Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 20 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1335/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане /озаглавено „молба - искане”/ на осъдения С. С. С., чрез адв. Т. Г., за възобновяване на производството по нохд № 185/11г. по описа на Районен съд - Петрич. В искането се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Де факто основните възражения в искането са за допуснати процесуални нарушения, следствие от неправилния анализ и оценка на събраните доказателства, които са обусловили неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт почива на предположения, а не на обективно установени факти. Постановен е при пълна липса на преки доказателства и е базиран единствено на косвени доказателства относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Иска се възобновяване на производството и оправдаване на осъдения от касационната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че съдът е направил изводите си след преценка на целия доказателствен материал по делото. Основен факт е знанието на осъдения за наличие на тайник в автомобила и укритите в него чужденци. Адвокат Г., защитник на осъдения, твърди че постановеният от РС – Петрич съдебен акт е необоснован и неправилен. Намира, че има превратна оценка на доказателствата по делото, свидетелските показания изцяло оневиняват водача на автомобила, в лицето на неговия подзащитен, няма преки доказателства установяващи участието на осъдения С. в инкриминираните деяния, а само косвени, което налага възобновяване на производството и оправдаване на подзащитния му. Осъденият С. С. С., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 72 от 28.01.2013г., постановена по нохд № 185/11г., по описа на РС – Петрич, подсъдимият С. С. С. е бил признат за виновен в това, че на 05.02.2011г., на ГКПП – Кулата - П., на пункта за влизане в страната, в съучастие като съизвършител с Ф. Ю. К. е направил опит да преведе в Република България, през границата на страната с Република Гърция две лица чужди граждани без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат”, и превежданите лица са били укрити в тайник, пригоден в задната част на лекия автомобил, поради което и на основание чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият С. С. С. да изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено с протоколно определение № 23/06.03.2009г., постановено по нохд № 92/2009 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Съдът се е произнесъл и по деловодните разноски. С въззивно решение № 1990 от 23.05.2013г., постановено по внохд № 114/13г., Окръжен съд – Благоевград е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Оплакването е за допуснато нарушение на материалния закон, с постановяването на осъдителна присъда по отношение на С., при недоказаност на субективната страна на престъплението. Подкрепящата го аргументация е свързана с твърдения за кредитирането на производни доказателства, а не на наличните преки, което е в разрез с основни принципи, касаещи процеса на доказване, и е обусловило постановяването на съдебен акт, почиващ на предположения, а не на безспорни доказателства. Тезата на защитата е неоснователна независимо, че съдебният акт на първата инстанция/без оглед на неговия обем и мотивираност/ страда от липсата на юридическа прецизност относно правните изводи, като в опита си да изложи убедителни мотиви съдът неточно борави с терминологията, а и със семантиката, предвид приетото правно съдържание на използваните изрази. Въззивната инстанция е направила опит да санира тези пороци, но и тя не е постигнала необходимата прецизност. Независимо от това крайните изводи на решаващите съдилища за доказаност на обвинението по отношение на този подсъдим са верни и в частност тези за доказаност на елементите от субективната страна, а именно, че той е знаел за лицата, които са открити в тайника на управлявания от него автомобил. За да обоснове тезата си, защитата се позовава на обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите Б. и Д., като всички те са заявили в разпитите си, че двамата чужди гражданин са влезли в тайника на автомобила преди тръгването от [населено място], Република Гърция в присъствието само на подсъдимата К., като са останали в него през цялото време на пътуването, до установяването им при митническата проверка на ГКПП-Кулата, където подсъдимият ги е видял за първи път.Тази теза е отхвърлена от съдилищата, като опровергана от останалите доказателства. В тази връзка от значение е да се посочи, че доказателствата, установяващи се от показанията на двамата свидетели-Б. и Д. са първични и преки, но принципно не съществува пречка такива по характер доказателства, да не бъдат кредитирани от съдилищата, тогава когато тяхната достоверност е опровергана при проверка чрез предвидените в НПК доказателствени способи, или от други, надлежно събрани доказателства дори и косвени по своя характер. Показанията на горепосочените свидетели относно спорния по делото момент от една страна са вътрешно непоследователни досежно продължителността на пребиването им в тайника на автомобила, като св.Б. твърди, че пътуването е продължило два часа и половина, а пътуването в тайника един час, което не е в кореспонденция с установената по делото продължителност, която е повече от шест часа.От друга страна твърденията им, че по време на цялото пътуване те са били в тайника, е опровергана от заключението на съдебномедицинската експертиза. За да провери показанията на тези двама свидетели, както и обясненията на подсъдимите, първият съд правилно е използвал експертизата като предвиден в НПК способ за проверка на доказателствата. Изготвената съдебномедицинската експертиза изключва възможността двете лица да са пребивавали през цялото време на продължилото около 6-7 часа пътуване в тайника на автомобила. Заключението на вещото лице е, че ако две лица с описание на двамата свидетели пътуват повече от шест часа в съответния тайник, при конкретните условия, у същите биха се наблюдавали прояви на силно изтръпване на крайниците, известна степен на измръзване, зацапвания, силна умора и нарушение на други физиологични функции, които в конкретния случай не са установени. Всичко това обуславя извод за невъзможност двамата свидетели да са били в тайника на автомобила през целият времеви период на пътуването от [населено място] до границата на Р.България, като това не е хипотеза, сочеща на предположение в правен аспект, а извод който доказателствената съвкупност обуславя с необходимата категоричност. Това е така, тъй като експертното заключение е изготвено на базата на обективни данни, касаещи размера на тайника, месторазположението му, продължителността на пътуването, атмосферните условия, медицинската документация за състоянието на свидетелите след изваждането им от тайника, свидетелските показанията на лекаря, осъществил медицинския преглед. Именно по експертен път са опровергани данните от посочените гласни доказателствени източници-обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Б. и Д.. Данните от експертното заключение са в кореспонденция с писмените доказателства, касаеща медицинския статус на лицата, констатиран след изваждане им от тайника и показанията на свидетеля Р. Г., лекарят прегледал ги, /които са самостоятелни доказателствени източници/, като същите са в подкрепа на извода, че двамата чужди граждани не са пътували през цялото време в тайника на лекия автомобил. В искането се оспорва дадената от решаващите съдилища оценка на показанията на свидетеля Г. Г. - служител към ГПУ-Петрич. Разпитът на този свидетел е проведен от първата инстанция при спазване на законовите изисквания за това, като същият не попада сред кръга лица по чл.118 от НПК, които не могат да бъдат свидетели. Показанията на Г. са надлежен доказателствен източник за фактите, които той е възприел относно извършената проверка на процесния автомобил и намирането на свидетелите Б. и Д. в изработения тайник, поради което няма пречка същите да бъдат ценени и кредитирани, наред с останалите доказателства. Неправилно обаче е разбирането на двете съдебни инстанции, че няма процесуална пречка да бъдат кредитирани показания на Г. за това, че по време на проверката подсъдимият С. е признал пред него, че знае за укритите в автомобила лица. В тази им част свидетелските показания установяват доказателства с производен характер, които не биха могли да заместят първичните такива, каквито са фактите, съдържащите се в обясненията, дадени от подсъдимите в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Това обаче не води до промяна на изводите за доказана невъзможност свидетелите да са били в тайника на автомобила през цялото време на пътуването и подсъдимият да е разбрал за тях едва при проверката на ГКПП-Кулата. След като чуждите граждани не са били през цялото време в тайника на автомобила, а са пътували в купето, то твърденията за незнанието на подсъдимия, относно укритите лица е неоснователно. Предвид горното, съставът на касационния съд намира крайните правни изводи за съставомерност на деянието осъществено от подсъдимия С. за правилни, поради което не са налице основания за възобновяване на производството. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. С. за възобновяване на производството по нохд № 185/11г. по описа на РС-Петрич. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: