Р Е Ш Е Н И Е     №  17   София, 27 януари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 20 януари, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 637/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Х. Т. от гр. С., чрез нейния повереник – адвокат М, против въззивна присъда на Старозагорския окръжен съд, постановена по внохд № 401/2009 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание и присъдено обезщетение – явно несправедливи.   Подсъдимият И. А. А., поддържа писменото възражение на защитника си – адвокат А, в което е изразено становище, че жалбата в едната си част – по отношение на обвинението по чл. 142а НК се явява процесуално недопустима и неоснователна досежно второто обвинение – по чл. 144, ал. 3 НК.   Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 156/07.10.2009 г., Старозагорският окръжен съд, наказателен състав, е отменил изцяло присъда № 87/17.04.2009 г., постановена по нохд № 425/2009 г., на Старозагорския районен съд, като вместо нея е:   Признал подс. И. А. А., за виновен в това, че на 28.09.2009 г., в гр. С., противозаконно е лишил В. Х. Т. от свобода – престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. Осъдил го е да заплати на В. Т. обезщетение за претърпените неимуществени щети, в размер на 500 лв., заедно с лихва, разноски от 750 лв. и е отхвърлил иска в останалата му част.   Признал е подс. И. А. А., за невинен в това, че на 29.09.2008 г. в гр. С. се е заканил на В. Х. Т. с убийство с думите „Ако не се прибереш, ще те хвърля през терасата” /12 етаж та жил. Блок № 1, на ул. „П. Р. Славейков” в същия град и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Отхвърлил е изцяло предявеният граждански иск за това престъпление и е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направени разноски по делото.   По жалбата в частта й по обвинението по чл. 142а, ал. 1 НК и приложението на чл. 78а НК:   В тази си част, касационната жалба е процесуално недопустима поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Съгласно изричните разпоредби на чл. 346, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, новите присъди постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, с които деецът се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание по чл. 78а НК, не подлежат на касационен контрол, както в административно-наказателната, така и в гражданската им част.   По жалбата в частта й относно деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК:   Посоченото касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество се свеждат до твърдението, че с отказа да бъдат разпитани поискани от защитата на гражданската ищца и частна обвинителка свидетели, е било нарушено правото на защита.   Възраженията са неоснователни. При извършената касационна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на В. Т. За да са налице такива е необходимо въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните правила на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Окръжният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, изцяло е проверил правилността на присъдата и считайки за необходимо е провел разпити на подсъдимия, пострадалата и единствената очевидка на инцидента, на свид. Караиванова, извършил е и очна ставка между първите двама. Изградил е вътрешното си убеждение на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за отношение по събраните доказателства и изложените доводи.   С протоколно определение от 07.10.2009 г., съдът е направил мотивиран отказ за допускане на исканите доказателства от защитата на В. Т. Право на въззивната инстанция е да преценява необходимостта от събиране на доказателства. Видно от посоченото определение, съдът се е произнесъл по направеното искане и отхвърляйки го, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, във втората инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на този съд правото на преценка кога и в какви случаи да се допускат искани доказателства. В случая правилно е приел, че от разпита на тези свидетели не биха се установили обстоятелства от съществено значение за предмета на доказване, тъй като исканите свидетели И. и К. не са очевидки на инцидента, протоколите им за разпит са включени в доказателствения материал по време на съдебното производство по чл. 371, т. 1 НПК и в тях никъде не са посочили, че подс. А. е заплашвал пострадалата, че ще я хвърли от терасата. За това, като не е уважил искането, Старозагорският окръжен съд не е нарушил разпоредбите на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.   С оглед на изложеното за липса на съществени процесуални нарушения и постановената оправдателна присъда по това обвинение от въззивният съд, липсват основания за обсъждане на доводите за явна несправедливост на наказание и обезщетение в тази й част.   Ето защо, касационната жалба в тази й част не следва за бъде уважена, а въззивната присъда оставена в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Х. Т. от гр. С., против въззивна присъда № 156/07.10.2009 г., постановена по внохд № 401/2009 г., на Окръжен съд Стара Загора, в частта й относно обвинението по чл. 142а, ал. 1 НК и приложението на чл. 78а НК и прекратява касационното производство в тази му част.   ОСТАВЯ В СИЛА посочената въззивна присъда в останалата й част.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: