Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 07.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 477 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Р. К., чрез адв. Е. Н. и адв. Я. Н., против решение № 40 от 16.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 334/ 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ наказателен състав, с алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието и отлагане на неговото изтърпяване. Касаторът ангажира всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е забелязано в неправилно инкриминираното правило за движение по пътищата (чл. 21 от ЗДвП), което не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни последици. Процесуалните нарушения са обосновани с липсата на отговор по поставени от защитата възражения, а явната несправедливост на наказанието – с неправилна оценка на смекчаващите обстоятелства, подценяване на здравословното състояние на подсъдимия и липсата на адекватни условия за неговия престой в затворните учреждения. Подсъдимият и неговите защитници поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълнително навеждат още, че извършената от въззивния съд преквалификация на деянието е неправилна, с което е нарушен материалният закон, а получените увреждания на подсъдимия могат да застрашат живота и здравето му по време на ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила. Не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закони, правото на защита на подсъдимия не е нарушено, а изводите на съда за авторството на престъплението са правилни. Наложеното наказание е справедливо определено и не са налице условията за условно осъждане. Адвокат В. В., повереник на частните обвинители Н. Г. К. и Т. С. К. (родители на починалия А. Н. К.) изразява становище за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Адвокат К. К., повереник на частния обвинител Д. Т. Т. настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 37 от 03.07.2014 г. по н.о.х.д. № 806/2013 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимия А. Р. К. за виновен в това, че на 16.06.2012 г., в [населено място], при управление на лек автомобил марка „М.”, модел „Т.”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на А. Н. К. и средни телесни повреди на Д. Т. Т. (изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на белите дробове, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота й), като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 10 месеца, при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип (на основание чл. 61, т. 3 във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС). На основание чл. 343г от НК на подсъдимия било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Окръжният съд се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 40 от 16.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 334/ 2014 г. Пловдивският апелативен съд, ІІІ наказателен състав изменил присъдата, като преквалифицирал деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част. Касационната жалба на подсъдимия К. в частта за нарушения на процесуалния и на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, е неоснователна. Основното възражение на касатора е насочено към отстояване на защитната му теза, че не е управлявал моторното превозно средство при инцидента. Подкрепя позицията си с подробен доказателствен анализ на отделни експертни заключения. С основание съдилищата отхвърлили тезата на подсъдимия като недостоверна. Въззивният съд е изложил задълбочен и аргументиран доказателствен анализ (стр. 14-25), в който подробно е разгледал всички относими към авторството на деянието доказателства. Извел е нужните аргументи от показанията на свидетелите Д.В., Д.М., Р.Р., К.С., М. П., З.И., Р.К., Н.Н., Г.Г. и С.Г. и техните зрителни възприятия за действителното разположение на подсъдимия и на постр. Д. Т. в купето на преобърнатото возило. Показанията им са разгледани в съпоставка едни на други, като е намерено необходимото сходство между изложените факти и обстоятелства и не са открити съществени противоречия. Загубата на спомен у подсъд. К. и у постр. Т. за последните събития, включително и за извършената между тях размяната на местата в автомобила малко преди катастрофата, се оказва успешно преодоляна от изложенията на другата пътничка в автомобила - свид. В. и на онези от свидетелите, притеклите се на помощ на пострадалите (включително и от сведенията за пожарникарските служители разрязали обезопасителния колан на свид. Т. от предна дясна седалка). Съдебният анализ представя нужната кореспонденцията между свидетелските показания и специалните експертни познания, чрез които допълнително е подкрепена достоверността на гласните изложения. Твърдението на касатора, че оценката на съда била едностранчива, изопачена и тенденциозна, е невярно и несъстоятелно. Упрекът на касатора разглежда само част от експертните заключения, а те не представляват доказателства за действително проявените факти по случая. Правилно въззивният съд се позовал на гласните доказателства, сред които е намерил източници за авторството на деянието, а фактическият анализ е извършен обективно, всестранно и пълноценно. Поведението на подсъд. К. е намерило своята правилна квалификация във въззивното решение. Апелативният съд е съобразил обстоятелството, че текстът на чл. 343, ал. 4 от НК не предвижда елементи от състав на престъпление, а се явява пояснителна норма. Признаците от основния състав на престъплението са посочени в чл. 342, ал. 1 от НК (изпълнително деяние, субект на престъпление) и чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК (форма на вина и престъпен резултат), а по-тежко квалифициращите деянието предпоставки – в чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК (пияно състояние), като санкцията за резултата е посочена в б. „б” на ал. 3. Затова и съвсем коректно съдът е поправил сгрешената в обвинителния акт и в присъдата правна квалификация в чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Прецизирането не е налагало нови усилия на защита, тъй като всички обстоятелства от обема на повдигнатото обвинение са били известни на подсъдимия и неговите защитници, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните им права. Не е допуснато и нарушение на инкриминираното правило за движение по пътищата, към което препраща бланкетната диспозиция на чл. 342 от НК. Подсъдимият е обвинен в това, че е управлявал превозното средство със скорост от 118,40 км/ч, поради което не е успял за навлезе в десен завой на кръстовище в [населено място], излязъл извън очертанията на пътя и катастрофирал. Тези факти са установени и от съдилищата. Деецът не е спазил разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП, която му забранява движение в населено място със скорост по-голяма от 50 км/ч. Нарушеното изискване на правната норма е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което законосъобразно е инкриминирана – не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт и неправилно приложен материален закон. Нормата на чл. 21 от ЗДвП е специална и дерогира приложението на общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, неправилно посочена от касатора за нарушена в случая. Правилото за движение със съобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП ще намери приложение в случаите, когато водачът се движи с разрешена от закона скорост, но пътната обстановка налага допълнителното й занижаване с цел – спиране пред всяко предвидимо препятствие. В разглеждания казус подсъд. К. не е управлявал моторното превозно средство с разрешена скорост, а със забранена от закона скорост в населено място, което е и причината да не може да изпълни маневрата в кръстовището. Касационната жалба на подсъдимия в частта за несправедливо наложено наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е основателна. При определяне на наказанието апелативният съд не е отчел всички индивидуализиращи дееца предпоставки. Възприел е посочените в първоинстанционните мотиви смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, намирайки ги за достатъчни да обосноват лишаването от свобода в подбрания с присъдата размер. И макар бегло да е засегнал травматичните увреждания на виновния деец, преценявяйки ги за недостатъчни да занижат санкцията поради изключителност или особена тежест, действителното здравословно състояние на подсъдимия К. не е разгледано сериозно и задълбочено. Затова и проверката е непълна, а преценката за неоснователност на искането на подсъдимия – неправилна. Извън вниманието на въззивната инстанция останало заключението на съдебните експерти – невролози и неврохирурзи, които съдът назначил в хода на въззивното следствие за възможността подсъдимият лично да участва в делото. Независимо от преследваните други задачи съдебната експертиза (л. 303-305 в.н.о.х.д.) разглежда актуалното здравословно състояние на подсъдимия година след инцидента и излага лекарската прогноза от възможното пребиваване в условията на арест или затворно учреждение – въпроси, които имат пряко отношение към личността на дееца и правилното определяне на степента на наказателна отговорност. Според вещите лица, следствие фрактурата на І-ви лумбален прешлен на подсъд. К., тежко са засегнати и трите функции на гръбначния мозък – двигателна, сетивна и тазово-резервоарна. Въпреки извършените две оперативни интервенции здравословното състояние е възстановено частично. На подсъдимия е призната 64 % намалена трудоспособност (по решение на ТЕЛК от 2014 г.). Затруднено е самостоятелното му обслужване и придвижването на големи разстояния. Задължително следва да провежда постоянна рехабилитация, балнеосанаториално лечение, периодично стимулираща медикаментозна и електромиелографска стимулация, периодични консултации с уролог за недопускане на тежки урологични усложнения, постоянна диета, свързана със затрудненията в дефекацията и уринирането. Лекарската прогноза е негативна – при неспазване на определен двигателен и хигиенен режим съществува сериозна опасност от влошаване на движенията на долните крайници и развитие на животозастрашаващи урологични усложнения. Изложените обстоятелства, в съчетание с младата възраст на подсъдимия (18-годишен по врене на инцидента), липсата на предишни негови осъждания, малкият му стаж и опит като водач, наложената му отпреди административна санкция по ЗДвП, дават по-пълна характеристика на дееца, очертавайки го за личност с по-ниска степен на обществена опасност от приетата в мотивите на въззивното решение. Действителното здравословно състояние, както и неблагоприятната медицинска прогноза при евентуално въздържане от двигателен и хигиенен режим в пенитенциарни условия представляват изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, неправилно оценени от въззивната инстанция. Многобройността и изключителността на всички разкрити по делото смекчаващи обстоятелства не налагат приложението на института по чл. 55 от НК, но водят до намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода на три години и изменение на въззивното решение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Кумулативното наказание на подсъдимия К. да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство остава в същия размер, определен с присъдата. Съчетанието на двете санкции може да спомогне за постигане на целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. Така намалено наказанието лишаване от свобода предполага нова преценка на въпросите за необходимостта от ефективното му изтърпяване в затворно учреждение. По изложените вече съображения подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Престъпното поведение е предприел в млада възраст, с присъщите за нея емоционалност, лекомислие и липса на житейски опит. Деянието е осъществено при небрежност като форма на вината, а вредоносните последици не са били нито желани от дееца, нито тяхното настъпване е било предвидено от него. Касационният съд намира, че за постигане най-вече на поправителната и превъзпитателната функции на наказанието не е необходимо подсъд. К. обезателно да изтърпи наказанието лишаване от свобода при общ режим. Той може да бъде поправен и превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително да не върши противообществени прояви без да постъпва в затворническо общежитие от открит тип. Не са налице пречки за приложението на института на условното осъждане, по смисъла на чл. 66 от НК, поради което изпълнението на по-тежкото наказание следва да бъде отложено за максимално допустимия изпитателен срок от пет години. Въззивното решение следва да бъде изменено, на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 от НПК. Настъпилите от деянието тежки вредоносни последици, както и пияното състояние на виновния водач по време на инцидента мотивират съда да определи на подсъд. К. изпълнение на допълнителна мярка за обществено въздействие, на основание чл. 67, ал. 3 от НК, по време на изпитателния срок – периодични срещи с пробационен служител по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 40 от 16.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 334/ 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ наказателен състав, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А. Р. К. наказание на три години лишаване от свобода. ОТЛАГА, на основание чл. 66 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 67, ал. 3 от НК, изпълнение и на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК (периодични срещи с пробационен служител) от подсъдимия А. Р. К. по време на изпитателния срок. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.