Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. София, 06 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1011/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения В. С. С. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 45 от 04 април 2012 година на Районен съд – гр. Дупница, постановена по нохд № 1731/2010 година и потвърдена с решение от 08 октомври 2012 година на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по внохд № 273/2012 година. В искането са заявени допуснати от редовните съдебни инстанции съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Възразява се тяхната дейност по проверка и оценка на доказателствените източници и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, въз основа на които неправилно е приложен законът, което ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основното отправено до ВКС искане е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения С. по повдигнатото му обвинение, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС осъденият В. С. не участва лично и не изпраща процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец Р. В. С. е починал на 26. 03. 2013 година, което се установява от приложеното по делото копие от Акт за смърт № 13/26. 03. 2013 година на Община – [населено място] дол. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на В. С. С. за това, че на 24. 04. 2010 година, в [населено място] дол, Кюстендилска област, е причинил на Р. В. С. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната кост на горния ляв крайник и оток на лявата предмищница, което трайно е затруднило движението на този крайник и поради това и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2, предл. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Оправдан е по повдигнатото му обвинение на същата дата и същото място да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по отношение на Р. В. С.. Осъден е да заплати на Р. В. С. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законните последици, а искът до пълния му размер от 20000 лева, както и искът за причинени вреди от престъплението по чл. 144 от НК, са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения С.. В производство, инициирано по жалба на осъдения, е извършена въззивна проверка на присъдата и същата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Формално ангажираните в него отменителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, са подкрепени с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, които са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Те обаче няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това само ако допуснатите нарушения са съществени. Доколкото съдържанието на искането позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения С. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Известно е, че проверката по приложението на материалния закон е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато в случая ВКС прави. ВКС намира за необходимо да отрази и констатацията си, че напълно идентични възражения от страна на осъдения С. – относно приложената по делото рентгенография и констатациите и заключението на СМЕ (експерт д-р П.) и дадената от съдилищата оценка за достоверност на показанията на свидетелите С. и С., са били предмет и на въззивната проверка и са получили съответен отговор в решението на въззивния съд (стр. 3-4 от същото). Не намира опора в данните по делото твърдението в искането, че приложената по делото рентгенова снимка е от 29. 06. 2010 година, т. е. два месеца след инкриминирания инцидент, поради което експертът д-р П. няма как да е направил надлежни констатации и заключение на базата на приложените по делото документи, както е заявил това. Абсолютно некоректен е и упрекът към отразеното в решението на въззивния съд, че има налична рентгенография на ръката на пострадалия от датата на инцидента, защото, според осъдения, такава няма по делото. Инкриминираното деяние е извършено на 26. 04. 2010 година, към 15-15.30 часа. На следващия ден – 27. 04. 2010 година, пострадалият С. е постъпил в ортопедичното отделение на МБАЛ „.....” – [населено място], където след извършена рентгенография е диагностициран, ръката е гипсирана и на следващия ден е изписан от болницата. Всички тези обстоятелства се установяват от приложените на л. 4 и л. 5 от досъдебното производство епикриза и медицинско свидетелство. Приложената по делото рентгенова снимка действително е от 29. 06. 2010 година, но тя отразява резултат от извършен контролен преглед за протичане на поствъзстановителният период. В този смисъл са констатациите в СМЕ (л. 21 от ДП) и заявеното от експерта д-р П. в хода на съдебното следствие (с. з. от 12. 03. 2012 година, протокол на л. 61 от нох дело). ВКС намира за неоснователно и възражението на осъдения С. за наличие на противоречия в показанията на пострадалия С. и свид. С. относно начина на протичане на инкриминирания инцидент, които противоречия не са отстранени от съда чрез предвидените в НПК способи. Внимателният прочит на тези показания (с. з. от 20. 06. 2011 година, протокол на л. 38 от нох дело) дава основание за извод за тяхната вътрешна и помежду им безпротиворечивост. Всички обстоятелства по протичането на инцидента от самото начало – отправените заканителни реплики от осъдения към пострадалия, намесата на свид. С. и предупреждението на осъдения „... прибери го вътре, защото иначе ще го убия...”, нанесените от осъдения удари с тояга по горната част на тялото на пострадалия и пр., са установени последователно и безпротиворечиво от двамата свидетели. Показанията им са източници на преки доказателствени факти и са оценени по действителното им съдържание, поради което съдилищата не са имали никакво основание да откажат кредитирането им за достоверност, което те са и сторили. Затова, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на предходните инстанции не е налице. Те са посочили и обсъдили доказателствените източници за направените от тях изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Правните изводи на съда за съставомерността на деянието по чл. 129 от НК почиват на надлежно установени факти. Искането на осъдения С. за оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, защото настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения, а от надлежно установените от предходните инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието. Поради това, ВКС намира направеното от осъдения С. искане за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на атакувания съдебен акт за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. С. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 45 от 04 април 2012 година на Районен съд – гр. Дупница, постановена по нохд № 1731/2010 година и потвърдена с решение от 08 октомври 2012 година на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по внохд № 273/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.