Ключови фрази

8


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60492
гр. София, 27.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1724 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Линкос“ ООД срещу решение № 777/15.04.2020г. по т.д. №5808/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение №797/24.04.2019г. по т.д. № 3182/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав, в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания“ сумата от 111 300 лв. по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – дадена на основание развален по право договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012г. за финансиране на представен съвместно с Научно - изследователски сектор при Технически университет – София /НИС при ТУ/ и проф. д-р инж. П. Б., научноизследователски проект № FFNN1PO – 12 – 01386, класиран в националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, организиран през 2012г. в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, заедно със законната лихва от 22.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил наведените в отговора на въззивната жалба възражения и представените доказателства. Твърди, че не са му дадени указания и не му е предоставена възможност за подаване на отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, въпреки че това процесуално нарушение е констатирано от въззивния съд. Поддържа, че съдът е разгледал делото по същество, без да се произнесе по изричното искане за предоставяне на правото по чл.131 от ГПК за връчване на исковата молба на ответника, релевирането на оспорвания и възражения и представянето на доказателства. Поддържа още, че е нарушена процедурата по чл.146 от ГПК при изготвяне на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Счита, че постановеното решение е неправилно, тъй като е следвало да бъдат извършени съдопроизводствени действия, а не да бъде решено делото, без да се даде възможност на ответника да се защити срещу исковата молба, като направи съответните оспорвания, възражения и доказателствени искания. Излага съображения, че не дължи връщане на платените по договора суми, тъй като е изпълнил задълженията си без да знае за отмяната на класирането. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1/ След като съдът не връчва исковата молба на ищеца / явно се има предвид ответникът/, въпреки че той е поискал това с въззивната си жалба, отразява ли се това върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес?; 2/ Длъжен ли е бил въззивният съд да приложи чл.266, ал.3 от ГПК в дадената хипотеза и неприлагането й не противоречи ли на т.2 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд, след като констатира процесуално нарушение, водещо до нарушение на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.3 от ГПК, което нарушение е довело до нарушаване на правото на защита на страната, да отстрани допуснатото нарушение, като извърши дължимото процесуално действие от съд, а именно да връчи препис от исковата молба, ведно с приложените доказателства, и даде срок и указания съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК? В случай че въззивният съд не отстрани допуснатите от първоинстанционния съд, въззивното решение не противоречи ли на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК?; 4/Преклудирана ли е възможността ответникът да прави възражения, оспорвания и да подава писмени доказателства, при положение че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му дали указания и предоставили възможност да подаде отговор по чл.131 от ГПК?; 5/Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?; 6/ Длъжен ли е бил въззивният съд да съобрази представените доказателства, представени от ответника своевременно с отговора на въззивната жалба, при положение че самият въззивен съд в решението си е констатирал, че за ответника по делото не е настъпила преклузията на чл.131 от ГПК, поради констатираните от него съществени процесуални нарушения, извършени от първоинстанционния съд, а именно: невръчване на искова молба на ответника с приложените към нея доказателства?; 7/ Представлява ли процесуално нарушение необсъждането на допустими, относими доказателства, представени от ответника в срока за отговор на въззивната жалба, и не води ли това процесуално нарушение до неправилност на въззивното решение?; 8/ След като ответникът във въззивната си жалба се позовава на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са довели до лишаването му от правото на защита и въобще от участие в процеса пред първоинстанционния съд, и след като изрично във въззивната си жалба е поискал да му се даде срок за отговор по чл.131 от ГПК, и след като му се връчи исковата молба, длъжен ли е бил въззивният съд да даде възможност на ответника да вземе становище по исковата молба, както и доказателствата, приложени към нея от ищеца, и да укаже на ответника всички права и процесуални действия, визирани в чл.131 от ГПК, както и последствията от несвоевременното им упражняване? Длъжен ли е бил въззивният съд да даде възможност на ответника да представи отговор на исковата молба?; 9/ Какви са правомощията на въззивния съд, когато страната, позоваваща се в жалбата си на процесуални нарушения, не е имала възможност да изложи становище по исковата молба, да представи доказателства, да направи доказателствени искания и възражения? Ограничен ли е въззивният съд по чл.269, пр.2 от ГПК и дължи ли да даде указания на страната, лишена от участие в процеса пред първоинстанционния съд, да вземе становище по исковата молба, да представи доказателства, да направи възражения и доказателствени искания?; 10/ След като съдът не е дал възможност на едната страна да упражни правото си на отговор на исковата молба, да представи доказателства с нея, както и да направи съответните доказателствени искания и възражения, нарушено ли е основното начало на гражданския процес, а именно този за равенство на страните, визирано в чл.9 от ГПК? Поддържа, че първи, втори и трети въпрос са решени в противоречие с Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. по тълк. дело 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По четвърти въпрос сочи противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 310/30.07.2010г. по гр.д. № 1086/2009г. на ВКС, II г.о., решение № 67/06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на ВКС, I т.о., решение №108/08.10.2015г. по т.д. № 2263/2014г. на ВКС, II т.о., решение №429/21.06.2010г. по гр.д. №1151/2009г. на ВКС, I г.о., решение №60/10.04.2013г. по гр.д. №896/2012г. на ВКС, III г.о. и решение №315/07.12.2010г. по гр.д. №3555/2008г. на ВКС, IV г.о., а по пети въпрос – с решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IV г.о., решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение №700/28.10.2010г. по гр.д. №91/2010г. на ВКС, IV г.о. По останалите въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационният жалбоподател излага съображения и за очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация Фонд „Научни изследвания“ оспорва жалбата, като твърди липса на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита обжалваното решение за правилно. Претендира и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ е взето решение за класиране на проектни предложения според приложение 7 в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, част от които е и проектното предложение на „Линкос“ ООД; въз основа на решението е сключен договор № ДФНИМ01/0005 от 20.11.2012г. между Фонд „Научни изследвания“, като възложител, и Научно - изследователски сектор при Технически университет – София /НИС при ТУ/ и „Линкос“ ООД, като изпълнители, на основание чл.23, ал.1, т.2 и чл.24 от Закона за насърчаване на научните изследвания и чл.16 от Правилника на Фонд „Научни изследвания“ за финансиране на научноизследователски проект вх. № FFNN1PO – 12 – 01386, класиран в националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, организиран през 2012г. в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“; в полза на „Линкос“ ООД е преведена сумата от 111 300 лв. по ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012г. Приел е за безспорно още, че във връзка с доклад № 02.12 – 138/12 от 25.01.2013г. на дирекция „Главен инспекторат към МС“ и поради установени нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания“ при провеждане на НК „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г., министърът на образованието, младежта и науката на основание чл.99, т.1 от АПК със заповед е отменил утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от Фонда, предложени от Временните научно – експертни комисии по „Педагогика“ и по „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“; с решение №7870/10.06.2014г. по описа на ВАС е отхвърлена жалбата на Научно – изследователски сектор при ТУ – София и на „Линкос“ ООД срещу решение №14822/12.11.2013г. по адм.д. № 4146 по описа на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на НИС при ТУ – София, проф. д-р инж. П. Б. – ръководител на научния екип и „Линкос“ ООД срещу заповедта на министъра в частта, с която е отменено утвърденото класиране по проектно предложение вх.№FFNN1PO – 12 – 01386. При тези данни въззивният съд е изтъкнал, че на основание чл.177, ал.1 и ал.3 от АПК е обвързан да приеме заповедта на министъра като валиден и законосъобразен административен акт, постановен в извънредното производство по Глава седма АПК, като не разполага с правомощия да излага собствени аргументи и да формира други изводи. Изложил е съображения, че с отмяната на утвърденото класиране е отпаднало с обратна сила основанието за финансиране на проекта на ответника като бенефициер на безвъзмездната финансова помощ, както е отпаднало и самото основание на процесния договор за финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания от 20.11.2012г., доколкото сключването му е било обусловено от отмененото решение за финансиране. Поради това апелативният съд е приел, че с обратна сила са отпаднали и породените от договора правни последици, респективно плащанията, извършени от Фонд „Научни изследвания“ на 22.11.2012г. в размер на 111 300 лв., са такива на отпаднало основание и следва да бъдат възстановени на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Изложил е съображения, че с отмяната на индивидуалния административен акт за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на Закона за финансиране на научните изследвания за възложителя като страна по договора е възникнала последваща обективна правна невъзможност за изпълнение. С влизане в сила на заповедта за отмяна на класирането от по – висшестоящия административен орган, тази невъзможност е била трайна и е довела до развалянето на договора по право – чл.89, ал.1 от ЗЗД, като липсата на изявление на ищеца до ответника за невъзможността да изпълни задълженията си по договора поради пречка от необратим характер, е от значение единствено за евентуалната му отговорност за вреди по чл.306, ал.3 от ТЗ.
Въззивният съд е приел, че са налице сочените от „Линкос“ ООД нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК. Изтъкнал е, че в съобщението до „Линкос“ ООД, с което му е изпратен препис от исковата молба и приложенията, не са посочени имената на лицето, дало сведението, че ответникът не се намира на адреса, вписан като адрес на управление в Търговския регистър, а посоченото в същото съобщение „семейство Илиеви“ не е регистрирано да живее на адреса. Според решаващия състав с неправилното приложение на процесуалния закон ответникът е бил лишен от възможността да ангажира адекватно защитата си, като представи отговор на исковата молба, с който своевременно да изложи възраженията си срещу иска и да ангажира доказателствени искания в подкрепа на фактическите си твърдения. Приел е, че допуснатото процесуално нарушение следва да бъде отстранено от въззивната инстанция, но не представлява основание за отмяна или за обезсилване на първоинстанционното решение с връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд на етап размяна на книжа между страните и подаване на отговор на исковата молба от „Линкос“ ООД. Позовавайки се на чл.266, ал.2 от ГПК, въззивният съд е приел, че не настъпила процесуалната преклузия относно възраженията на ответника срещу иска, респ. относно възможността да ангажира нови доказателства пред въззивния съд. В тази връзка е посочил, че във въззивната жалба не са изложени правозащитни възражения срещу иска, а защитата на ответника е основана единствено на твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения при приложението на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК. Изтъкнал е още, че доказателствените искания, направени в отговора на въззивната жалба на Фонд „Научни изследвания“ и имащи отношение към претенцията за главницата, която не е предмет на тази жалба, са оставени без уважение с определението по чл. 267 от ГПК като преклудирани, тъй като същите е следвало да бъдат направени при подаването на въззивната жалба от „Линкос“ ООД, която предхожда отговора по жалбата на Фонд „Научни изследвания“. С оглед на тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, обжалвана от „Линкос“ ООД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите, поставени от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се свеждат до правомощията на въззивния съд при въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, както и до основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК“. По тези въпроси са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на решаващия състав, който не е дал указания на ответника по предявения иск относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради нередовното му призоваване и съответно лишаване от възможност да се запознае с доклада по чл.146 от ГПК. Следователно по отношение на формулираните от касатора въпроси е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая процесуалните действия на въззивния съд не съответстват на задължителните разяснения в т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Касаторът е обосновал очевидната неправилност единствено с твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които съставляват основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, съответно не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставените от касатора процесуалноправни въпроси, обобщени и уточнени от състава на ВКС, както следва: За правомощията на въззивния съд при въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения; За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Линкос“ ООД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2226 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 777/15.04.2020г. по т.д. №5808/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора „Линкос“ ООД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 2226 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.