2 решение по гр.д.№ 82 по описа за 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 23.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря А. Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 82 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. срещу решение № 432 от 10.12.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 857 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 778 от 28.04.2009 г. по гр.д.№ 1007 от 2002 г. на Горнооряховския районен съд за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба три недвижими имота: нива от 6,418 дка в м.”С.”, представляваща имот № 069016 по КВС на землището на [населено място], нива с площ от 6,417 дка в м.”Тополите”, представляваща имот № 122005 по КВС на землището на [населено място] и нива с площ от 1,500 дка в строителните граници на [населено място], представляваща дворно място имот № 1250 по кадастралния план от 1958 г., а по сегадействащия ПУП на [населено място] представляваща имот № 1905, за който е отреден парцел XI-1905 в кв.56. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /съделител по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение на ВКС № 612 от 16.06.2011 г. по настоящото дело. По същество, жалбата е основателна: С влязло в сила съдебно решение № 43 от 05.03.2003 г. по гр.д.№ 1007 от 2002 г. на Горнооряховския районен съд между наследниците на Н. Д. Д. и съпругата му М. Д., починали съответно през 1951 г. и 1952 г. /2 техни деца и наследници на останалите им 4 деца/ е била допусната делба на 3 недвижими имота: нива от 6,418 дка в м.”С.”, представляваща имот № 069016 по КВС на землището на [населено място], нива с площ от 6, 417 дка в м.”Тополите”, представляваща имот № 122005 по КВС на землището на [населено място] и нива с площ от 1,500 дка в строителните граници на [населено място], представляваща сега дворно място имот № 1250 по кадастралния план от 1958 г., а по сегадействащия ПУП на [населено място] представляваща имот № 1905, за който е отреден парцел XI-1905 в кв.56. За да постанови решението си за оставяне в сила на решението на първоинстнационния съд за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба три недвижими имота, въззивният съд е приел, че тези имоти не следва да се разпределят между съделителите по реда на чл.292 от ГПК /отм./, тъй като не могат да бъдат разделени на толкова реални дяла, колкото е броя на съделителите. Нивите били неподеляеми и на дялове по колена с оглед разпоредбата на чл.72 от Закона за наследството, тъй като били с площ под 3 дка. Така постановеното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по два от посочените от касатора правни въпроси, а именно: 1. Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие по колена, ако за наследниците от всяко коляно /но не и за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатите до делба имоти и 2. Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза за поделяемостта на допуснатите до делба имоти, ако такава експертиза не е била поискана от страните: 1. В посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК практика на ВКС, а и в задължителната практика на ВКС, обективирана например в решения № 171 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 4171 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че делбата задължително се извършва чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие, когато допуснатите до делба имоти могат да бъдат разделени на толкова дяла, колкото са колената наследници. Съгласно чл.69 от Закона за наследството всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. За да се спази този основен принцип при делбата, когато съделителите са наследници от различни колена и делбените имоти не могат да се поделят на толкова дяла, колкото е броя на съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това. В този случай на делба по колена приложимият способ за делба е чл.292 от ГПК /отм./, аналогичния чл.353 от новия ГПК. В настоящия случай видно от заключението на приетата пред първоинстанционния съд експертиза на в.л.инж.Р. Г. допуснатите до делба имоти са поделяеми най-малко на 6 дяла, колкото са и колената наследници: първият допуснат до делба имот /нива с площ от 6, 418 дка, представляваща имот № 069016 по КВС на землището на [населено място]/ може да се раздели на два дяла съгласно чл.72 от ЗН, вторият допуснат до делба имот /нива с площ от 6,417 дка, представляваща имот № 122005 по КВС на землището на [населено място]/ също може да се раздели на два дяла съгласно чл.72 от ЗН, а третият допуснат до делба имот /дворно място с пл.№ 1250, с площ от 1,500 дка, за който по сегадействащия ПУП та [населено място] е отреден УПИ XI-1905 в кв.56/ също, според вещото лице, може да се раздели най-малко на два имота по правилата на чл.19 от ЗУТ. Въпреки поделяемостта на имотите на дялове, съответстващи на броя на колената наследници, въззивният съд по същество е постановил решение за изнасяне на имотите на публична продан, което решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. 2. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е длъжен да допусне експертиза служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, които съдът няма. В случая за решаване на въпроса на колко дяла са поделими допуснатите до делба три имота и какви варианти за разпределението на тези имоти могат да бъдат приети според броя колена на наследниците и според изискванията на чл.72 от Закона за наследството за двата земеделски имота и на чл.19 от ЗУТ за третия имот, който понастоящем е парцел, са били необходими специални знания и съответно въззивният съд е бил длъжен да допусне експертиза за изясняването на тези въпроси. Като не е сторил това /нещо повече, въпреки искането във въззивната жалба на В. Д. за допускане на допълнителна експертиза за поделяемостта на имотите по колена, не е допуснал такава/, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилност на постановеното решение. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: допускане, изслушване и приемане на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за поделяемостта на допуснатите до делба имоти на 6 дяла и варианти за разпределението на тези имоти. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 432 от 10.12.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 857 от 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.