Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 22.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 985 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], с предишно (и при подаването на жалбата) наименование [фирма], срещу решение № 148/07.04.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 249/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 5/04.01.2011 г. по гр. дело № 1965/2010 г. на Пазарджишкия районен съд, са уважени предявените от З. Й. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 003Д/24.03.2010 г. на прокурист на дружеството-касатор, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „куриер” с място на работа „гр. Пазарджик и района, прилежащ към него” при дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени и направените разноски и държавна такса по делото. С определение № 207/22.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос: кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочат се като неправилни изводът и съображенията на въззивния съд, който е приел, че не е доказан моментът на връчване на ищцата на покана за даване на писмени обяснения по чл. 193 от КТ и дали той предхожда момента на издаването и връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение. В тази насока касаторът излага подробни доводи. В жалбата се поддържа и че по същество възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „куриер” било в нарушение на пощенското законодателство, като в тази връзка се изтъква тежестта на процесните дисциплинарни нарушения, извършването на които ищцата не била отрекла по делото. Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответницата по касационната жалба – ищцата З. Й. П. не е подала отговор на жалбата в срока за това; не заявява становище по нея и в съдебното заседание на касационната съдебна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора материалноправен въпрос намира следното: Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Решаващият извод на въззивния съд, за да уважи предявените по делото искове, без да обсъжда по същество законосъобразността на уволнението на ищцата, а именно – изводът, че липсвали взети от ищцата обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и съображенията му за този извод, са неправилни – приети в противоречие с даденото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос и в нарушение на материалния закон – чл. 193 от КТ; част от тези съображения на окръжния съд са и несъобразени с доказателствата по делото. Оплакванията и доводите на касатора в тази насока, са основателни. Правилно въззивният съд е приел за установено, че изходящата от касатора-работодател покана с изх. № 25Ю/17.02.2010 г., в която са описани процесните нарушения на трудовата дисциплина, и с която ищцата е поканена да даде обяснения във връзка с извършването им, е била изпратена с писмо с обратна разписка, което е получено в [населено място] (където е адресът на ищцата – [улица]) на 15.03.2010 г., а на 17.03.2010 г. писмото е било върнато в [населено място] (където са седалището и адресът на управление на дружеството-касатор). Необосновано, обаче въззивният съд е приел, че като причина за неполучаването на тази пощенска пратка от ищцата, в обратната разписка било отбелязано „получателят отсъства”. Видно от това отбелязване, причината за неполучаването на поканата от ищцата е „пратката не е потърсена от получателя”. Неправилната констатация на въззивния съд е довела и до неправилния му извод за неоснователност на довода на ответното дружество, че ищцата сама се е поставила в невъзможност да даде писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Отделно от това, тъй като поканата за обяснения е била изпратена от работодателя и е била доставена от пощата на адреса на ищцата, който тя е посочила на работодателя си, то предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото правен въпрос, е без значение коя от двете посочени причини за неполучаването на поканата от ищцата е била налице (отсъствие от адреса или непотърсване на пощенската пратка) – и в двата случая неполучаването на поканата се дължи на недобросъвестно поведение на ищцата. Неправилно въззивният съд е приел и че касаторът-работодател бил длъжен да направи още един опит за надлежно връчване на поканата на ищцата, както и че дори работодателят (според доводите му по делото) да е приложил в случая по аналогия разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от КТ, то я е тълкувал неправилно. В тази връзка съдът е посочил, че не е достатъчно изявлението да е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка, а трябва и да е получено от самия адресат, което също е в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос (в тази връзка виж и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 35/07.05.2012 г. по гр. дело № 1877/2010 г. на ІV-го гр. отд. на ВКС, с което е дадено разрешение на материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 335, ал. 2 от КТ). Необосновано въззивният съд е споделил (по реда на чл. 272 от ГПК) и съображенията на първоинстанционния съд, че оформеното в самата покана връчване на същата при отказ на ищцата да я получи, с посочване имената на двама свидетели, но при липса на дата на връчването, не удостоверява последното да е станало преди връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение. Самата ищца твърди в исковата си молба по делото, че на 11.03.2010 г. в офиса на ответното дружество в [населено място] й е била показана поканата, която според ищцата е с невярно и неотговарящо на истината съдържание, като мениджърът на офиса С. Б. не дала време и възможност на ищцата за обсъждане на неверните твърдения в поканата, а е издърпала последната от ръцете й. С исковата молба ищцата е представила и изходяща от нея (и от друг служител, също уличен в извършване на дисциплинарно нарушение) „докладна” от 12.03.2010 г. до управителя на ответното дружество, в която също се сочи („декларира”), че „...изброените обвинения са неверни и тенденциозни, защото не са първите такива. Поканите са с непроверено, невярно и неотговарящо на истината съдържание”. От тези две писмени изявления на ищцата (процесуално – в исковата молба; и извънсъдебно – в докладната от 12.03.2010 г.) е очевидно, че тя е била запозната със същественото съдържание на поканата с изх. № 25Ю/17.02.2010 г., в която са описани процесните нарушения на трудовата дисциплина, и с която ищцата е поканена да даде обяснения във връзка с извършването им. Нещо повече, – по своето съдържание тази докладна от 12.03.2010 г. до управителя на дружеството-касатор представлява писмено обяснение на ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ, в което тя изрично отрича да е извършила процесните дисциплинарни нарушения. Това писмено обяснение е дадено от ищцата преди връчването на 25.03.2010 г. на процесната заповед № 003Д/24.03.2010 г. за дисциплинарното й уволнение, при отказ от нейна страна да получи и да подпише заповедта, което е отбелязано в последната, а и се сочи изрично и в исковата молба по делото. От гореизложеното следва, че от ищцата не само са били поискани, а и тя е дала писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагането на дисциплинарното й уволнение. Решаващият извод на въззивния съд в обратна насока, както вече беше посочено, е неправилен. Тъй като допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и необосноваността на обжалваното въззивно решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, трудовият спор следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Видно от процесната заповед № 003Д/24.03.2010 г. на прокурист на дружеството-касатор, дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищцата за това, че на 01.02.2010 г. тя приела шест пратки с товарителници (с посочени в заповедта номера) и плащания от подателите в брой за куриерските услуги, но не издала касови бележки от фискалното устройство, не отбелязала и в товарителниците плащанията в брой, и не изискала от подателите да се подпишат на указаното за това място в товарителниците, а се подписала вместо тях. Същите нарушения са описани (макар и не така подробно) и в обсъдената покана с изх. № 25Ю/17.02.2010 г. Както беше посочено и по-горе, както с процесуалното си изявление в исковата молба, така и с извънсъдебното си изявление в докладната от 12.03.2010 г. (представляваща писмено обяснение по чл. 193, ал. 1 от КТ), че поканата е с „непроверено, невярно и неотговарящо на истината съдържание”, ищцата изрично отрича – и пред работодателя си, и пред съда, – да е извършила процесните дисциплинарни нарушения. Твърдението за обратното в касационната жалба е фактически невярно. При това положение, изцяло в тежест на касатора-работодател е било да докаже по делото, че той законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право да наложи дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата, поради това – тя да е извършила процесните дисциплинарни нарушения. Ответното дружество (сега касатор) не е подало в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба и не е ангажирало годни и достатъчни доказателства по делото в тази насока (представената и приета в тази връзка по делото, докладна от 05.02.2010 г. на регионалния мениджър С. Б., като частен документ, изходящ от служител на дружеството-работодател, в който се сочи установяването и откриването, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, на процесните нарушения, не е такова доказателство, което да обуслови несъмнен извод за тяхното извършване от страна на ищцата, която оспорва това по делото). С оглед на това и съобразно посоченото разпределяне на доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме, че ищцата не е извършила процесните дисциплинарни нарушения, вменени й с процесната заповед за дисциплинарното й уволнение, поради което последното се явява незаконосъобразно наложено. При това положение и тъй като трудовият договор между страните по делото е такъв за неопределено време, основателни са и двата предявени по делото иска с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Доводът в касационната жалба, че по същество възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „куриер” било в нарушение на пощенското законодателство, като в тази връзка се изтъква тежестта на процесните дисциплинарни нарушения, е неоснователен, - също поради недоказаното по делото извършване на нарушенията от ищцата. Като е достигнал до същия краен извод – за основателност на предявените по делото искове и ги е уважил, въззивният съд, въпреки допуснатото от него нарушение на разпоредбите на чл. 193 от КТ, като краен резултат е постановил правилно решение, което на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на делото, на ответника-касатор не се следват, претендираните от него разноски по делото, а ищцата не е направила пред настоящата съдебна инстанция претенция за присъждане на разноски. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/07.04.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 249/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.