Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 30 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 740/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подс. М. И. Г., чрез неговите защитници - адвокати С. В. и Т. Я., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 6/2012 г. Твърди се, че с не приложението на чл. 55 и 66 НК, наложеното наказание се явява явно несправедливо, а размера на присъдените обезщетения – завишен. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 29/21.02.2012 г., постановено по внохд № 6/2012 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е изменил присъда № 132/12.12.2011 г., постановена по нохд № 2771/2010 г., на Пловдивския окръжен съд, в частта относно размера на наказанията, приложението на чл. 66 НК и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като е увеличил размера на наложеното, на подс. М. И. Г. наказание от една три години лишаване от свобода, отменил е приложението на чл. 66 НК и постановил наказанието да се изтърпи ефективно при „лек” първоначален режим, в затворническо общежитие от „открит” тип. Увеличил е наказанието му лишаване от право да управлява МПС от една на три години. Увеличил е и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на В. Т. С., лично от 20 на 60 000 лв. и като родител и законен представителна на малолетните си деца – Т. и М. от по 35, на по 90 000 лв. за всяко и се е произнесъл по допълнителната държавна такса. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и увеличен размер на присъдени обезщетения: Единственото оплакване на подсъдимият и неговата защита по довода за явна несправедливост на наказанието, е че неоснователно според тях са отменени приложенията на чл. 66, ал. 1 и чл. 55 НК. Посоченото възражение при приетите от въззивният съд данни за извършеното деяние и личността на дееца, е лишено от основание и е неоснователно. Същият правилно е посочил, че в случая добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия, не са достатъчно основание за приложение на чл. 55 и 66 НК, както е направил първоинстанционният съд. Точно в тази връзка са били отчетени тежестта и характера на допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата и изключително тежкия вредоносен резултат. Поради това и настоящата инстанция счита от една страна, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, а от друга, че с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, ще бъдат постигнати целите на наказанието, задачите на индивидуалната и генерална превенции по чл. 36 НК. В случая с оглед на постигането им се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото. Точно са отчетени фактите по обвинението, проведения наказателен процес, осъждането и наложеното наказание и от там се налага извода, че сами по себе си, в посочения вид, размер и начин на изтърпяване, са от естество да окажат върху подсъдимия и останалите членове на обществото достатъчно възпитателно – поправително и репресивно въздействие. Съставът на съда, постановил обжалваното въззивно решение, не се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 и чл. 55 НК, коригирайки присъдата в това отношение. И според настоящият състав на касационния съд, санкциите по размер определени от този съд, при постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са напълно справедливи. Поради това няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба. Лишено от основание е и възражението за завишен размер на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди, от въззивният съд. Определеният размер в посочените стойности е напълно справедлив, съобразен с принципите по чл. 52 ЗЗД, претърпените болки и страдания и търпените за в бъдещи такива от загубата на близък човек, с постоянната съдебна практика. С оглед на този извод – за справедливостта на наказанието и присъдени обезщетения от Пловдивския апелативен съд, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 - ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 29/21.02.2012 г., постановено по внохд № 6/2012 г., на Пловдивския апелативен съд 1-ви състав. Председател: Членове: