателства, че ищците нямат качеството на материално затруднени лица, съдът е следвало да се произнесе по валидността на сключения договор по чл. 38 ЗА и да направи извод, че на процесуалния им представител не може да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Ответниците по частната жалба Д. М. И. , Р. М. Р., М. С. М., Л. С. М., Е. С. М., Д. С. М., В. С. М. и Г. С. М. оспорват жалбата като неоснователна. Правят искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по гр. д. № 2467/2020 г. на Софийски апелативен съд е било образувано по въззивна жалба на „Застрахователна компания Л. инс“ АД срещу решение № 7099 от 20. 10. 2019 г. по гр. д. № 14179/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която „Застрахователна компания Л. инс“ АД е осъдено да заплати на Д. М. И., Р. М. Р., М. С. М., Л. С. М., Е. С. М., Д. С. М., В. С. М. и Г. С. М., конституирани на мястото на починалата ищца Е. В. Р., обезщетение за претърпените от Р. неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ. – син на първоначалната ищца, настъпила при ПТП на 27. 08. 2017 г., за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв., както и по частна жалба на посоченото дружество срещу определението от 14. 04. 2020 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С въззивното решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден в обжалваните части. С молба вх. № 450 от 12. 01. 2021 г. процесуалният представител на ищците, въззиваеми Д. М. И., Р. М. Р., М. С. М., Л. С. М., Е. С. М., Д. С. М., В. С. М. и Г. С. М. адвокат Н. Х. е поискала да й бъде присъдена сумата от 2030 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК, като е осъдил ответника да заплати на адвокат Н. Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. В определението е мотивиран извод, че наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Въззивният съд е посочил, че това следва от нормите на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗА, в които са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Определението е правилно. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., III г. о., определение № 1199 от 25. 10. 2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 708 от 5. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., определение № 257 от 9. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 395 от 9. 07. 2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., определение № 442 от 28. 06. 2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 289 от 27. 08. 2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г., І т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. В случая във въззивното производство са представени договори за правна защита и съдействие от 2. 11. 2020 г., в които между ищците, въззиваеми и техния процесуален представител адвокат Н. Х. е уговорено да им бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуалното им представителство по въззивното дело, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Няма данни договорите да са изменени - страните по тях да са уговорили размер на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство и защита пред Софийски апелативен съд, както и адвокатът да е получил възнаграждение от доверителите си. В този смисъл не е опроверган безплатният характер на предоставената правна помощ, а съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в договорите основание за оказване на помощта – материално затруднение на въззиваемите. С оглед изложеното и при съобразяване на изхода на въззивното производство- отхвърляне на въззивната жалба на ответника по иска следва да се приеме, че за адвокат Х. е възникнало правото да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаното в производството пред Софийски апелативен съд безплатно процесуално представителство на въззиваемите в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение от 2030 лв., което съответства на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. с оглед обжалваемия интерес във въззивното производство /50 000 лв./. По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК като правилно следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящото производство по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 ГПК не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 498 от 17. 02. 2021 г. по гр. № 2467/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.