Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр.София, 3 юли 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 982/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С., подадена чрез неговия защитник срещу решение №23 от 19.04.2012 година на Военно-апелативния съд, по внохд 27/2012г. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от визирания съдебен акт, поради допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на приложимия материален закон. В подкрепа на релевираните касационни основания се излагат съображения за пороци в доказателствения анализ на приобщените по делото и изтъкани от противоречия свидетелски показания на пострадалите К. Ч. и С. М., довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения за механизма на инкриминираното деяние, причинените телесни увреждания и наличния умисъл на извършителя Аргументира се и неправилна интерпретация на престъпната обективна и субективна съставомерност, лимитирана от особената норма на чл.131, ал.1, т.4 от НК, като с поставен акцент на субективните параметри на неправомерното посегателство, сочещо на форма на вина - непредпазливост се претендира преквалификация на престъплението по чл.133 от НК. Декларира се и прекомерна завишеност на наложената санкция - лишаване от свобода, явяваща се несъответна на обществената опасност на престъпния акт, на личността на дееца, и на очертаните в чл.36 от НК цели на наказанието В открито заседание на 26.06.2012г. В. С. и неговият упълномощен адвокат поддържат касационната жалба. Частният обвинител Ч. участва лично в инициираната процедура и с житейски доводи оборва претенциите на подсъдимото лице. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №22 от 02.02.2012г., обявена по нохд №125/2011г., Пловдивският военен съд е признал редник В. Г. С. за виновен в това, че на 02.05.2010г., в [населено място] причинил телесни повреди на повече от едно лице /средна телесна повреда на К. Ч., обективирана в счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на китката, довело до трайно затруднение движенията на горния крайник и лека телесна повреда на С. М., изразяваща се в болка и страдание/, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С въззивно решение №23 от 19.04.2012г., Военно-апелативният съд на Република България е изменил първоинстанционния съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване размера на наложеното наказание на лишаване от свобода, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Касационната жалба на подсъдимия С. е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивния съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото обвинение фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на В. С. за инкриминираното престъпно деяние по чл.131, ал.1, т.4 от НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпита на свидетелите К. Ч., С. М., С. С., Т. Попминчев, Д. П. и Д. Д.; и съдържима се в приложената писмена медицинска документация, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление против личността и неговото авторство. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм е ценен разказът на пострадалите от престъпното посегателство лица, и компетентно изведено заключението за тяхната доказателствена сила. Жертви на агресия, провокирана от предходен битов конфликт с подсъдимия, К. Ч. и С. М. добросъвестно, логично и еднопосочно отразяват своите зрителни и слухови впечатления, като емоционално описват разгърналия се на 02.05.2010 година инцидент, чрез пресъздаване в хронологическа последователност на вербалните нападки на В. С. и на упражненото от него физическо насилие. Те са категорични за нанесените на възрастния мъж от подсъдимото лице удари, причинили счупване на лъчевата кост на дясната ръка, кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на лявата подбедрица и травми на дясната подбедрица, и за предприетите действия на нападателя спрямо С. М. /дъщеря на Ч., притекла се на помощ на своя родител, довели до телесни увреждания, изразяващи се в болка и страдание. Наведените от защитата на подсъдимия доводи за съществуващи противоречия в свидетелските показания на пострадалите лица, дадени в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство не намират доказателствена опора и не внасят съмнения в тяхната достоверност. Депозираните пред досъдебните органи твърдения не са приобщени към доказателстния материал по предвидения в чл.281, ал.3-7 от НПК ред, поради липсата на лимитираните в чл.281, ал.1 от НПК императивни предпоставки, поради което и лишени от процесуална стойност по делото. За пълнота на изложението следва да се акцентира и на обстоятелствата, че наличните несъответствия в депозираното от К. Ч. и С. М. при проведеното наказателно разследване, са неотносими към включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК факти, и индицират на незначителни детайли от казуистиката на конфликта. Същите са обясними с динамиката на случилото се на инкриминираната дата; с индивидуалните особености на умението за точно възприемане и възпроизвеждане; на волевата устойчивост, обективирана във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно видяното и чутото, при условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда; на преживяния от жертвите постравматичен шок от насилието; и са преодолими чрез съпоставка с приобщената доказателствена маса. Напълно съответни на заявеното от пострадалите от инкриминираното деяние са и свидетелските показания на С. С. - безпристрастен очевидец на физическия сблъсък, който твърди „...В. хвана К., удари го и хвърли на тревата. Дъщеря му се развика и той и нея хвърли...” В кореспондираща връзка с обсъдените гласни доказателствени средства са и житейски правдивите волеизявления на полицая Т. П., на разпитания съсед Д. Д. и на лекаря, прегледал Ч. и М. непосредствено след нанесения им побой - Д. П., които коректно очертават спомените си за фактическата обстановка след инкриминирания скандал, за физическото и психическо състояние на пострадалите лица. Инкорпорираните чрез посочените доказателствени източници фактически данни са проверени при съотнасяне с писмената медицинска документация и с научните мнения на вещите лица в изготвените и изслушани в хода на наказателното дело съдебни експертизи, установяващи медикобиологичните параметри на телесните повреди на жертвите и възможния механизъм на тяхното причиняване. Безспорна е липсата на корелация на установеното чрез лимитираните гласни и писмени доказателствени средства, с описаната от подсъдимото лице и от разпитаните свидетели Б. М. и Т. М. конкретика. Коментираните източници на доказателства, сочещи на проявена от К. Ч. спрямо В. С. агресия, провокирала отблъскване на нападението, са интерпретирани от контролираната инстанция, с оглед статуса на подсъдимия, родствените и близки отношения с визираните процесуални участници в съдебното производство; предвид вътрешно противоречивото съдържание на релевираните твърдения; и съобразявайки очевидната несъответност с останалата доказателствена съвкупност маса и безусловно опровергаващите ги експертни заключения. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на подсъдимия В. С. се субсумира от особената правна норма на чл.131, л.1, т.4, алт.3 от НК. Нанесеният на 02.05.2010г. побой на пострадалите лица, чрез юмручни удари и ритници, в причинно-следствена връзка, с които са телесните им увреждания - счупване на лъчевата кост на дясната ръка, в областта на китката, довело до трайно затрудняване движението на горния крайник, кръвонасядане на горната устна, травми на лявата и дясната подбедрица на К. Ч., и болезненост на лява раменна става, кръвонасядане на дясна раменна и дясна колянна стави, охлузване на десния лакет на С. М., обективно консумира престъпния състав на криминализираното неправомерно посегателство против здравето на личността. При констатираните различни по вид и характер телесни повреди /средна и леки/ на жертвите, обосновано са лимитирани правните очертания на престъплението, с оглед на най-тежкия обективно настъпил резултат. Мотивирано, при съблюдаване на съдебната практика, че когато извършителят причинява увреждания на две или повече лица едновременно /с едно или няколко телодвижения/, с отделни деяния, осъществени въз основа на едно решение на дееца, респективно при вземане решението за последващата телесна повреда по време на причиняване на предходната или непосредствено след това, е прието, че доказаната фактология в разглеждания казус покрива квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.4, алт.3 от НК. Налице е и изискуемият се за субективната съставомерност на инкриминираното посегателство и оспорван от защитата умисъл като форма на вина, с характерното за тези престъпления неконкретизирано съдържание. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението много често зависи от редица фактически подробности /възраст и физически данни на дееца, сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции и т.н./, а и същото поставя в действие процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Това предпоставя изводи за невъзможност да се иска във всеки отделен случай извършителят да има определени познания и представи относно всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неговото деяние се стига до съответните инкриминирани вредоносни последици. Изложеното важи особено при нанасяне на побой, чрез силни юмручни удари и ритници по главата и тялото на пострадалите, каквато е очертаната по делото конкретика, при което макар деецът пряко да не е желал и преследвал причиняването на сериозни физически увреждания, щом като е въздействал върху тях по подобен начин, той не може да не допуска настъпването на по-тежкия вредоносен резултат. Описаната съзнателна дейност, реализирана от навършило пълнолетие лице, с нормално психо-физическо развитие, сочи на интелектуалните и волеви параметри на предвидения евентуален умисъл. В съответстве с принципите - законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е диференцирана отговорността на подсъдимото лице. При преценка на обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на дееца, отчитайки повода за инкриминирания битов инцидент и с подчертано внимание на добрите характеристични справки за В. С.,въззивната инстанция е отмерила санкцията,при условията на чл.55 от НК - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Наложеното наказание не компрометира критериите за справедливост и допринася в достатъчна степен за постигане на императивно предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция. В обсега на предоставената компетентност, предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания от подсъдимия С. въззивен акт на Военнно-апелативния съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №23 от 19.04.2012г., постановено по внохд № 27/2012г., по описа на Военно-апелативния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: