3 Р Е Ш Е Н И Е №399 София,24 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1202 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 49/15 г. Окръжният съд-гр.Разград осъдил подсъдимата Г. Х. А. за две престъпления – по чл.255, ал.1, т.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК и по чл.212, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за които при условията на чл.58а, ал.4 и чл.55 НК определил наказания пробация, а по реда на чл.23, ал.1 НК наложил едно общо наказание, най-тежкото, а именно-пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и с периодичност на явяване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от 1 година. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски. С решение № 140 от 17.07.2015 г. по внохд № 134/15 г., образувано по протест на прокурора, Апелативния съд-гр.Варна изменил присъдата на РОС, както следва – оправдал подсъдимата за част от първоначалното обвинение по чл.255, ал.1, т.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК за това, да е извършила деянието в периода от 01.01.2008 г. до 29.04.2009 т.; отменил приложението на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55 НК; за престъплението по чл.255, ал.1, т.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 НК ВАС определил на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 900 лева; за престъплението по чл.212, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК ВАС определил на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца; по реда на чл.23, ал.1 и 3 НК е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от 5 години и е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 900 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от името на подсъдимата, подадена чрез защитника й – адв.С., в която е заявено, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК и се иска отмяна на решението на ВАС и потвърждаване на присъдата на РОС. Пред ВКС жалбоподателката и защитата й, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на атакуваното решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: От съображенията, изложени в жалбата следва, че не се оспорва оправдаването на подс.А. за част от първоначалното обвинение, свързано с периода на извършване на инкриминираното престъпление по чл.255 НК, което стеснява съответно пределите на касационната проверка. Жалбата е неоснователна. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По силата на чл.2, ал.1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Както е известно продължаваното престъпление (каквито са инкриминирани спрямо подсъдимата) се извършва не с едно, а с две или повече деяния, които осъществяват поотделно или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Продължавано е цялото престъпление, а не отделните единични деяния, включени в него. Поради това продължаваното престъпление се счита за извършено с довършване на последното деяние включено в него. В конкретният случай за престъплението по чл.255 НК това е 30.04.2014 г., а за престъплението по чл.212 НК – 31.08.2012 г., към които моменти е в сила ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.26 от 2010 г. и правилно той е намерил приложение. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Данните по делото не указват да са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко се налагат извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Изложените в мотивите на въззивната инстанция съображения (л.л.16-19) не са декларативни, нито пък лишени от доказателствена основа. В тази насока обсъдените от ВАС доказателства, не са изопачени, превратно тълкувани или ценени неадекватно на обективното им значение. Трябва да се допълни, че всички обстоятелства, установени по делото, от значение за индивидуализацията на наказанията на подсъдимата, са били предмет на анализ от страна на ВАС и не се установява такова обстоятелство да е било игнорирано. По-скоро впечатлява, как същите тези обстоятелства, детайлно, подробно и взаимосвързано оценени от въззивния съд, са убегнали от вниманието на първата инстанция. Нито е наложително, нито необходимо, съображенията на ВАС да се преповтарят тук. По-важно е това, че доказателствено обезпечен, анализът на съда по същество е правилен и съответен на закона, практиката по приложението му и правилата на формалната логика, поради което следва да бъде утвърден. В рамките на предвиденото от закона, определените наказания са съответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи, а редукцията им по реда на чл.58а, ал.1 НК е извършена правилно. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 17.07.2015 г., постановено по внохд № 134/15 г. на Апелативния съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: