Р Е Ш Е Н И Е № 477 София,08.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 909 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. М.,Х. Х. М. и Н. А. Ч. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Б., постановено на 16.07.2008г. по гр.д.№314/2007г. С определение №1000/05.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за наличието на предпоставките за придобиване по давност на право на собственост по реда на чл.79 ЗС и по-специално необходимо ли е позоваване на изтеклата в полза на упражняващото фактическата власт върху имота лице давност и възможно ли е наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност,ако приживе наследодателят не е сторил това,както и по въпроса може ли да бъде отменен по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт,обективиращ прехвърлителна сделка. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост върху процесния имот е придобито по давност от наследодателя Н. П. и то по време на брака му[населено място] без да е отчетено обстоятелството,че Н. П. не е имал спорове за този имот със сестрите си,както и че липсва намерение от страна на Н. П. и неговата съпруга да владеят и ползуват имота като свой. Молят решението да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба И. М. П. и Л. М. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в писмена защита,представена в съдебното заседание, проведено на 21.10.2010г. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение Окръжен съд-Б.,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е приел за установено по отношение на А. Д. К.,М. Д. К.,Н. А. Ч., Я. В. Т.,М. В. Г.,М. Х. М. и Х. Х. М.,че Р. М. П., Л. М. П. и И. М. П. са собственици всеки на по 1/5 ид.част от УПИ 1142,находящ се в кв.14 по плана на[населено място], целия с площ от 528кв.м.,както и от построената върху същия имот масивна жилищна сграда и полумасивна стопанска постройка,осъдил е М. Х. М. и Х. Х. М. да предадат на Р. М. П.,Л. М. П. и И. М. П. владението върху 3/5 ид.части от имота и е отменил н.а.№133,том ІІІ, н.д.№533/2005г. за собственост на недвижим имот,придобит по наследство и давност до размер на 3/5 ид.части от имота,както и н.а.№84,том VІ, н.д.№1984/2005г. за покупко-продажба на недвижимия имот. Прието е,че върху имота е установена фактическа власт от Н. П. и неговата майка М. П. от 1964г. въз основа на решение на УС на ТКЗС “9-ти с.”-с.Б. за продажба на имота, която не е станала по установения от закона ред,макар определената цена да е била платена,като Н. П. е построил и сградата в този имот. Фактическата власт върху имота е упражнявана от Н. П.,неговата майка М. П.,а от 1966г. и от съпругата му М. П.,а след смъртта на М. П. /1979г./ единствен Н. П. със семейството си е владял имота явно, трайно и спокойно,декларирал го от свое име през 1998г.,плащал е данъци, държал е имота само да себе си и това е станало достояние и на останалите наследници на М. П.,а оттам,че е придобил по давност правото на собственост. След неговата смърт /05.12.2004г./ собствеността преминала върху единствения му законен наследник-дъщеря му А. П.,а след нейната смърт /18.04.2005г./ върху нейните роднини по съребрена линия: лели и чичо по майчина линия Р. П.,Л. П. и И. П.,както и лели по бащина линия М. К. и Н. Ч.,всеки от които е наследил по 1/5 ид.част от имота. Прието е,че нито един от тях не е могъл да придобие на собствено оригинерно основание имота след смъртта на А. П., тъй като изтеклият период от време е твърде кратък. Поради това е прието,че съставеният на 03.10.2005г. н.а.№133,том ІІІ, н.д.№533/2005г.,с който М. К.,Я. Т.,М. Г. и Н. Ч. са признати за собственици на целия имот по наследство и давност и н.а.№84,том VІ,н.д.№1084/2005г,обективиращ договор,с който същите са продали имота на М. Х. М. следва да бъдат отменени до размера на 2/5 ид.части. Първият въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае предпоставките, при наличието на които може да се приеме,че се е осъществил фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС и по-специално достатъчно ли е изтичането на предвидения в закона 10-годишен давностен срок и упражняване на фактическа власт върху имота при условията на чл.68,ал.1 ЗС или е необходимо и позоваване на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност,както и възможно ли е наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност,ако приживе наследодателят не е стори това ,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика с оглед становището,изразено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №404/16.06.1995г. по гр.д.№1904/1994г. на ІV ГО на ВС. В решение №404 от 16.06.1995г.,постановено по гр.д.№1904/1994г. на ІV ГО на ВС е прието,че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот,тъй като тя не се прилага служебно,а е необходимо позоваване от него на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост,възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. В същия смисъл е и постановеното след допускане на касационното обжалване по реда на чл.290 ГПК решение №218/30.07.2010г. по гр.д.№664/2009г. на ІІ ГО на ВКС,както и решение №291/09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО на ВКС и решение №355/14.07.2010г. по гр.д.№802/2009г. на ІІ ГО на ВКС. Настоящият състав напълно споделя изразеното в посочените по-горе решения на ВС и ВКС становище,като съображенията за това са следните: Давността ,като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага служебно. Изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост дори през този период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно,необезпокоявано и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена воля за това. Дори за целия 10-годишен период,през който е упражнявало фактическата власт върху имота това лице да е имало намерението да свои имота,т.е. да придобие собствеността,необходимо е да изрази това свое намерение и след изтичането на предвидения в закона срок,доколкото до този момент намерението е насочено към една възможност за придобиване на право,а за да бъде реализирано всяко едно придобивно основание и да произведе то предвидения в закона вещноправен ефект,волята за придобиване на собствеността следва да бъде изразена при наличието на всички останали елементи от фактическия състав на това придобивно основание. До момента,в който изрази волята си за придобиване на собствеността, владелецът може да промени намерението си и да изостави вещта, тъй като за него не съществува задължение да я придобие. Ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години,но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност,т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл.79,ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава собствеността. Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по наследство правото на собственост,а само правото да владеят вещта като фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател,в който случай правото на собственост се придобива от момента,в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc. За да се приеме,че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС придобивна давност,необходимо е това лице да е упражнявало фактическата власт върху имота явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да придобие собствеността и след изтичането на предвидения от закона срок да се е позовало на изтеклата в негова полза придобивна давност,като законът изрично допуска и възможност за присъединяване на владение при условията на чл.82 ЗС. Ако наследодателят е владял един имот,но приживе не се е позовал на давността,както вече беше отбелязано,наследниците му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността. Наследниците не биха могли да се позоват само на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност,тъй като,както вече беше отбелязано,придобивната давност няма действие ex T.. Поради това само онези наследници,които са заявили,че присъединяват своето владение към владението на наследодателя и се позоват на изтеклата давност,придобиват правото на собственост върху имота. В подобна хипотеза не намира приложение правилото,че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота,владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на частите,припадащи се на останалите сънаследници, тъй като по наследство е придобито не право на собственост,а само едно фактическо състояние,даващо правото владението на наследодателя да бъде присъединено,т.е. продължено и то само от онези наследници,които установят реално фактическа власт върху целия имот. Само ако бъде установено,че упражняващият фактическата власт сънаследник владее за всички наследници на общия наследодател,правото на собственост ще бъде придобито общо от всички тях в съсобственост. Вторият въпрос ,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае възможността да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./,аналогичен на чл.537,ал.2 ГПК,2007г.,нотариален акт,който е съставен при сключване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,ако договорът, обективиран в нотариалния акт не е прогласен за нищожен по съдебен ред, като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение№852,постановено на 11.09.1999г. по гр.д.№205/1999г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че ако по съдебен ред не е установено,че договорът,обективиран в един нотариален акт е нищожен,този акт не може да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2,вкл. и ако е извършено разпореждане с чужд имот. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища по поставения въпрос в цитираното решение и в постановеното от Окръжен съд-Б.,с което н.а.№84,том VІ,н.д.№1084/2005г. е отменен без обективираният в него договор за покупко-продажба да е прогласен за нищожен, на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №852/11.09.1999г. по гр.д.№205/1999г. на ІІ ГО на ВКС като съображенията за това са следните: При предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост ищецът заявява свои собствени права върху вещта, респ. отрича правата на ответника. Ако ответникът основава правата си на придобивно основание,за чието осъществяване е съставен нотариален акт по реда на чл.483 ГПК/отм./,респ. чл.587 ГПК,2007г.,с предявяването на иска се оспорва и извършената от нотариуса констатация,което обуславя необходимостта при уважаване на иска,т.е. при признаване,че тази констатация не отговаря на действителното правно положение, нотариалният акт да бъде отменен. Ако обаче ответникът основава правата си на договор,имащ за предмет прехвърляне на вещно право,обективиран в нотариален акт като форма за неговата действителност,заявявайки собствените си права върху вещта,предмет на разпореждането,ищецът отрича вещнопрехвърлителното действие на договора,но не и валидността на волеизявленията на сключилите го лица,с оглед на което признаването на неговите права по съдебен ред не би могло да има за последица отмяната на нотариалния акт. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.68,чл.69 и чл.79 ЗС/. За да се бъде уважен иск за признаване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот,респ. иск за предаване владението върху недвижим имот по реда на чл.108 ЗС,предявилите иска лица следва да докажат по категоричен начин осъществяването на придобивния способ, въз основа на който в обстоятелствената част на исковата молба са заявили,че са придобили това право. Ако в исковата молба се твърди,че правото на собственост е придобито по давност,следва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав на този придобивен способ,а именно упражняване на фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене повече от 10 години. Опровергаването на твърденията на ответниците по предявения иск, че и те са упражнявали фактическата власт върху имота само по себе си не е достатъчно,за да се приеме,че предявеният установителен,респ. ревандикационен иск е основателен. Както вече беше отбелязано, давността ,като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага служебно и изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост,а ако едно лице приживе е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато,но не се е позовало на изтеклата придобивна давност,неговите наследници не могат да се позоват на изтеклата в полза на наследодателя давност,а разполагат с възможността да присъединят владението си към владението на наследодателя и след надлежно позоваване на изтекла в тяхна полза давност,да придобият собствеността. Ако само част от наследниците на общия наследодател са се позовали на изтеклата придобивна давност и са се снабдили с нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, при предявен от останалите наследници на същия наследодател иск за принадлежността на правото на собственост върху имота,за да бъде опровергана извършената от нотариуса констатация,предявилите иска лица следва да установят по категоричен начин,че и те са упражнявали фактическа власт върху имота след смъртта на наследодателя, присъединявайки владението,респ.,че снабдитилите се с нотариален акт по обстоятелствена проверка лица са упражнявали фактическата власт за всички наследници,т.е. че по отношение на припадащите им се дялове от наследственото имущество ответниците по предявения иск не са могли да придобият правото на собственост. Предявяването на иска като един способите за позоваване на изтеклата давност при успешно проведеното доказване факта на наследяване по отношение на упражняваната фактическа власт върху имота,нейното упражняване след откриване на наследството и отричане правата на ответниците за съответната част от спорното право,ще има за последица признаване правото на собственост на предявилите иска лица.В случая обаче по делото не е установено И. М. П.,Л. М. П. и Р. М. П. /починала на 06.12.2008г. след постановяване решението на въззивния съд,чиито наследници по закон са участвуващите в производството И. М. П. и Л. М. П./ да са упражнявали фактическа власт върху имота след смъртта на М. П.,Н. П. и А. П.-разпитаните по делото свидетели установяват само обстоятелствата около упражняваната от самия Н. П. и неговата дъщеря А. П. фактическа власт върху имота,поради което неправилно въззивният съд е приел , че се установява осъществяването на предвидения в чл.79,ал.1 ЗС придобивен способ по отношение на предявилите иска лица. Обстоятелството,че по делото не се установява и ответниците по предявения иск да са упражнявали фактическа власт върху имота след смъртта на Н. П. и А. П. само по себе си не би могло да обуслови извод за основателност на предявения иск, тъй като предмет на спора е претендираното от И. М. П. и Л. М. П.,вкл. като наследници на Р. М. П. право на собственост върху имота,т.е. както вече беше отбелязано,че тези лица са придобили правото. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен,вкл и по отношение на А. Д. К.,М. Д. К., Я. В. Т. и М. В. Г.,тъй като решението по спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот не може да бъде различно по отношение на прехвърлителите /Я. В. Т.,М. В. Г. и М. К. като наследодател на А. К./ и приобретателите /М. Х. М. и Х. Х. М./ по договор за покупко-продажба по иск,предявен от трети лица. Налице е необходимо другарство с оглед тъждество на спорното правоотношение,при което за да бъде постановено еднакво за всички другари решение не е необходимо присъединяване към подадената от един от тях касационна жалба /арг. от чл.265,ал.2 ГПК/. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на М. Х. М. и Х. Х. М. следва да бъде присъдена сумата 1900лв.,представляваща направените по делото разноски,а в полза на Н. А. Ч. сумата 568лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Б., постановено на 16.07.2008г. по гр.д.№ 314/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. М. П. с ЕГН [ЕГН] от[населено място],[община] и И. М. П. с ЕГН [ЕГН] от[населено място],[община] против Н. А. Ч. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], бул.”П. Ю.Т.”№2,вх.А,ет.1,Я. В. Т. с ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица],М. В. Г. с ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица], М. Х. М. от[населено място],[община],Х. Х. М. с ЕГН [ЕГН] от[населено място],[община] и М. А. К.,починала на 26.07.2007г.,на чието място по реда на чл.120 ГПК/отм./ са конституирани нейните наследници по закон А. Д. К. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] и М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица], иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено,че Л. М. П. и И. М. П. са собственици на 3/5 идеални части от урегулиран поземлен имот с пл.№1142,находящ се в кв.24 по плана на[населено място],целият с площ от 520кв.м.,при граници: УПИ с пл.№1141, УПИ с пл.№1135, УПИ с пл.№1143 и улица,както и на 3/5 идеални части от построените в този имот масивна жилищна сграда и полумасивна селскостопанска постройка и за предаване владението на този имот. ОСЪЖДА Л. М. П. и И. М. П. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Н. А. Ч. сумата 568лв. /петстотин шестдесет и осем лева/,представляваща направените по делото разноски и на М. Х. М. и Х. Х. М. сумата 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/,представляващи направените по делото разноски. Председател: Членове: