О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 07.02. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1034/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] бряг, ЕИК[ЕИК], представлявана от кмета Д. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 7 от 09.01.2019 г. по в.т.д. № 170/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, в която след частична отмяна на решение № 47 от 20.03.2018 г. по т.д. № 159/2017 г. на Окръжен съд – Плевен, общината е осъдена на основание чл.61, ал.1 ЗЗД да заплати на „И. Л-70“ Е., [населено място], сумата 17 328.43 лв. – необходими и полезни разноски за извършени строително-монтажни работи в общинска сграда, представляваща спортна зала в УПИ I, стр.кв.110 по плана на [населено място] бряг и пристройките към нея – склад и шах клуб, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за разликата до пълнопредявения размер, въззивното решение не е обжалвано от ищцовото дружество.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на визираните в чл.281, т.3 ГПК основания, с искане за неговото касиране. Твърди се, че независимо от допълнително извършените от ищцовото дружество СМР, които са извън договорените по реда на ЗОП, общината не е дала изрично съгласие за това и поради това не е и подписала акт обр.19. К. жалбоподател счита за необосновано и незаконосъобразно изразеното от въззивната инстанция становище за дадено от общината мълчаливо съгласие за извършване на допълнителни СМР. Сочи, че доказателства за такова съгласие не са събрани, а от друга страна, ако се приеме наличието на мълчаливо съгласие, то това би изключило приложното поле на чл.61, ал.1 ЗЗД. Твърди се необоснованост на решението и в частта, в която е прието наличие на функционална връзка между спортната зала и двете постройки към нея, който извод противоречи на заключението на СТЕ. Освен това, касационният жалбоподател счита, че при определяне на обезщетението по чл.61, ал.1 ЗЗД апелативният съд не е изложил мотиви какво се включва в него, а изчисленията на вещото лице за стойността на допълнителните СМР е по цени, посочени в договора за обществена поръчка, което е налагало допускане на допълнителна експертиза за определяне на дължимото по чл.61, ал.1 ЗЗД обезщетение до размера на разходите за материали и труд.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Налице ли е водене на чужда работа без пълномощие при наличие на мълчаливо съгласие от страна на възложителя при извършване на СМР извън обществената поръчка, или претенцията на изпълнителя следва да бъде на основание чл.59 ЗЗД; 2. Следва ли въззивният съд да се позове на прието в първа инстанция заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото и 3. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви какво включва обезщетението по чл.61, ал.1 ЗЗД в случаите, когато са извършени СМР извън предмета на договора за обществена поръчка. Поддържаната допълнителна предпоставка по така формулираните въпроси е основана на приложени към изложението копия от съдебни актове на ВКС, както и на ТР № 1/2013 г.
В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по касация „И. Л 70“ Е., ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, се претендира за отхвърляне на искането за допускане на касационно обжалване, поради липса на сочените от касатора предпоставки. Становището е подробно мотивирано, с искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Велико Т. е приел от фактическа страна следното: Наличие на сключен договор от 12.09.2013 г. между [община] бряг – възложител и „И. Л-70“ Е. – изпълнител, след проведена процедура по чл.14, ал.4 ЗОП/отм./, с предмет: ремонт на Спортна зала – [населено място] бряг, на стойност 75 963.54 лв., съгл. Приложение № 1 /оферта/ към договора. Изпълнените по договора СМР са приети от общината и договорената стойност е заплатена изцяло; Позовавайки се на приетата в първоинстанционното производство СТЕ съдът е счел, че макар и двете едноетажни постройки от южната страна на спортната зала да не са предмет на обществената поръчка, одобреният архитектурен проект за основен ремонт, имащ за цел внедряване на мерки за енергийна ефективност и обновяване на залата, включва и тези постройки, което от своя страна сочи, че постигането на енергийна ефективност на спортната зала предпоставя извършване на СМР и в пристройките. Реално в последните са извършени СМР, изразяващи се в доставена и монтирана П. дограма, направа на мозаечна мазилка, цокъл, топлоизолация 8 см и външна минерална мазилка. Тези СМР са извършени без противопоставяне на представителите на общината, които са посещавали обекта, с позоваване на събрани гласни доказателства, и са в интерес на общината, чиято собственост са пристройките. Въззивният съдебен състав е възприел СТЕ, според която: в спортната зала са изпълнени допълнителни СМР на стойност 9 626.10 лв; в пристройката – склад са извършени СМР на стойност 2 230.73 лв.; в сградата, предназначена за шах клуб, стойността на СМР е 5 471.60 лв. Изведен е извод, че тези допълнителни СМР са в интерес на общината и те са изпълнени без противопоставяне от страна на представители на общината, а предвид основанието на исковата претенция, не се касае за недопустимо заобикаляне на ЗОП /отм./ и не следва да се преценява дали е било допустимо осъществяване на допълнителни дейности извън предмета на договора. Решаващият състав на АС-В.Т. е посочил, че отричането на възможността ищцовото дружество да получи необходимите и полезни разноски за изпълнените СМР би довело до неоснователно разместване на блага.
Предвид обективираната в атакуваното решение правна воля на въззивния съд, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по формулираните процесуалноправни въпроси /т.2 и т.3 от изложението/, свързани с приложението на чл.202 ГПК и със задължението на съда са мотивира съдебния акт във връзка с начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД. Тези въпроси удовлетворяват основния селективен критерий, като обжалването следва да се допусне в хипотезата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - за проверка съответствието на обжалваното решение с приложената от касатора практика на ВКС – решение по т.д. № 475/2012 г., II т.о. и решение по гр.д. № 1460/2012 г.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7 от 09.01.2019 г. по в.т.д. № 170/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т. в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 47 от 20.03.2018 г. по т.д. № 159/2017 г. на Окръжен съд – Плевен, [община] бряг е осъдена на основание чл.61, ал.1 ЗЗД да заплати на „И. Л-70“ Е., [населено място], сумата 17 328.43 лв. – необходими и полезни разноски за извършени строително-монтажни работи в общинска сграда, представляваща спортна зала в УПИ I, стр.кв.110 по плана на [населено място] бряг и пристройките към нея – склад и шах клуб, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г.
УКАЗВА на касатора [община] бряг в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 346.57 лева.
В съобщението да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне в срок на указаната държавна такса, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |