Р   Е   Ш    Е    Н    И    Е   №33        София, 23.04.2010 год.   В  ИМЕТО  НА   НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА   с участието  на секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 554 описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от А. за с. к. , гр. С. и “Е“ ООД, гр. С. срещу въззивно решение № 125/29.12.2008 г. по в. т. д. № 1474/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.03.2008 г. по т. д. № 184/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 18 956,16 щ. д., съставляваща цена по приватизационен договор от 21.07.2000 г. и за неустойка за забава до размер на 2 877,50 щ. д., и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ е уважена претенцията по чл. 92 ЗЗД на АСлПК за сумата 9 270 щ. д, представляваща неустойка за забавено плащане цената по приватизационния договор за времето от 19.07.2005 г. до 19.11.2006 г. С определение № 660/24.11.2009 г. по т. д. № 554/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението и по двете касационни жалби по въпросите, свързани с тълкуване съдържанието на законовите разпоредби, въвеждащи право на разсрочено плащане на цената по приватизационен договор /чл. 25, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ и хипотезите на прекратяване на това право /чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП /отм./, и настъпването на предсрочна изискуемост на цената по договора. Касаторът - А. за с. к. инвокира в жалбата си, че въззивното решение в обжалваната му част е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения по спорния въпрос, свързан с настъпването на предсрочната изискуемост на разсрочени вноски по цената на договора при хипотезата на чл. 25, ал. 3, т. 5 ЗППДОбП /отм./, тъй като никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице, участник в сделката. Поддържа се, че тази разпоредба има директно действие и нарушаването й водело до изгубване от страна на купувача на правото на разсрочено плащане на основание чл. 25, ал. 4 от цитирания закон. Жалбоподателят счита, че само по себе си прехвърлянето на дялове между съдружниците съставлява нарушение на императивна правна норма и вписването на това обстоятелство в търговския регистър поставя начало на изгубване на преференцията за разсрочено плащане и превръща задължението в предсрочно изискуемо. Следствие на това, се прилагала и договорната клауза на чл. 19 за заплащане на неустойка в посочения размер за времето от 28.06.2005 г. - моментът на вписване на прехвърлянето на дяловете, до 19.11.2006 г. По съображенията, изложени в касационната жалба, се иска уважаване на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД до пълния размер на претендираната неустойка. В касационната жалба на “Е” ООД, гр. С. се поддържат нарушения на материалния закон, състоящи се в неправилно прилагане на чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП /отм./, във вр. с чл. 25, ал. 3, т. 5 от същия закон. Развиват се съображения за това, че хипотезата на чл. 25, ал. 3, т. 5 е неотносима към санкцията по чл. 25, ал. 4, като правните последици при прехвърляне на дялове между съдружници са различни от варианта за прехвърляне на дялове на лица, извън състава на съдружниците. Излагат се правни доводи за значението на чл. 5, ал. 2 от същия закон и относимостта на тази норма към забраните, ограниченията и санкциите в чл. 25 и чл. 26 ЗППДОбП /отм./. Посочват се и нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с приложение на чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./ предвид преценка съдържанието на отправена от ищеца до ответника покана за плащане на остатъка от цената и отговора на ответника в тази връзка, който е възприет от въззивния съд като извънсъдебно признание за извършено от него нарушение на договора, и за дължимост на неустойката. Поддържа се, че е налице разместване на доказателствената тежест, тъй като решаващият съд е приел, че ответникът следва да докаже, че не са прехвърляни дружествени дялове на лица, извън тези по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП /отм./. По съображенията, изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалваното решение в съответната му част и отхвърляне на претенциите на АСлПК, както и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на АСлПК за заплащане на остатъка от цената по приватизационния договор от 21.07.2000 г. в размер на 18 956,16 щ. д., Софийски апелативен съд е приел, че макар вземането да е изискуемо, тъй като е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4, изречение посл. ЗППДОбП /отм./ за прекратяване правото на разсроченото плащане на цената на отделните вноски, поради нарушение на чл. 25, ал. 3, т. 5 от същия закон, то същото е погасено чрез плащане след предявяване на иска, и съобразно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ това обстоятелство следва да бъде съобразено. По отношение дължимостта на неустойката по чл. 19 от договора, въззивният съд е приел, че този иск е основателен до размер на сумата 9 270 щ. д., тъй като забавата е настъпила на 19.07.2005 г., предвид уговорката между страните в чл. 4, ал. 6 от договора за поето задължение при прекратяване на правото на разсрочено плащане, цялата останала цена по договора да се дължи след 20 дневен срок, а не както счита жалбоподателят, че предсрочната изискуемост възниквала веднага с настъпване на нарушението /т. е. от момента на вписване в търговския регистър на прехвърлянето на дяловете/. Спорен по делото е въпросът за съдържанието и приложението на чл. 25, ал. 4, предл. последно ЗППДОбП /отм./ при хипотеза на нарушение по чл. 25, ал. 3, т. 5 от същия закон. Според АСлПК, след като е налице прехвърляне на част от дружествените дялове между съдружниците в търговското дружество - купувач по приватизационната продажба, е налице законово нарушение на чл. 25, ал. 3, т. 5, тъй като в текста на закона е прогласено, че никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице купувач, и тази хипотеза съставлявала основание по чл. 25, ал. 4, изр. последно за прекратяване на правото на разсрочено плащане. В обжалваното въззивно решение, на стр. 18 от делото Софийски апелативен съд е приел, че е налице вписано прехвърляне на дялове на лица, извън лицата с право на преференциално участие по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП /отм./, и тъй като било осъществено прехвърляне на повече от 1/3 от дяловете на лица, извън тези по чл. 5, т. 2, а този факт бил признат от ответника с писмо изх. № 26-00-43/21.02.2007 г., то следвало, че е настъпило прекратяване на правото на разсрочено плащане на цената по силата на цитираната по-горе законова норма. Тези изводи са неправилни, тъй като са фактически неверни досежно извода за наличие на прехвърлени дружествени дялове на лица, извън състава на съдружниците /лица по чл. 5, т. 2 от закона/ и правно неиздържани. Въззивната инстанция е нарушила и принципа по чл. 127 ГПК, приемайки, че ответникът следва да доказва отрицателни факти, свързани с прехвърляне на дялове. На първо място, ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване релевантните за спора факти, които са свързани с установяване на елементите на фактическия състав, в това число доказване на конкретната законова хипотеза, на която основава прекратяването на правото на разсрочено плащане на цена по приватизационния договор. Не е налице и извънсъдебно признание досежно прекратяването на правото на разсрочено плащане, тъй като ответникът би могъл да признае определени факти, но не би могъл да признае прекратяване на право, доколкото на доказване подлежат фактите, а от доказаните факти се извеждат изводи за съществуване или несъществуване на определено право. Отделно от това, дори и да се приеме, че е доказано наличието на прехвърляне на дялове, въз основа на представен препис от съдебно решение, то безспорно е, че по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ е вписано прехвърляне на дялове между съдружниците от дружеството - купувач, поради което не е налице хипотеза на прехвърляне на дялове на лица, извън тези, ползващи преференции по чл. 5, т. 2 от закона. Чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП /отм./ изброява кои лица могат да придобият дялове и акции при разсрочено плащане на цената, в това число и тези по чл. 5, т. 2, и след като промяната в съотношението на дяловото участие е единствено между съдружниците в дружеството, то не е налице хипотезата на “прехвърляне на повече от 1/3 от дяловете и акциите на юридическото лице - купувач по ал. 3 на лица, извън тези по чл. 5, т. 2”. Не би могло да се приеме, че хипотезата, свързана с настъпване прекратяване на правото на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 4, изр. последно, т. е. при доказано прехвърляне на повече от 1/3 от дяловете и акциите на юридическото лице на лица, извън тези по чл. 5, ал. 2, би могло да се разширява, като се включват и други текстове от закона, неупоменати в тази санкционна правна норма. Съдържанието на ал. 4 на чл. 25 от закона е свързано с правото на разсрочено плащане, адресата на това право и предпоставката за изгубването му. Нормата е императивна и не следва да бъде тълкувана разширително. Позоваването на чл. 25, ал. 3, т. 5, свързано с въвеждане на законови ограничения спрямо определения за купувач по приватизационната сделка, в това число и забрана за притежаване от едно или няколко лица на повече от 1/3 от капитала на юридическото лице и доказването на тези факти, не води до приравняване на тази законова хипотеза към посочената по-горе по чл. 25, ал. 4, изр. последно. Въведените ограниченията по чл. 25, ал. 3, т. 5 са насочени основно към момента на сключване на приватизационния договор, по отношение на някои от тях е възможно преодоляването им посредством даване на разрешение от страна на продавача /т. 4/, а и граматическото и логическото тълкуване на текста на т. 5 не позволява приравняване на подобно нарушение на това, водещо до прекратяване на правото на разсрочено плащане. След като в случая приватизационният закон дава възможност на определени лица да ползват преференции, то и целта на закона е да гарантира сключването на договора съобразно законовите условия и изпълнението на договора от лицата, получили преференции. Не е равносилно за продавача по приватизационния договор дали продадените активи ще се придобият, управляват и пр. единствено от съдружниците /т. е. само от лицата по чл. 5, т. 2/, дори и при промяна в съотношението на дяловете по между им или чрез продажба на дялове или акции повече от 1/3 от тях ще станат притежание на лица, които нямат подобни преференции, а в същото време ползват и правото на разсрочено плащане на цената. В конкретния случай, ответникът е посочил, че действително е било налице прехвърляне на дялове между съдружници, но по обективни причини, поради смъртта на единия от четиримата съдружници – учредители на “Е“ ООД и напускането на страната от друг съдружник, с тенденция за установяване в друга държава. Или дори и при промяна в съотношението на дяловото участие, тази промяна не води автоматично до прилагане санкцията на чл. 25, ал. 4, изр. посл., тъй като дружествените дялове са останали притежание на лицата, имащи право на преференциално участие. Ако страните по приватизационната сделка са искали да въведат съответните ограничения и да ги посочат в самия договор като основание за прекратяване на правото на разсрочено плащане в хипотезата на промяна в съотношението на дяловете и притежаването на всеки един от съдружниците на повече от 1/3 от капитала, то те е следвало изрично да го уредят като самостоятелно основание в договора. Напротив, в чл. 4, ал. 6 от договора за приватизационна продажба е регламентирано само едно единствено основание за прекратяване на правото на разсрочено плащане и то се припокрива със законовия регламент на чл. 25, ал. 4, изр. последно. От изложеното следва, че при отсъствие на законово изискване за прекратяване на правото на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 4, пр. последно ЗППДОбП /отм./, и при липса на други уговорки в договора, водещи до прекратяване на това право, искът за главницата е неоснователен, макар и по съображения, различни от тези на въззивното решение, а претенцията за неустойката, тъй като е свързана със забава в плащане на остатъка от предсрочно изискуемата главница, като акцесорен спрямо главното задължение, е също неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и по отношение на претендираните присъдени такси и разноски. С оглед изхода на делото, на жалбоподателя - ответник по исковете “Е” ООД гр. С., следва да се присъдят направените разноски по делото в инстанционното производство в размер на 594 лева - адвокатско възнаграждение, разноски за експертиза и държавни такси по касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : О. в сила въззивно решение № 125/29.12.2008г. по в. т. д. № 1474/2008 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение от 25.03.2008 г. по т. д. № 184/2007 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на АСлПК срещу “Е” ООД гр. С. за заплащане на сумата 18 956,16 щ. д., съставляваща остатък от цена по договор от 21.07.2000 г. за приватизационна продажба, и по чл. 92 ЗЗД за сумата 2 877,50 щ. д, съставляваща договорна неустойка за забава. ОТМЕНЯ въззивното решение № 125/29.12.2008 г. по в. т. д. № 1474/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която “Е” ООД гр. С. е осъдено да заплати на АСлПК сумата 9270 щ. д., представляваща договорна неустойка за забавено плащане на цената за времето от 19.07.2005 г. до 19.11.2006 г.; в частта, с която “Е” ООД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на САС в размер на 556 лв. и разноски в полза на АСлПК в размер на 1 150 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. за с. к. гр. С., срещу “Е” ООД гр. С. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане сумата 9 270 лв., съставляваща договорна неустойка по чл. 19 от договор за приватизационна продажба с дата 21.07.2000 г. ОСЪЖДА А. за с. к. гр. С. да заплати на “Е”ООД разноските за инстанционното производство в размер на 594 /петстотин деветдесет и четири/ лева.   Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: