Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 11.01. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ЗАХАРОВА 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1044 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. И. П., изготвена лично и друга, подадена чрез адвокат С. Ж., както и на подсъд. М. А. А., изготвена от адвокат Ю. Г., против решение № 190 от 15.07.2016 г. по в.н.о.х.д. № 581/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд, Първи наказателен състав, с доводи за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Правят се алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на касаторите, за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, или за намаляване на наказанията на една година лишаване от свобода. Подсъдимите не изразяват лично становище в съдебното заседание пред касационната инстанция. Техните защитници поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Подновяват тезата си, че в хода на съдебното следствие били установени нови факти, доказващи реалността на инкриминираните сделки и опровергаващи съдебните изводи за невярно деклариране. Навеждат и оплакване за необсъдени от въззивната инстанция възражения и доказателства. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за жалбоподателя за неоснователни и предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 39 от 04.11.2015 г. по н.о.х.д. № 503/ 2014 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимите К. И. П. и М. А. А. за виновни в това, че в периода от 01.09.2006 год. до 31.03.2007 год. в [населено място], в съучастие помежду си и с други неустановени по делото лица като съизвършители, и при условията на продължавано престъпление, избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 304 995. 46 лв по ЗДДС и 233 339.10 лв по ЗКПО, като в качеството им на съдружници и управители на [фирма], потвърдили неистина в подадени декларации, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от тях били определени наказания лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на които били отложени за изпитателен срок от 4 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът оправдал подсъдимите да са извършили това престъпление в периода от 01.01.2006 г. до 31.08.2006 г., както и по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 256, ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С решение № 190 от 15.07.2016 г. по в.н.о.х.д. № 581/ 2015 г. Пловдивският апелативен съд, Първи наказателен състав оправдал двамата подсъдими за инкриминирания им период от 15.01.2007 г. до 31.03.2007 г., в това, да са потвърдили неистина в годишната данъчна декларация от 02.04.2007 г. по чл. 92 от ЗКПО за данъчни задължения от 233 339.10 лв и намалил наказанията им на една година и шест месеца лишаване от свобода, а изпитателния срок по чл. 66 от НК намалил на три години. Касационните жалби съдържат подробно фактологично изложение и направените доводи изцяло се отнасят до фактическия и доказателствен анализ, който не подлежи на нова и самостоятелна преценка в касационното производство. Въззивният съд е последната съдебна инстанция, която проверява правилността на разкритата по делото фактическа обстановка, извършва собствен доказателствен анализ и може да установява нови факти, различни от изложените в първоинстанционната присъда. В това производство касационният съд не разполага с правомощия подробно да изследва събраните доказателства, да изведе нови факти или да направи промяна в доказателствената оценка (с изключение на процедурата по чл. 354, ал. 5 от НПК, която не е приложима по делото). Затова и изложените в жалбите доводи по фактите и доказателствата не могат да бъдат обстойно и всестранно обсъдени. Посочените от подсъдимите П. и А. касационни основания не са подкрепени с нужните аргументи в какво се състои неправилно приложения материален закон (недоказаността на деянието не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК) и кои от процесуалните нарушения накърняват правата на подсъдимите, за да бъдат приети за съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. В касационните жалби се съдържа твърдение, че въззивният съд „едностранно кредитирал приложените по делото доказателства, като някои от тях изобщо не коментирал“. Твърдението не е обосновано с аргументи в подкрепа на направения извод. Липсват съждения кои от доказателствата са пренебрегнати или не са всестранно обсъдени при вземане на решението. Касационният съд няма законово правомощие самостоятелно и служебно да издирва процесуални пропуски и да ги съотнася към всеки немотивиран в жалбата извод, за да прецени неговата основателност и проява на касационното основание (за разлика от въззивното производство). Това оплакване на касатора е опровергано от доказателствения анализ, направен с въззивното решение (стр. 5-27). По същия начин е вметнато и съждението, че „има противоречия с установените факти и тези възприети и изложени в решението… и …въззивният състав отново не е отговорил на съществени възражения“. Касационната инстанция не следва да бъде поставяна в положение сама да издирва на кои от възраженията на защитата обжалваният съдебен акт съдържа отговор и на кои от възраженията не е отговорено. Всеки посочен в жалбата довод следва да бъде подробно и изчерпателно аргументиран и подкрепен с нужните съображения. Апелативният съд е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт. Извършил е повторна доказателствена оценка, при която е намерил за правилни изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Възприел е тяхната достоверност, останала неопровергана от допълнително събраните при въззивното съдебно следствие нови доказателства. Кредитираните с доверие експертни познания са обсъдени обективно, всестранно и пълно с останалия проверен от окръжния съд доказателствен обем. Материалният закон правилно е приложен по делото. Разкритите от съдилищата факти по делото сочат, че посредством 12 сделки подсъдимите П. и А., в качеството им на управители, избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 304 995.46 лв, като потвърдили неистина в подадените от тях справки-декларации за месеците септември, октомври и декември 2006 г. Подсъдимите приспаднали данъчен кредит по несъществуващи облагаеми сделки, за които били извършени счетоводните формалности: издадените от фирмите-доставчици фактури били отразени в дневниците за покупки на [фирма], дължимият данък бил преведен по банков ред, а някои от фактурите били осчетоводени и от доставчика. Данъчният кредит не бил признат, защото фактурите на [фирма] (№ ../ 14.09.2006 г. и № ../ 15.09.2006 г.) били издадени след служебната дерегистрация на едноличното дружество от данъчните органи; фактура № .../ 28.12.2006 г. не била издавана от Р.а. „С.“, не била осчетоводена и не била включена в дневника за продажби на този доставчик; всичките осем фактури на [фирма] били включени в дневника за продажби на доставчика, като по четири от тях (№ .../ 02.10.2006 г., № .../ 25.10.2006 г., № .../ 31.20.2006 г. и № .../ 31.10.2006 г.) данък добавена стойност не бил преведен до края на данъчния период, което не позволявало приспадане на данъчен кредит, а по фактура № .../ 26.10.2006 г. данъкът изобщо не бил преведен. Липсвала необходимата материална и трудова обезпеченост у трите фирми-доставчици да реализират доставки в такъв обем, не били съставяни хронологични регистри за отразяване на доставките, липсвали още документи за превозването, складирането и съхранението на стоките, за текущото им осчетоводяване в счетоводните регистри, както и документи за получаване на стоките и услугите от дружеството на подсъдимите. От показанията на свидетелите И. Г. и Ф. Ф. – еднолични собственици на [фирма] (капиталът бил прехвърлен от Г. на Ф.), както и от показанията на свид. Г. С. – собственик на Р.а. „С.“ се установя, че те не развивали търговска дейност. Пред въззивния съд експертите-счетоводители посочили, че едни и същи фактури едновременно били отразявани в дневниците за продажби и за покупки на [фирма], [фирма] и [фирма], по какъвто начин и трите дружества приспадали един и същ данъчен кредит. Макар ДДС да бил начисляван от дружеството-доставчик (издател на фактурата), този доставчик недопустимо приспадал същия данъчен кредит. Паричният превод на данък добавена стойност преминавал последователно през сметките на трите дружества и в крайна сметка не постъпвал в държавния бюджет, което представлява и реалната щета за фиска. Практически се получавало едноличните дружества да продават и да купуват сами от себе си: фактури № ../ 14.09.2006 г. и № ../ 15.09.2006 г., издадени от [фирма], с обща данъчна основа от 460 000 лв и ДДС от 92 000 лева, били включени както в дневника за продажби на това дружество, така и в дневника за покупки на същото дружество и за същия данъчен период (включена още и в дневника за покупки на „К и М Е.“ и в дневника за покупки на [фирма]); фактура № .../ 29.09.2006 г., издадена от [фирма], с данъчна основа от 235 000 лв и ДДС от 47 000 лв, едновременно била включена в дневника за продажби на това еднолично дружество, така и в дневника за покупки на същото дружество (освен това е включена в дневника за покупки на [фирма] и в дневника за покупки на [фирма]). Разгледаните от съдилищата данни за осъществените от [фирма] доставки на грозде за [фирма], [фирма] и [фирма] не променя правните изводи за извършено престъпление, а в процесуален аспект опровергава твърдението на подсъдимите за пренебрегнати факти и необсъдени доказателствени източници. Касае се за други доставки, различни от инкриминираните, а по изрична клауза в сключените договори доставчикът [фирма] можел да купува само от физически лица, но не и от търговски дружества. Въззивният съд е оправдал подсъдимите П. и А. за потвърждаване на неистина в годишна данъчна декларация №[ЕИК] от 02.04.2007 г. и укриване на данъчни задължения от 233 339.10 лв (корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО) с единствен аргумент – липса на оригиналната декларация по делото. Отсъствието на протест препятства възможността на касационната инстанция да изрази отношение по законосъобразността на съдебния извод. Касаторите претендират за явна несправедливост на наложените им наказания и след приложения институт по чл. 55 от НК и определяне на санкциите под законово предвидения минимален предел от три години лишаване от свобода. Съображения за несъответствието между санкцията и тежестта на извършеното престъпление и личността на дейците не са изложени нито в касационните жалби, нито в устните прения, поради което доводът не подлежи на обсъждане. Обжалваното въззивно решение на Пловдивският апелативен съд като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 15.07.2016 г. по в.н.о.х.д. № 581/ 2015 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, Първи наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.