Р Е Ш Е Н И Е
№. 97
гр. София, 29.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1084 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. и С. П. Т. срещу решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр.д.№2883/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 17.04.2014 г., по гр.д.№16 057/11 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. С. Г. и С. П. Т. срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумата от 70 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат смъртта на дъщеря им - И. С. Т., вследствие ПТП, настъпила на 19.09.2010 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че намаляването на присъдените обезщетения е резултат от неправилната преценка на съда относно приноса на пострадалата за вида, броя и тежестта на получените от нея вследствие ПТП увреждания, довели до смъртта й, като в противоречие със събрания доказателствен материал въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, без да изследва наличие на причинна връзка между резултата и поведението на пострадалата.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по жалбата.
С определение №155 от 18.02.2015 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по материалноправния въпрос относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалата дъщеря на ищците и последвалата й смърт. Счел е, че гласните доказателства потвърждават непреодолимите болка и страдание на ищците от настъпилия трагичен инцидент и като е взел предвид обстоятелството, че към момента на ПТП починалата е била без предпазен колан, е достигнал до извод за наличие на степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата от 30%, с оглед което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете по чл.226, ал.1 от КЗ са отхвърлени за разликата от присъдените 70 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителна практика на ВКС /решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №58 от 29.04.2011 г. по т.д.№623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО и други/, с която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като възприетото от въззивния съд становище за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат /настъпила смърт/, без обаче съдът да изследва дали нарушението /изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пострадалата/ е в пряка причинна връзка с този резултат, е в отклонение с даденото разрешение, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
В случая се установява от заключението на назначената и приета от първоинстанционния съд комплексна съдебно медико-автотехническа експертиза, че починалата в резултат на ПТП наследодателка на ищците, е пътувала без предпазен колан, като причина за настъпилата смърт е комбинирана травма – субарахноидален кръвоизлив, прекъсване на гръбнака, контузия на белите дробове, счупване на лява раменна кост и ляво бедро, охлузвания по тялото, лицето и крайниците, разкъсна рана на главата, ранички по горните крайници и счупване на два предни зъба. Никъде обаче в цитираното заключение, а и в отговорите на вещите лица, дадени в съдебно заседание, не се съдържа каквато и да е било констатация, че ако починалата е пътувала с правилно поставен предпазен колан, предвид механизма на ПТП и интензивността на удара на автомобила при установената висока скорост, то травматичните увреждания, довели до смъртта й е нямало да настъпят, респективно, че смъртта е щяла да бъде избегната.
Т.е. в конкретната хипотеза не се установява наличие на пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и нарушението на пострадалата /изразяващо се в непоставяне на предпазен колан/, поради и което твърдяният от ответника принос на пострадалата не се явява доказан, а е единствено хипотетично предполагаем.
В този смисъл и при приетото от въззивния съд, че претендираният от родителите на починалата размер на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лв., за всеки от тях, е справедлив /който размер предвид липсата на касационно жалба от страна на застрахователя не следва да бъде обсъждан/, въззивното решение следва да бъде отменено. На касаторите следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на по 30 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 19.09.2010 г. до окончателното плащане, като обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ответника застраховател.
Ответникът по касация дължи на всеки от касаторите направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 800 лв., с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред САС в размер на 2 400 лв. с ДДС и направени разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 2 520 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1 200 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 600 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 630 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр.д.№2883/2014 г. на САС, с което е потвърдено решение от 17.04.2014 г., по гр.д.№16 057/11 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. С. Г. и С. П. Т. срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумата от 70 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат смъртта на дъщеря им - И. С. Т., вследствие ПТП, настъпило на 19.09.2010 г. и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски за първоинстанционното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на С. С. Г. [ЕГН] и на С. П. Т. [ЕГН], допълнително по 30 000 лв. на всеки /разликите над присъдените суми от по 70 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на дъщеря им - И. С. Т., вследствие ПТП от 19.09.2010 г., ведно със законната лихва от 19.09.2010 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на С. С. Г. [ЕГН]: сумата от 1 800 лв., разноски пред ВКС, сумата от 2 400 лв., разноски пред САС и сумата от 2 520 лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на С. П. Т. [ЕГН]: сумата от 1 800 лв., разноски пред ВКС, сумата от 2 400 лв., разноски пред САС и сумата от 2 520 лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] ЕИК000694286 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати: по сметка на СГС, сумата от 1 200 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 600 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 630 лв., държавна такса за касационната инстанция.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |