3 решение по гр.д.№ 44 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 222 СДофия, 20.06. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 44 по описа за 2012 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., Н. П. К., Е. К. Д. и С. К. К. против решение № V-66 от 12.05.2011 г. по в.гр.д.№ 492 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 109 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 55 от 2010 г. на Районен съд-Царево за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Българската държава иск за делба на имот с идентификатор № 58356.506.256 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 6497 кв.м. В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Пълномощникът на ответника по касационната жалба Държавата оспорва същата като недопустима и неоснователна. Третото лице-помагач Министерски съвет на РБ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 140 от 20.02.2012 г. на ВКС по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречиво разрешаване в незадължителна съдебна практика на следния въпрос: дали реституцията по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС на реална част от парцел води до възникване на съсобственост в идеални части с лицата, които са собственици на останалата невъзстановена реална част от парцела. В посоченото от касаторите решение № 139 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2881 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, макар и не изрично, че такава съсобственост възниква, докато в обжалваното решение въззивният съд е приел, че реституцията по този закон не води до възникване на съсобственост. Настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в обжалваното решение поради следното: Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съсобствеността като съпритежание на правото на собственост върху една вещ от две или повече лица възниква по същите начини: чрез правна сделка /когато приобретателите на вещни права по сделката са две или повече лица/, по давност /когато осъществявалите пред определен период от време владелци са две или повече лица/, по приращение /например между етажните собственици при надстрояване на сградата/, от факта на приемане на наследството /между наследници по закон на починалия, когато те са повече от един/, от прекратяването на брака /между бившите съпрузи/, чрез административен акт- на основание влязлата в сила заповед за утвърждаване на дворищно-регулационен план, приета преди влизане в сила на ЗУТ /върху новообразувания парцел, когато планът предвижда два маломерни имота, собственост на различни лица, да се обединяват в един общ парцел/ и др. Тъй като при отмяната на отчуждаването по реда на З. по З., З., З., ЗДИ не възниква съсобственост на никое от посочените по-горе основания /договор, давност, приращение, наследяване, прекратяване на брак, регулация/, следва да се отговори на въпроса дали самият реституционен закон предвижда възникване на съсобственост между собствениците на възстановената реална част от парцел и Държавата /или общината/ като собственик на останалата част от парцела. Тоест, дали е налице друг определен в закон начин за придобиване на съсобственост по смисъла на чл.77 от ЗС. За да се отговори на този въпрос следва да се има предвид следното: З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС предвижда само две възможни хипотези за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собственост върху част от парцел: когато сградите в отчуждените застроени недвижими имоти впоследствие са били съборени, ако строителството фактически не е започнало /чл.1, ал.2 от закона/ и когато тези сгради са останали с временен режим, ако има възможност по застроителния и регулационния план да бъдат включени в режима на бъдещото застрояване /чл.1, ал.3 от закона/. И в двата случая обаче законът изисква отчужденото дворно място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. След отмяната на отчуждаването на такава реална част от парцел, съгласно пар.1 от Допълнителните разпоредби на закона, собствениците на отчуждените имоти отправят искане за изменение на застроителния и регулационния план по чл.1, ал.2 и 3 от закона до общинските съвети. Така уредена, реституцията по този закон има за цел не да се създава съсобственост между отчуждените собственици и Държавата /респ.общината/, а да се възстанови собственост само върху такива реални части от имоти, които могат да се обособят като самостоятелни парцели. Такава между другото е целта и на останалите реституционни закони. Именно поради това в З. по З., З., З., З. и ЗС липсва разпоредба, която да предвижда възникване на съсобственост между отчуждените собственици и Държавата /респ. общината/, като собственик на останалата нереституирана част от парцела. Измежду другите реституционни закони такава разпоредба съществува само в З.- чл.2, ал.1, т.1, която разпоредба обаче още веднъж подкрепя извода, че реституцията на реална част от парцел не води до възникване на съсобственост в идеални части върху парцела /тъй като съсобствеността по чл.2, ал.1, т.1 от З. е предвиден в закона способ за обезщетяване на бившите съсобственици, когато реституцията на реална част от отчуждения им имот е невъзможна и тази съсобственост възниква по силата на заповедта за обезщетяване и въз основа на изрично предвидената в закона възможност за възникване на такава съсобственост/. Именно поради това, че при реституцията на реална част от имот не възниква съсобственост в идеални части, в задължителната практика на ВКС /например решение № 331 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 838 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 323 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 1377 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и др./ се приема, че за защита на собствеността си реституираните собственици имат право да предявят иск за собственост върху реституираната им реална част от парцела, а не върху съответната идеална част от него. Или в обобщение в З. по З., З., З., З. и ЗС не е предвиден друг начин за възникване на съсобственост по смисъла на чл.77 от ЗС. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, приетото в обжалваното решение, че решение № 2229 от 13.07.1994 г. по адм.д.№ 2872 от 1994 г. на ВАС за отмяна на отчуждаването на реална част от бившия парцел V-414 от кв.38 по плана на [населено място] от 1962 г. не е довело до възникване на съсобственост между ищците и Държавата като собственик на останалата реална част от парцела, е правилно. Поради това решението, с което е отхвърлен искът за делба с Държавата на този парцел /сега заснет като имот с идентификатор № 58356.506.256 по кадастралната карта на [населено място]/ следва да се остави в сила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е разгледал незаявени от ответника възражения: Същественото за решаването на спора възражение, че имотът, чиято делба се иска, не е съсобствен между ищците и Държавата, тъй като отчужденият от наследодателя на ищците имот не е подлежал на реституция /респ., че административният акт за възстановяване на собствеността е материално незаконосъобразен/, е направено от ответника своевременно- още в отговора на исковата му молба от 24.08.2010 г. /л.25 и 26 от делото на РС/. В исковата молба ищците са основали твърдението си за наличие на съсобственост върху делбения имот на реституция по силата на решение № 2229 от 13.07.1994 г. по адм.д.№ 2872 от 1994 г. на ВАС, с което е бил отменен отказа на Кмета на [община], Бургаска област за отмяна на отчуждаването на реална част от делбения имот и е възстановена собствеността върху тази реална част. Тъй като в отговора на исковата молба пълномощникът на ответника е оспорил материалната законосъобразност на административния акт за реституция /твърдял е, че не са налице материалноправните предпоставки за тази реституция/ и тъй като този ответник /Държавата/ не е била страна в административното производство по реституция /по силата на З. по З., З., З., З. и ЗС страни в това производство са отчуждените собственици и Кмета на общината, който не е представител на Държавата/, с оглед приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, съдът е бил длъжен да разгледа това възражение на пълномощника на Държавата и да се произнесе по него. Крайният извод на въззивния съд, че административният акт, с който е възстановено правото на собственост на ищците върху реална част от делбения имот, е материално незаконосъобразен и поради това не е довел до възникване на вещни права върху имота за ищците, е правилно: Видно от събраните по делото доказателства /заповед № 933 от 15.10.1975 г. и заповед № 36 от 10.01.1976 г. на Председателя на ОНС-Б./, реална част от имота- предмет на делбата е бил отчуждена от наследодателя на ищците С. К. А. на основание З. за осъществяване на следното обществено мероприятие: разширение на терена на почивната станция на Комитета за държавен и народен контрол. Към датата на влизане в сила на реституционния закон /З. по З., З., З., З. и ЗС/ намиращата се в отчуждения имот сграда е била съборена и мероприятието, за което е бил отчужден имотът е било реализирано, като строителството на обслужващи почивната станция на К. съоръжения не само е било започнало, но вече е било осъществено: теренът на почивната станция е бил разширен с имота на наследодателя на ищците, върху който са били изградени баскетболно игрище и открит детски басейн, обслужващи тази почивна станция. Поради това и по аргумент от чл.1, ал.2 от З. по З., З., З., З. и ЗС отчуждаването не е следвало да бъде отменяно. В случая без значение е било дали игрището и басейнът са изградени със строителни книжа или не, тъй като законът не изисква законност на застрояването, а само фактическо започване на строителството на сградите и съоръженията, свързани с осъществяването на общественото мероприятие, за което имотът е бил отчужден. Що се отнася до останалите доводи на съда за отхвърляне на иска, те са несъществени за решаването на спора, поради което дори и съдът да се е произнесъл по тях служебно, това не представлява съществено процесуално нарушение, което би могло да послужи като основание за касационна отмяна на въззивното решение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-66 от 12.05.2011 г. по в.гр.д.№ 492 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.