Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 23.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 190/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5192/1.08.2011 г. от С. Й. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на влязло в сила на 18.05.2011 г. /определение № 730/18.05.2011 г. по гр. д. № 1032/2010 г., ВКС, ІV-то г. о./ съдебно решение на Сливенски окръжен съд № 77/30.11.2009 г./ погрешно изписано 2007 г./, постановено по гр. д. № 687/2008 г., с което С. Й. Б. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] левова равностойност на 30 000 щ.д., а именно сумата 37 938 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор и прехвърляне право на собственост, поето по предварителен договор, сключен след 18.12.1997 г. за продажба на недвижим имот, описан в решението. С молбата се твърди, че случайно през м. април 2011 г. молителката попаднала на счетоводна документация, изготвена от св. П.-счетоводител на дружеството-ищец и съпруга на неговия изпълнителен директор, от която личи, че през периода от 4.01.1998 г. до 10.05.2003 г. [фирма] не е плащало по банков път, от нейно име нейните погасителни вноски от продажната цена на имота, като от 2-ра и 3-та колонки, наименовани „наем” са отразени различни парични суми, които дружеството-наемател е плащало на С. Б., с което счита, че е очевидно, че тези плащания не представляват плащане на цената на имота, а плащане на наемна цена. Твърди и че през м. май се снабдила и с протокол за доброволна делба от 2.07.2003 г., в който са посочени като съсобственици на имота-осем физически лица, с което счита, че се установява по безсъмнен начин, че [фирма] не е съсобственик на идеални части на спорния имот и никой от съсобствениците не може да продаде своя дял на 3-то лице, поради което предварителният договор, като правопораждащ факт на претенцията на дружеството е недействителен, поради нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС. Моли да се отмени влязлото в сила с определение № 730/18.05.2011 г. по гр. д. № 1032/2010 г., ВКС, ІV г. о. съдебно решение. За ответника по молбата [фирма], [населено място] не е изразено становище. Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Обстоятелството или документът могат да бъдат нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но това не е достатъчно. Необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за тях или, макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Конкретният случай не е такъв. Документът, приложен към молбата за отмяна за заплатени вноски не отговаря на изискванията за писмен документ от външна страна-не е ясно от кого е издаден, не е подписан, не е подпечатан и няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С писмения отговор на исковата молба-т. 5 молителката, в качеството на ответник по иска е твърдяла, че в определен период от време дружеството-ищец е ползвало имота срещу заплащане на наем при уговорка да внася част от наема, като вноска за магазина. За установяване на посочените обстоятелства тя е разполагала с процесуалната възможност да установи твърдението със заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Н. Г., което не е сторено. В постановеното от Сливенски окръжен съд решение е обсъдено възражението на молителката /ответник/, че с представените вносни бележки плащанията са извършени с оглед наемно правоотношение за ползване на реална част от обекта, съответстваща на нейните права като купувач по приватизационния договор и съсобственик на имота и е прието, че не е установено по делото с годни доказателствени средства наличие на съпътстващо или прикрито с предварителния договор наемно правоотношение между страните. П. към молбата протокол за доброволна делба от 2.07.2003 г. също така няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Документът не е от съществено значение за изхода на делото, а и при положени от страната добросъвестно усилия е могло да бъде включен в доказателствения материал по делото още повече, че молителката фигурира между посочените в документа съсобственици на имота. По изложените съображения молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от С. Й. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 11 за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Сливенски окръжен съд № 77/30.11.2009 г. /погрешно изписано 2007 г./, постановено по гр. д. № 687/2008 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: