Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр.София, 28.09.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 578/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.73 от ЗЧСИ. Ч. с. и. (Ч.) А. С. А. обжалва решение на състав на Дисциплинарна комисия към К. на ч. с. и. (ДК КЧСИ) от 24.01.2012 г. по дисц. дело № 9/ 2011 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер 5 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.69 ал.1 от ЗЧСИ. Евентуално поддържа, че решението е неправилно, тъй като не е в нарушение на правилата на ГПК отказът му да възстанови фактическото положение, след като съдът е отменил като незаконосъобразен извършен от него въвод във владение. Счита, че извършването на обратен въвод е недопустимо без нарочен акт на съда и издаден за целта титул. Също при условията на евентуалност излага доводи по размера на наказанието, който счита за несъразмерен на констатираното нарушение. Моли дисциплинарното производство да бъде прекратено, евентуално – решението, с което му е наложено наказание да бъде отменено. Ответните страни – КЧСИ и М. на п. – оспорват жалбата. Според тях дисциплинарното производство се е развило и приключило в законните срокове и обжалваното решение не е недопустимо. Считат, че то не и неправилно, защото при отмяна от съда на извършен въвод във владение, Ч. е длъжен без нарочен акт на съда да възстанови предишното положение, а отказът да стори това според тях е неизпълнение на задълженията му. Ответниците по жалбата считат също, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и няма основание обжалваното решение да бъде обявено за порочно. Жалбата е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за изтичане на предвидената в закона давност за налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЧСИ регламентира погасяване на дисциплинарната отговорност на Ч. с изтичането на 6 месеца от откриване на нарушението или на 2 години от извършването му. Практиката по прилагането на нормата е противоречива, като в някои съдебни решения се приема погасяване на дисциплинарната отговорност, в случай че до изтичане на 6 месечния срок не е наложено дисциплинарно наказание, а в други – че този срок има отношение само до момента на образуване на производството. Настоящият съдебен състав се придържа към схващането, обективирано в решения на ВКС, ІV г.о. № 16 от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 1267/ 2010 г. и № 634/ 02.07.2009 г. по гр.д.№ 327/ 2009 г., според което шестмесечният срок по чл.69 ал.1 от ЗЧСИ е такъв за образуване на дисциплинарното производство. Той тече от момента на узнаване на нарушението и има релевантност до момента на внасяне на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Спазването му се преценява към този момент. Ако внасянето на предложението е станало преди изтичане на срока, за давност не може да става дума, без оглед кога се е произнесъл дисциплинарният състав по направеното предложение. Обратното тълкуване е неприемливо, тъй като до постановяване на решение от ВКС съответният Ч. не се счита наказан – а това означава, че в шестмесечния срок би трябвало да се произнесе не само дисциплинарният състав, но и съдът, който е сезиран с жалба срещу неговото решение. Обаче такова законодателно разрешение при осъществяване на дисциплинарна отговорност няма нито в един друг действащ закон, не е логично да се предполага, че в ЗЧСИ законодателят е искал да създаде изключение, което не важи по отношение на никое друго дисциплинарно отговорно лице. Поради това този съд приема, че срокът по чл.69 ал.1 от ЗЧСИ няма отношение към момента на налагане на дисциплинарно наказание, а се счита спазен, когато дисциплинарното производство е образувано преди изтичане на шест месеца от узнаване на нарушението от органа, компетентен да направи искане за това. В разглеждания случай дисциплинарното производство е образувано при условията на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ – по искане на Съвета на КЧСИ, отправено на 15.11.2011 г. Самото искане се предхожда от решение на Съвета, взето на заседание на 01.07.2011 г. и обективирано писмено в Протокол № 83 от същата дата. С. е решил да предложи образуване на дисциплинарно производство за извършени от А. А. дисциплинарни нарушения по изп.д.№ 566 от 2006 г. и № 193/ 2006 г. (за нарушенията по изп.д.№ 566/2006 г. А. не е наказан, така че те не са предмет на настоящето производство). На 15.11.2011 г. от Съвета е отправено искане до Дисциплинарната комисия (ДК) за образуване на дисциплинарно производство, на 16.11.2011 г. председателят на ДК е съставил акт за образуване на производство и е назначил дисциплинарен състав. С това срокът по чл.69 ал.1 от ЗЧСИ е спазен, като без значение се явява обстоятелството кога съставът е разгледал делото и е постановил обжалваното в настоящето производство решение. Поради това обжалваният акт е допустим и съдът следва да се произнесе по неговата правилност. Жалбоподателят е наказан с глоба в размер 5 000 лв за това, че след като е извършил въвод във владение по изп.д.№ 193/ 2006 г. и този въвод е бил отменен с влязло в сила решение, не е възстановил предходното фактическо положение. По фактическата обстановка не се спори и е видно от материалите по делото, че изп.д.№ 193/ 2006 г. по описа на Ч. рег.№ ***, е образувано по искане на [фирма] против [фирма] за предаване на недвижим имот и оборудване. Приложен е изпълнителен лист, въз основа на който взискателят е поискал да бъде въведен във владение. След като по обективни причини въводът не е било възможно да бъде извършен в продължителен период от време, такъв е насрочен за 18.06.2010 г., когато в имота е намерено трето лице – [фирма], заявяващо самостоятелни права върху вещта. Ч. А. е отложил въвода и е дал на третото лице възможност да поиска спиране на изпълнението при условията на чл.523 от ГПК. Тъй като до 16.09.2010 г. изпълнението не било спряно, на последната дата жалбоподателят въвел [фирма] във владение. Този въвод е отменен с влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 2893/ 2010 г., като въз основа на това решение третото лице е поискало от Ч. А. да възстанови предишното фактическо положение. Жалбоподателят е отказал да удовлетвори тази молба и този му отказ е поводът за образуване на дисциплинарното производство, по което е издадено оспореното пред съда решение на състав на ДК КЧСИ. При установените факти решението е правилно. Не могат да бъдат уважени доводите на Ч., че не е бил длъжен, дори че не е имал право да възстанови във владение на недвижимия имот лицето, което преди това неправомерно е отстранил от него. Действително, процесуалният закон не съдържа изрична норма в този смисъл, но това не е необходимо, тъй като следва от естеството на извършваната от Ч. дейност. Това е дейност по изпълнение на съдебни актове и може да е законосъобразна само доколкото принудата е осъществена в рамките на очертаното от акта и при спазване на процесуалните правила за реализирането й. Контролът на дейността на съдебния изпълнител е възложен на съда, като съгласно задължителната съдебна практика, уредената в ГПК защита чрез обжалване действията на Ч. е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес (Тълкувателно решение № 3/ 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС). Производството по обжалването е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото. Съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, т.е. той не може да стори друго, освен да констатира законосъобразно или незаконосъобразно е оспореното пред него действие. Ако констатира незаконосъобразност, съдът отменя действието, като съдебният акт е задължителен за Ч.. Решението има действие, аналогично на унищожаването на правен акт с обратна сила, като последиците от унищожаването трябва да бъдат уредени от органа, който е издал незаконния акт или е извършил незаконното действие. Поради това след като съдът е отменил един въвод като незаконосъобразно извършен, Ч. е длъжен да възстанови фактическото положение отпреди този въвод. За целта не е необходимо издаване на някакъв титул от съда – задължението следва от факта, че самото действие е извършено без да е било налице процесуално основание за това, т.е. в нарушение на ГПК. Неизпълнението на това задължение съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Ч., както правилно е прието в обжалваното решение на състав на ДК КЧСИ. Също така правилно е определено (по вид и размер) наложеното дисциплинарно наказание, при отчитане, от една страна, на тежестта на нарушението, а от друга – на дисциплинарното минало на Ч.. По изложените съображения Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна и Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на частен съдебен изпълнител А. С. А., с рег.№ ***, район на действие Окръжен съд Пловдив, срещу решение на състав на Дисциплинарна комисия към К. на ч. с. и. от 24.01.2012 г. по дисциплинарно дело № 9/ 2011 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер 5 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: