4 Р Е Ш Е Н И Е № 462 гр. София, 26 ноември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Явор ГЕБОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1416 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената С. Ф. Я., чрез защитника й адв. К., за възобновяване на нохд № 1054/2011 г. на Районен съд гр.Казанлък и внохд № 1044/2012 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора. В искането са изложени доводи, че оценката на доказателствения материал била извършена неправилно предвид кредитирането на показанията на пострадалата К., а фактическата обстановка по делото останала неизяснена. Алтернативно се настоява за възобновяване и връщане делото за ново разглеждане или изменяване на постановените съдебни актове в посока на намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание искането се поддържа на същото основание от назначения служебен защитник на осъдената - адв. С., който алтернативно предлага да бъде постановен оправдателен съдебен акт или делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата от съдилищата, а наложеното на осъдената наказание е справедливо. Осъдената Я. декларира, че не е извършила престъплението и е невинна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 1054/2011г. на районен съд гр.Казанлък, С. Я. била призната за виновна в това, че на 18.06.2010г. в [населено място] отнела чужди движими вещи – златен синджир и медальон „Б.” от 18 каратово злато (с тегло съответно 30 и 10 грама) на обща стойност 1954,27 лв. от владението на К. В. К. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 и чл.54 от НК й било наложено наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изпълнение на наказанието, като била оправдана по обвинението по чл.198 ал.1 от НК. Със същата присъда на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК било определено общо наказание между наложеното по делото и това с присъда по нохд № 686/10г. на РС Дупница в размер на две години лишаване от свобода, като било приспаднато изтърпяното наказание „пробация”. С решение от 07.06.2012 г., постановено по внохд № 1044/2012 г., на Окръжен съд [населено място], присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В производството пред първата инстанция са били събрани преки доказателства за авторството на деянието чрез обясненията на подсъдимата Я. (дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК) и показанията на свидетелката К.. Косвени доказателства са изведени от показанията на свидетелите М. и Седмаков, които задържали осъдената, посочена им от пострадалата като извършител на престъплението. Обясненията на Я. от досъдебното производство кореспондират с показанията на св. К. по основни елементи от обстоятелствата на обвинението – облеклото на Я., поводът за пребиваването й във фризьорския салон, съдържанието на проведения разговор с фризьорката, действията на осъдената по скъсването и вземането на златния синджир от врата на пострадалата и спокойното й отдалечаване от мястото на престъплението; външният вид на отнетите вещи. В мотивите си първостепенният съд е изложил и съображения, поради които е кредитирал обясненията на осъдената от досъдебното производство, като основателно е отхвърлил тезата на защитата, че тези обяснения били изтръгнати с насилие. Като веществено доказателство съдът е приел и предоставения от „Енерго трейдинг сервиз” запис от охранителна камера, показващ преминаването на жена с ръста и облеклото на осъдената (заявено от нея в обясненията й на ДП) в 12.51ч.на 18.06.2010г. по [улица]. Доколкото се касае до случайно създаден видеозапис, който съдържа информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване, същият представлява годно по смисъла на НПК веществено доказателство. С оглед изложеното, оплакването за допуснато нарушение на процесуални правила при събирането и оценката на доказателствения материал е неоснователно. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид лошите характеристични данни на осъдената и миналите й осъждания, като е акцентирал върху обстоятелството, че деянието по делото е било осъществено месец след влизането в сила на предходна присъда. В решението си въззивният съд е счел, че превесът на отегчаващите отговорността обстоятелства обуславя налагането на по - тежко наказание, което обаче не е било сторено, предвид наличието само на въззивна жалба, подадена от подсъдимата. Касационният съд също намира, че в светлината на изложеното, наложеното на осъдената наказание не е несправедливо, поради което доводите за необходимост от възобновяване на производството на това основание се явяват неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни. Предвид изложеното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Ф. Я. за възобновяване на нохд № 1054/2011 г. на Районен съд гр.Казанлък и внохд № 1044/2012 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: