1 8 Р Е Ш Е Н И Е № 50136 гр. София, 06.03.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1706 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Н. срещу решение № 72 от 1. 04. 2021 г. по в. т. д. № 379/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260003 от 17. 08. 2020 г., поправено с решение № 2600014 от 30. 09. 2020 г., по т. д. № 261/2019 г. на Плевенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 19. 07. 2019 г., причинено от водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД, за разликата над 72 000 лв. до 120 000 лв. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в размер на 20 % е неправилен, тъй като по делото не било установено същата да е извършила нарушение на правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпването на произшествието. Излага съображения, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП с оглед допуснатите от делинквента нарушения на правилата на ЗДвП. Поради това поддържа, че пресичащата на пешеходна пътека ищца не се считала за съпричинител на произшествието. В касационната жалба се твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, доколкото решаващият състав не е съобразил в достатъчна степен броя и вида на уврежданията на пострадалата, продължителността на лечението и възстановяването й, последиците с пожизнен характер за здравето й и качеството й на живот, както и търпените болки и неудобства. Касационната жалбоподателка моли обжалваното решение да бъде отменено. Прави се и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Ответникът „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп“ ЕАД, [населено място] не е депозирал отговор на касационната жалба. С определение № 375 от 21. 06. 2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по значимия за изхода на делото въпрос „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 обезщетение за вреди?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, Великотърновски апелативен съд е приел, че по делото е безспорно настъпването на деликт на 19. 07. 2019 г., при който ищцата М. Г. Н. е получила телесни увреждания, както и че гражданската отговорност на водача на МПС, с който е предизвикано ПТП, е била застрахована при ответника. Установил е, въз основа на представеното във въззивното производство споразумение по НОХД № 1248/2020 г. на Плевенски районен съд, че водачът на автомобила С. Т. е призната за виновна за това, че на 19. 07. 2019 г., на пешеходна пътека в [населено място], при управление на л. а. Хюндай Гетц с рег. [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и е причинила телесните увреждания на ищцата – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 90 000 лв. би репарирало във възможно най-голяма степен неимуществените вреди на ищцата във връзка с телесните й увреждания при ПТП. Преценката за този размер на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е мотивирана с тежестта на получените от ищцата травми/ счупване на костите на лявата подбедрица и на голямопищялната кост /тибия/ отдясно/, проведеното й лечение, включително оперативно, обусловените от счупванията болки, страдания и нужда от чужда помощ, отражението на травмите върху емоционалното й състояние, продължителния период на възстановяване и прогнозата на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза само за частично възстановяване на ищцата. В решението е формиран извод, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с 20 %, съответно за присъждане на такова в размер на 72 000 лв., доколкото е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с оглед извършеното от нея нарушение на правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП за пресичане на пътното платно по пешеходна пътека. Въззивният съд е възприел заключението на автотехническата експертиза за настъпване на ПТП в [населено място], на кръстовище на ул. Гренадирска, Ал. К. и П. Р. С. при движение на лекия автомобил в южната лента на северното платно, което било разделено от южното с разделителна линия с ширина 0, 95 м. и за настъпване на удара на пешеходната пътека при движение на автомобила и движение на ищцата по северното платно след преминаване на разделителната линия. Установил е, че ударът е станал с предната дясна ъглова част на автомобила, до която пострадалата е паднала на пътното платно. Съставът на въззивния съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2 от 22. 12. 2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, е изложил съображения, че абсолютното право на пешеходеца при пресичане на пътното платно на специално очертана с маркировка пешеходна пътека се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, между които е въведеното с т. 1 на чл. 113, ал. 1 ЗДвП задължение на пешеходеца, преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Счел е, че преди достигане на разделителния остров и преди преминаването в северното платно ищцата е следвало да се огледа надясно и да възприеме приближаващия автомобил, за което не е имало пречки /чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, като с неизпълнението на посоченото задължение пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана постоянна практика, обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. С новата разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП /ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26. 01. 2017 г./ се предвиди, че при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. По силата на нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП е изключен принос на пострадалия пешеходец за произшествието и за последвалия от него вредоносен резултат в уредените хипотези на противоправно поведение на водача, намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП на пешеходна пътека. По същество на касационната жалба: Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е частично неправилно. В случая въззивният съд правилно е приел като своевременно въведено от ответното застрахователно дружество възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. Г. Н.. Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба, че изводът на решаващия състав на апелативния съд за принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат противоречи на материалния закон – чл. 119, ал. 5 ЗДвП. Със споразумение по НОХД № 1248/2020 г. на Плевенски районен съд, имащо ефекта на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/, което на основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е установено, че С. Й. Т., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, на 19. 06. 2019 г. в [населено място], ул. Гренадирска, на пешеходна пътека пред кръстовище, образувано между улиците Гренадирска, А. К. и П. Р. С., при управление на МПС – лек автомобил „Хюндай Гетц“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП: чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“; „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“, чл. 20, ал. 1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”, чл. 20, ал. 2 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, чл. 116- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“, чл. 119, ал. 1 – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и по непредпазливост е причинил на ищцата М. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подколенница, довело до трайно затрудняване движението на левия крак, и счупване на дясната подколенница, довело до трайно затрудняване движението на десния й крак. Така установените многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача, имащи отношение към произшествието, налагат извод за отсъствието на принос на пострадалата ищца за вредоносния резултат при приложение на нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, действала към момента на настъпване на процесното ПТП. На основание посочената специална норма, изключваща съпричиняване от страна на увредената ищца, намаляването на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява недопустимо. Осъществяването на предпоставките по чл. 119, ал. 5 ЗДвП прави безпредметно обсъждането дали в случая пострадалата ищца е извършила нарушение на правилото на чл. 113, ал. 1, т. ЗДвП за пресичане на пътното платно по пешеходна пътека. По изложените съображения за неоснователност на защитното възражение на ответното застрахователно дружество по чл. 51, ал. 2 ГПК, обезщетението за причинените на ищцата при ПТП неимуществени вреди не следва да бъде намалявано поради принос на пострадалата за настъпването на вредите. Неоснователни са касационните доводи за определяне на обезщетението в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии и всички обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“. Отчетени са видът и характерът на получените от ищцата телесни увреждания, проведеното й лечение, включващо операция и гипсова имобилизация, наложили болничен престой, болките, страданията, движението с помощни средства, затрудненията в обслужването и нуждата от чужда помощ, обусловени от травмите на двата крака, негативните последици за емоционалното й състояние и прогнозата само за частичното й възстановяване с оглед характера на счупванията /точно под коляното/, залежаването /поради травмите на двата крака/ и възрастта й /73 г. към датата на ПТП/, както и моментът на настъпване на вредите, съответно обществено-икономическите условия в страната към този момент. Поради това настоящият състав на ВКС споделя становището на въззивната инстанция, че сумата от 90 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от касаторката неимуществени вреди. По изложените съображения на касационната жалбоподателка следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12. 08. 2019 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от увредената ищца до окончателното плащане. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът на М. Г. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 19. 07. 2019 г., е отхвърлен за разликата над 72 000 лв. до 90 000 лв., като на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва. В обжалваната част, с която след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до 120 000 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответникът дължи на касационната жалбоподателка ищца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 892, 50 лв. В полза на адвокат П. К. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение с ДДС с оглед уважената в настоящото производство част от иска в размер общо на 3 146, 82 лв., от които 390, 73 лв. за първоинстанционното производство и 2 756, 09 лв. за въззивното производство. Следва да бъде ангажирана отговорността на касационната жалбоподателка за направените от застрахователя разноски за експертиза /400 лв./ в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 99, 50 лв. и за направените разноски за държавна такса за въззивното производство - в размер на 120 лв. На ответника трябва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за първоинстанционното производство и 100 лв. за въззивното производство. Това налага отмяната на въззивния акт в частта, с която на ответника са присъдени общо разноски и юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивната инстанция за разликата над 527, 38 лв. до 753, 88 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 1440 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 72 от 1. 04. 2021 г. по в. т. д. № 379/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, ГО в частта, с която след частична отмяна на решение № 260003 от 17. 08. 2020 г., поправено с решение № 2600014 от 30. 09. 2020 г., по т. д. № 261/2019 г. на Плевенски окръжен съд предявеният от М. Г. Н. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 19. 07. 2019 г., е отхвърлен за разликата над 72 000 лв. до 90 000 лв., както и в частта, с която М. Г. Н. е осъдена да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД разноски за разликата над 527, 38 лв. до 753, 88 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], пл. Позитано № 5 да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на М. Г. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Г, ет. 7, ап. 18, сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, разликата над присъдените 72 000 лв. до дължимите 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 19. 07. 2019 г., ведно със законната лихва от 12. 08. 2019 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 1. 04. 2021 г. по в. т. д. № 379/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, ГО в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД да заплати на М. Г. Н. сумата от 892, 50 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и 50 ст./ разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД да заплати на адвокат П. К. от САК, с адрес [населено място], [улица] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 3 146, 82 лв. /три хиляди сто четиридесет и шест лева и 82 ст./ адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция. ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.