Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 02 октомври 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ : ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП Ивайло Симов като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 691/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. Петрова И. – служебен защитник на подс. Х. К. М. срещу решение № 107/13.03.2019 г. по внохд № 626/2018 г. на САС. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като разследването не е проведено всестранно и пълно. Съдът е допуснал нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК при обсъждането на доказателствата, които не водят до несъмнен извод за авторството на деянието. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът поддържа становището си в касационната жалба. Подс. М. редовно призован не се явява. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на САС следва да остане в сила. ВКС след като се запозна с доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 8 от 7.03.2018 г. Окръжен съд- Кюстендил е признал подс. Х. К. М. за виновен в това, че за времето от 15,23 ч. до 16,32 ч. на 8.11.2016 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент –дебитна карта, издадена от банка ДСК- ЕАД на името на А. В. З. като изтеглил в 15,23 ч., в 16,26 ч. и в 16,32 ч. от банкомат на ДСК в [населено място] общо сумата от 400 лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление , поради което и на основание чл. 249 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, както и глоба в размер на 400 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено с присъда № 14 от 22.05.2015 г. , влязла в сила на 1.04.2016 г., която следва да изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим. Осъдил подс. Х. К. М. да заплати направените по делото разноски в размер на 129,68 лв. на РУ –Дупница и 20 лв. на сметка на ОС- Кюстендил. По жалба на подс. М. в САС е образувано внохд № 626/18 г.. С решение № 107 от 13.03.2019 г. САС е потвърдил присъдата на ОС- Кюстендил. Жалбата на служебният защитник, с която е инициирано касационното производство съдържа едно основно оплакване, че въззивният съд неоснователно е заличил св. З. и Д. и че ако не беше сторил това и ги беше разпитал, то неминуемо би стигнал до други изводи относно авторството на деянието и участието на подсъдимия в него. ВКС прецени, че това възражение следва да бъде обсъдено на плоскостта - допуснато нарушение в аналитичната дейност на съда постановил атакувания съдебен акт, като доводът за недоказаност на обвинението касае обосноваността на съдебния акт, която не подлежи на проверка от касационната инстанция. Внимателният прочит на събраните материали и проверката на извършените от контролираната инстанция съдопроизводствени действия не налагат споделяне становището на защитника, че САС се е отклонил съществено от процесуалните правила, с което законосъобразността на постановения съдебен акт е компрометирана и налага отмяната от ВКС. В съдебното заседание на 14.11.2018 г. по искане на защитата, САС е допуснал при довеждане като свидетел Й. Д. и повторните разпити на св. Н. З. и на св. А. З.. Изискал е нова справка от Банка ДСК-ЕАД за извършените на 8.11.2016 г. операции с картата на св. З.. В следващото заседание съдът е изслушал показанията на св. З., приобщил е към материалите писмото от Банка ДСК – ЕАД и е отложил делото за друга дата, на която св. Д. и св. З. не са се явили. Въпреки това, САС е преценил, че релевантните за обвинението факти са изяснени от останалите доказателствени материали, поради което е приключил въззивното съдебно следствие, като е заличил Д. като свидетел и е решил делото по същество, като с решението си е потвърдил първоинстанционната присъда. С отказа да отложи делото за да разпита Й. Д. и св. З., съдът не е ограничил правата на подсъдимия, тъй като събраната доказателствена съвкупност позволява извеждането на несъмнен извод за авторството на деянието и неговата съставомерност. С действията по ръководство и решаване на делото, въззивният съд е осигурил пълноценно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, за това упрекът на защитата срещу дейността му е лишен от основание. Хронологията на събитията съдът е приел за установена предимно от показанията на св. З. и св. З., от която е отделил значение на факта, че на 8.11.2016 г. св. З. не е предоставял банковата си картата на подсъдимия и не го е придружавал до [населено място] да тегли пари от нея. Картата с пин кода са оставени от св. З. в автомобила му и те са били на разположение на подсъдимия и св. З. през времето на неговото отсъствие. Съдът е преценил, че направеното от подсъдимия доказателствено искане за разпит на Й. Д. три години след деянието не би могло надеждно да проверени лансираната от него версия, че няма нищо общо с тегленето на сумите. Последният е посочен от подсъдимия едва в хода на въззивното производство, като с оглед отдалечеността във времето, възможността Д. да си спомни дали е присъствал на теглене на пари от подс. М. и кога е било това е практически нищожна. На следващо място по отношение на втория свидетел- З., за който защитата настоява, че е следвало да бъде повторно разпитан от САС, ВКС прецени, че той правилно не е бил заличен, тъй като е депозирал показания пред ОС- Кюстендил /л. 25,26/ и те са част от материалите, които също подлежат на обсъждане от съда по същество. В съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК въззивният съд е обсъдил справките от банка –ДСК- ЕАД, /л. 49-50 ДП/, л. 5 ДП , Видео техническата експертиза, дискът със записи от камери на АТМ устройство в [населено място], [улица], бл. 58 от 8.11.2016 г. и е направил свой прочит на съдържащата се в тях информация относима към предмета на доказване. Съдът не е игнорирал или надценил значението на доказателствените източници и в съответствие с правилата на формалната логика е приел, че те хармонират по между си и сочат на съпричастност на подсъдимия в инкриминираното деяние. Този извод не е дискредитиран от показанията на св. З., депозирани пред САС, тъй като от приложения снимков материал, снет от камерата на използваното АТМ устройството се установява, че в инкриминирания ден и часове с картата на св. З. са били изтеглени съответно два пъти по петдесет и веднъж от триста лева, без той да е давал съгласие за теленето им. Със заличаването на свидетеля Д. въззивният съд не е пренебрегнал изискването на закона за разкриване на обективната истина и не е допуснал отклонение от заложените в НПК стандарти при осъществяване на аналитичната си дейност. При формиране на вътрешното си убеждение съдът се е ползвал от всички доказателства и е изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В жалбата не са релевирани касационни основания -нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание на подс. М., поради което настоящият съдебен състав няма основания да ги обсъжда. Поради изложените до тук съображения, ВКС- първо наказателно отделение не намери основания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, с оглед на което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 13.03.2019 г., постановено по внохд № 626/2018 г. по описа на Софийски Апелативен съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.