Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * протокол за оглед на местопроизшествие * указания на ВКС * обяснения на подсъдим * недоказаност на авторството на деяние


Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
Гр.София, 05.04.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕБОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 380/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 6/22.11.11 г.,постановена от ОС-Добрич по В.Н.О.Х.Д.473/ 11 г., е отменена присъда № 12/03.06.10 г.,постановена от РС-Добрич по Н.О.Х.Д. 2804/09 г. и подсъдимите В. М., С. Щ., К. К. и Р. А. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършена от първите двама кражба при опасен рецидив и при условията на чл.195,ал.1,т.3,5 и 7 за вторите двама.
Против така постановения съдебен акт е постъпил протест от представител на въззивната прокуратура с оплакване за допуснато нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК и се моли същият да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста.
Явилите се пред тази инстанция подсъдими, с изключение на А., лично и чрез своите защитници, молят протестът да не бъде уважаван. В тази насока се представят и писмени възражения срещу него.
Частният обвинител С. А., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по протеста.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
На първо място, предвид съдържанието на протеста и становището на представителя на ВКП, изразено в съдебно заседание, състоящо се в неподдържане на същия,но и неоттеглянето му, настоящата инстанция трябва да съобрази касационните основания, които я предизвикат към произнасяне.
Макар и цифрово в протеста да е отразено касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон-като претенция за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, видно от словната част на същия, е релевирано основанието по чл.348,ал.1,т.2 НПК-допускане на съществено процесуално нарушение. И това е така, тъй като се третират въпроси, свързани с изключване на доказателствени средства от годната за ценене доказателствена маса и превратна според държавния обвинител оценка на събраните по делото доказателствени материали. Едва след това може да се говори за довеждане и до неправилно приложение на материалното право с оправдаване на дейците.
По същество погледнат, касационният протест е неоснователен.
Първото съществено оплакване по него е свързано с обстоятелство,че първостепенният съд не е изложил описание на възприетото от него,а е отразена само фактологията по престъпната дейност, приета за осъществена от ДОС. Казаното не представлява процесуално нарушение, защото съдебният акт трябва да бъде оглеждан в неговата цялост. По-нататък по мотивировката на въззивната инстанция е очевидно защо тя не се солидаризира с казаното от РС-Добрич и при нейна собствена оценка на събраните по делото и приети за годни за ценене доказателствени материали, защо не може да извлече престъпни факти по делото, относими към подсъдимите. Има обсъждане на случилото се за пострадалия, като неговата загуба на животни чрез кражбата им не се оспорва. Има надлежно обсъждане и на показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Второ, правилно второинстанционният съд е изключил като материал за преценка приложените чисто механично към огледния протокол фотоснимки, за които държавното обвинение твърди, че са свързани с извършеното деяние. Прегледът на посочения протокол не дава възможност да се извлече заключение, че по него са правени снимки, нито пък самите те са изготвени по начин,че от криминалистическа гледна точка да има яснота какво е снимано и защо. ДОС не е бил изправен пред нуждата да попълва доказателствения материал с допълнителни доказателства в тази връзка чрез разпит на поемните лица, както претендира прокурорът, защото в крайна сметка в огледния протокол липсва какъвто и да е минимум от данни в обсъжданата насока, които биха навели решаващия орган на извод,че би могло да се пристъпи към разпит на поемните лица, с цел констатиране на факти по приложения фотоалбум.
Трето, все в контекста на обсъждания огледен протокол, в протеста е отразено налично противоречие в мотивите на второстепенния съд за установеност на фактите, засягащи извършеното деяние от една страна, а от друга-изключване на снимковия материал, отнасящ се точно за същото. ВКС не съзира никакво противоречие при прочита на атакувания съдебен акт /освен че самият прокурор си противоречи, казвайки в едната част, че въззивният съд няма собствена фактология по престъпната дейност, а в другата-че е установил фактите по същата/. Прецизно в доказателствен план и логически вярно, на основа определени свидетелски показания е възприето какво се е случило в действителност, но не и че същото може да бъде отнесено като авторство към подсъдимите.
Четвърто, законосъобразно долустепенният съд е изключил обясненията на дейците А. и К., дадени от тях на досъдебното производство пред съдия. Изложени са подробни съображения за основанието това да бъде сторено, с които върховната съдебна инстанция по наказателни дела се съгласява и не намира за нужно да ги повтаря дословно. Освен това съдът е провел прецизно изследване на обстоятелствата защо обясненията на двамата цитирани обвиняеми, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, съвпадат буквално 100 процента, с показанията, дадени преди това пред дознател. Указания за разискване на тези факти са били дадени по отменително решение, постановено по силата на института на възобновяване, по К.Н.Д.56/11 г.по описа на Първо наказателно отделение на ВКС на РБ.
Извън казаното от ДОС, трябва да се отбележи, че става дума за обяснения, снети от двама от обвиняемите пред съдия, които не само съвпадат буквално словно с обясненията, дадени пред разследващ орган, което е трудно обяснимо, но и при налично пунктуационно и като разстояние между думите и препинателните знаци съвпадение. Това установява безусловно ползване на компютърната функция COPY-PASTE, което, предвид същността на обсъжданото, означава не само тежко незаконосъобразие при събиране и закрепване на доказателствения материал, но и елементарна липса на човешки и професионален процесуален респект и от страна на разследващия орган,и от страна на участващия при единия разпит защитник, и от страна на съда, намиращ място в определено свое качество в хода на досъдебното производство. Поради тази причина разясненията, дадени от А. и К. пред въззивния съд, че на практика разпит пред съдия не е провеждан с тях, могат да бъдат приети за надежден източник на доказателство в обсъждания аспект.
Пето, без съмнение законосъобразно първостепенният съд е прочел коментираните обяснения на двама от подсъдимите, дадени от тях пред съдия на досъдебното производство. Това процесуално задължение обаче не се отнася и до задължителност за ценене на тези обяснения, както е направил въззивният съд, обосновавайки се защо. В протеста си представителят на Окръжната прокуратура намира, че чрез изключване на тези обяснения се обезсмисля институтът на чл.222 НПК,. Казаното не е вярно, защото процесуалният закон не е въвел предустановена доказателствена сила на доказателствени средства като обсъжданите. Те се ценят наред с останалия доказателствен материал, когато са процесуално правилно инкорпорирани,но съдът няма задължение на всяка цена да ги вземе предвид.
Шесто, очевидно държавният обвинител не прави разлика между обясненията като доказателствено средство и самопризнанието като доказателство в един наказателен процес. Само по този начин настоящата инстанция може да отговори на изписаното в протеста съждение: “Не е направена разлика с хипотезата на чл.279,ал.4 НПК. По делото има обяснения на обвиняемите, които те са дали при разпитите им,проведени пред съдия и които са прочетени по реда на чл.279,ал.2 или ал.3 НПК, а не само голи самопризнания.”
Седмо, изключването на обясненията на двама от подсъдимите,дадени от тях в хода на досъдебното производство пред съдия, не дава възможност да се разсъждава по съдържанието на същите, каквото е изискването на изготвилия протеста прокурор. Но дори и те да бяха взети предвид, ВКС се съгласява с казаното от ДОС, че тогава пък бихме били изправени пред осъждане само на основание самопризнания за двама от дейците и на оговор за другите двама. Други доказателства за авторство на деянието от тяхна страна липсват. И макар и прокурорът да спори с тази теза, не навежда пред ВКС никакви конкретни доказателства, които извън казаното по обясненията подкрепят обвинението. Ето защо не може да се възприеме възражението на държавното обвинение за неправилна интерпретация на разпоредбата на чл.116, ал.1 НПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/22.11.11 г., постановена от ОС-Добрич по В.Н.О.Х.Д.473/11 г.по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1/


2/