Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№534

гр.София, 10.06.2022 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3821 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 34750 - Карлово, чрез процесуален представител юрисконсулт Бозали, срещу въззивно решение № 2607797 от 14.06.2021г., постановено по в.гр.д.№579/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 14.01.21г. по гр. д. № 305/2020г. на Карловския районен съд са уважени предявените от Д. С. С. срещу Военно формирование 34750 - Карлово, искове с правно основание чл.216 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД, и чл.227 ЗОВСРБ съответно до размерите от 2 084,81 лв., 178, 73 лв. и 10 008,21 лв.
Ответникът по касационната жалба Д. С. С., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. В частта по иска с правно основание чл.216 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за сумата неизплатено допълнително възнаграждение за заемане на вакантна длъжност за периода от 29.10.2018 г. до 10.05.2019 г., на основание до размера от 2 084, 81 лв., ведно с мораторната лихва върху претендираната главница до размера от 178, 73 лв., дължима за периода от 26.10.2018 г. до 18.12.2019 г., касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е под прага за касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 5000лв. цена на иска /съответно 2 287,25лв. и 183,86лв./. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Д. С. С. срещу Военно формирование 34750 - Карлово, искове с правно основание чл.227, ал.1 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на Военно формирование 34750 – Карлово да заплати на Д. С. С. обезщетение при освобождаване от служба по реда на чл.227 ЗОВСРБ към 10.05.2019 г. до размера от 10 008,21 лв., ведно с мораторна лихва за закъсняло плащане върху претендираната главница от датата на изискуемостта - 10.06.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда -18.12.2019 г. до размера от 533,77 лв.
Установено е, че капитан Д. С. е освободен от военна служба със Заповед № ЗЛС - 22/09.05.2019 г., считано от 10.05.2019 г. и в която заповед е посочено да му се изплати еднократно парично обезщетение на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2, чл. 228, ал. 1, чл. 234 и чл. 235 ЗОВСРБ в размер на 5 108. 16 лв.
Въззивният съд е посочил, че спорните въпроси са: следва ли в базата на обезщетението по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ да се включи и възнаграждението по чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ и налице ли е последващо освобождаване от военна служба по смисъла на нормата на чл. 227, ал. 2 ЗОВСРБ при издаването на Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016 г. на командира на военно формирование 22180, с която капитан С. е отчислен от списъчния състав, считано от 21.06.2016 г. и му е изплатено обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаграждения от 20 640. 75 лв., която заповед е отменена от ВАС.
На първия въпрос във въззивното решение е даден отрицателен отговор по съображения, че в нормата на чл. 234, т. 2 от ЗОВСРБ са изброени видовете възнаграждения, които следва да се включат в базата за определяне на обезщетенията по ЗОВСРБ; в посочената норма възнагражденията имат постоянен характер, а възнаграждението по чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ няма такъв и затова то не следва да се взема предвид при определяне базата на възнаграждението по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ.
По втория въпрос са изложени съображения, че както се посочи Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016 г. на командира на военно формирование 22180 е отменена с решение на Върховния административен съд и със Заповед на министъра на отбраната № КВ – 503/01.12.2017 г. капитан Д. С. е възстановен на предишната длъжност. На 31.07.2016 г. обаче на капитан С. е изплатено обезщетението по заповедта от 20.06.2016 г. в размер от 20 640, 75 лв., а със заповедта от 09.05.2019 г., с която жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военното формирование считано от 10.05.2019 г. е определено обезщетение по 227, ал.ЗОВСРБ от три брутни месечни възнаграждения в размер от 5 108. 16 лв., като е отчетено обстоятелството, че на капитан С. е изплатено със Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016 г. останалата част от същото обезщетение за общо 18 прослужени години.
Прието е, че с отмяната от съда на Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016 г. е заличено с обратна сила освобождаването от военна служба, извършено със Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016 г., а това означава, че извършеното със заповед № ЗЛС - 22/09.05.2019 г. отчисляване от списъчния състав на военното формирование не е последващо освобождаване от военна служба по смисъла на нормата на чл. 227, ал. 2 ЗОВСРБ. Поради това е прието от съда, че за определяне на обезщетението при освобождаване от военна служба следва да се вземе получаваното към датата на освобождаването на военнослужещия от военна служба, която в случая е 09.05.2019 г., а то според заключението на вещото лице е в размер на 1702. 72 лв. – л. 115 от делото на първоинстанционния съд; че осемнадесет кратния размер възлиза на 30 648, 96 лв., от който следва се приспадне /прихване/ полученото вече обезщетение през м. юли 2016 г. в размер от 20 640, 75 лв. или остатъкът от 10 008, 21 лв. е размерът на дължимото обезщетение, определен към 09.05.2019 г., до който размер искът съдът е приел искът за основателен и следва да се уважи, като сумата се присъди ведно със законната лихва от завеждане на делото 19.12.19 г. до окончателното изплащане на сумата, както и с мораторна лихва за периода 10.06.2019 г. – 18.12.2019 г., който размер служебно изчислен възлиза на 533,77 лв.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, но не е аргументирал защо счита въззивното решение за очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание за допускане на касационно ожбалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли при последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение да се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени при първото освобождаване от военна служба?“. Поставеният от касатора въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен от въззивния съд и предпоставя в себе си въззивният съд е приел, че се касае до последващо освобождаване от военна служба, което не кореспондира с мотивите на въззивното решение, в което въззивният съд е приел, че „извършеното със заповед № ЗЛС - 22/09.05.2019 г. отчисляване от списъчния състав на военното формирование не е последващо освобождаване от военна служба по смисъла на нормата на чл. 227, ал. 2 ЗОВСРБ“. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по поставения въпрос – противоречие с посочените от касатора решение по грд.№4706/2008г./2008г. на ВКС, ІІІ г.о. /тъй като в него съставът на ВКС е дал отговор на въпроса „при повторно освобождаване от длъжност на служителя след повторното постъпване в системата“/ и решение по гр.д.№1280/2009г. на ВКС, ІVг.о. . /тъй като в него съставът на ВКС е дал отговор на въпроса „при последващо освобождаване от служба и при изплатени като обезщетение по предишното приключило правоотношение брутни заплати/, каквато фактическа обстановка не е приета за установена по настоящото дело.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Следва ли да се извърши индексация на вече изплатено обезщетение посредством преизчисляването му на друга база в случай на съдебна отмяна на заповед за прекратяване на договор за военна служба и съответно възстановяване на военно служащ на длъжност?“, който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона. Касаторът само е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е аргументирал разрешен от въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Неоснователни са доводите на касатора и за идентичен на настоящия случай, разрешен с въззивно решение, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр.д.№2966/2016г. на ВКС, ІVг.о., по което за разлика от настоящото е прието, че се касае до повторно освобождаване по смисъла на чл.227, ал.2 ЗОВСРБ. Неоснователно е позоваването и на решение по влязло в сила въззивно решение по в.гр.д.№301/2014г. на СГС, по което е прието, че поставеният въпрос е без значение за конкретния случа, тъй като ответникът МО не е пасивно легитимиран по предявените искове. Въпросът е израз на оплакванията на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд дали в случая се касае до повторно освобождаване по смисъла на чл.227, ал.2 ЗОВСРБ. Проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски така както са поискани – в размер на 850лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2607797 от 14.06.2021г., постановено по в.гр.д.№579/2021г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.01.21г. по гр. д. № 305/2020г. на Карловския районен съд са уважени предявените от Д. С. С. срещу Военно формирование 34750 - Карлово, искове с правно основание чл.227 ЗОВСРБ в размер на сумата10 008,21 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Военно формирование 34750 – Карлово, срещу въззивно решение № 2607797 от 14.06.2021г., постановено по в.гр.д.№579/2021г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.01.21г. по гр. д. № 305/2020г. на Карловския районен съд са уважени предявените от Д. С. С. срещу Военно формирование 34750 - Карлово, искове с правно основание чл.216 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно до размерите от 2 084,81 лв. и 178, 73 лв.и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
ОСЪЖДА Военно формирование 34750 - Карлово, да заплати на Д. С. С., ЕГН [ЕГН] сумата 850 лв. – разноски по делото.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване не подлежи на обжалване.
Определението, с което се оставя без разглеждане и се прекратява частично касационното производство, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: