12
Р Е Ш Е Н И Е
№81
гр. София, 01 септември 2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 261/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитниците на подс. И. П. А. срещу решение № 23/20.01.2020г. по внохд № 1282/2019г. по описа на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяване механизма на произшествието, зоната на осветеност на фаровете на автомобила, управляван от подсъдимата, мястото на инициалния удар между автомобила и велосипедиста, а оттам и възможността на подсъдимата да възприеме наличието на велосипедиста и да реагира. Изтъкват се доводи, че процесуалните недостатъци в дейността на апелативния съд се изразяват в няколко насоки - отказ да се уважат доказателствени искания на защитата; игнориране на съществените противоречия в доказателствените материали - между протокола за оглед на местопроизшествието и заключенията на вещите лица, които не са извършили оглед на автомобила, както и между основната и допълнителната съдебно-технически експертизи; отказ да се приеме различно място на инициалния удар, предвид параметрите на платното и ширината на автомобила, отразени в протокола за оглед; игнориране на данните за алкохолното повлияване на пострадалия, а оттам и неправилност на заключението, че не може да се даде отговор дали той е могъл да се движи праволинейно; липсата на експертен отговор дали при разминаване с насрещно движещ се автомобил на дълги светлини, превключил на къси към момента на удара, се променя дължината на осветените зони от левия и десния фар на автомобила, управляван от подсъдимата; превратно тълкуване защитната теза на подсъдимата; липса на отговор по наведените във въззивната жалба доводи. По този начин изводите относно механизма на деянието почивали на предположения. Като последица от допуснатите процесуални нарушения, съдът е нарушил материалния закон. Подсъдимата не е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата и е била в обективна невъзможност да възприеме облеченият в тъмни дрехи велосипедист, който се е движел извън осветената зона от левия фар на пътя и е навлязъл пред автомобила внезапно и косо с лъкатушещо движение отляво-надясно спрямо автомобила. Претендира се, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК - подсъдимата е изпълнила задълженията си по ЗДвП, като не е била длъжна да предвиди, че извън осветената зона на фаровете, на място, непредназначено за движение на велосипедисти има „напълно черен, невидим велосипедист”, в средна степен на алкохолно опиване, който лъкатушейки ще навлезе внезапно и косо, отляво-надясно в периметъра на управлявания автомобил. В заключение се иска отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или алтернативно - отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимата поради това, че настъпилия резултат се дължи изцяло на противоправното поведение на пострадалия.
В съдебно заседание подсъдимата не се явява. Защитникът й поддържа наведените в касационната жалба основания и подкрепящите ги доводи. Поставя акцент на липсата на точно изясняване на механизма на произшествието, като се позовава на обстоятелството, че експертите са направили произволен извод за скоростта на движение на велосипедиста, без да отчетат алкохолното му опиянение и без да е изчислено предавателното число. Освен това се заявява, че по делото е останал неизследван вероятен механизъм, при който ударът е „почти непредотвратим”, тъй като подсъдимата не е могла да види велосипедиста. Поддържа съображенията, че ударът между автомобила и велосипедиста е настъпил отляво. Пледира за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд и назначаване на арбитражна експертиза, която задълбочено да изследва всички варианти за протичане на произшествието.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и намира, че следва да се остави без уважение.
Повереникът на частните обвинители Т. Г. и П. П. моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Моли да му бъде определен хонорар за явяването пред касационната инстанция.
Останалите частни обвинители – В. П., лично и като законен представител на М. Г., В. Г., Р. Г., както и Г. Г., не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 21/20.08.2019г. по нохд № 125/2019г., Врачанският окръжен съд признал подс. И. П. А. за виновна в това, че на 14.12.2017г., около 17,50ч. на път ІІІ-101, с посока на движение Враца – К. , при управление на л.а. „О.”, модел „З.” с ДК№ , в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП причинила смъртта на велосипедист - В. Г. П. от [населено място], като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което на осн. чл. 343а, ал.1, б.”б” във връзка с чл.343, ал.1, б.”В” във връзка с чл. 342, ал.1 и чл. 54 от НК е осъдена на 1/една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.
На осн. чл. 343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложил на подсъдимата наказание”лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 1/една/ година, считано от влизане в сила на съдебния акт.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
По въззивна жалба на защитниците на подсъдимата и по жалби на поверениците на частните обвинители Т. Г., Г. Г., В. П. - лично и като законен представител на М. Г., В. Г. и Р. Г., е образувано внохд № 1282/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 23/20.01.2020г. апелативният съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложените наказание на подсъдимата А. на 10/десет/ месеца лишаване от свобода и на 10/десет/ месеца лишаване от право да се управлява МПС. В останалата част присъдата е потвърдена.
Въззивният съд се произнесъл по направените от частните обвинители в хода на въззивното производство разноски.
Касационната жалба на подсъдимата е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15 - дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима.
По същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 14.12.2017г., около 17, 30ч., подсъдимата А. пътувала от [населено място] за [населено място], по път ІІІ-101,като управлявала лек автомобил на къси светлини със скорост от около 60-70 км/ч., при ясно време и добра видимост при нощни условия. При движение на къси светлини фаровете осветявали на около 55-60м. пред автомобила(в средата), десният фар осветявал на около 70-75м. напред и на 5-6 метра вдясно от десния габарит, а вляво от левия габарит осветеността била около 40 м. напред и на разстояние 3-4 м. встрани от левия габарит. Въззивният съд е конкретизирал, че в района на произшествието пътят бил двупосочен, а движението – натоварено и интензивно. Управлявайки автомобила със скорост от 65 км/ч., подсъдимата настигнала и приближила отзад движещия се пред нея в същата посока и на разстояние 1,57 м. вляво от десния ръб (край) на платното със скорост от 10 км./ч. велосипедист В. П.. Той бил облечен в тъмни дрехи, с яке, на което имало надпис с бяло на гърба, без светлоотразителна жилетка или други светлоотразителни елементи по дрехите. Велосипедът също бил без източници на светлина- фарове или светлоотразители. Велосипедистът бил употребил алкохол – 1,66 промила, отговаряща на средна степен на алкохолно опиянение, принципно характеризираща се със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, координацията на движенията, силно забавени реакции, без да се игнорира за всеки отделен случай индивидуалната поносимост към действието на алкохола. Подсъдимата не възприела велосипедиста и без да задейства спирачната система на управляваното от нея МПС, ударила задното колело на застигнатия велосипед с предната дясна част на автомобила, като инициалния удар е бил в зоната на десния край на предната броня на автомобила. Тялото на пострадалия се отделило от велосипеда, качило се и се плъзнало по предна дясна част на капака на автомобила, достигнало дясната част на предното панорамно стъкло, след това в предна дясна част на тавана на автомобила, след което било отхвърлено напред и вдясно - в дясната част на пътя, в канавката. Подсъдимата възприела шума от удара и го усетила като удар от сблъсък, идващ от предната дясна част на автомобила, след което спряла автомобила и отишла до падналия в канавката велосипедист, като предприела действия за оказването на помощ- напръскала го с вода и се обадила на тел.112. При пристигането на екип на спешна медицинска помощ била констатирана смъртта на пострадалия П., дължаща се на причинената, в резултат на транспортното произшествие, съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма, несъвместими с живота.
Въззивният съд е приел, че макар и подсъдимата да е имала обективна възможност, поради осветеността пред автомобила, осигурена от късите светлини на автомобила, поради неосъществяването на необходимия непрекъснат зрителен контакт върху пътното платно, тя не е забелязала и не възприела движещия се пред нея велосипедист, в резултат на което предизвикала транспортното произшествие с настъпилия от него тежък резултат.
Внимателният прочит на извършените от предходните съдебни инстанции процесуални действия дава основание на ВКС да счете, че в аналитичната им дейност не се съзират съществени пороци при формиране на вътрешното им убеждение относно релевантната за отговорността на подсъдимата фактология. Доказателствените материали са обсъдени задълбочено и вярно и въз основа на тях правилно са установени фактите, имащи значение за правилното решаване на делото. Възраженията на защитата са обсъдени подробно и пунктуално, като на всяко от тях е даден сериозен и задълбочен отговор, подкрепен със съответните аргументи, основани на вярна оценка на доказателствените източници.
Предложената от защитата версия за механизма на произшествието за различно място на инициалния удар между автомобила и велосипедиста (внезапно навлизане на велосипедиста отляво – надясно и инициален удар в долна лява част на автомобила), почива на избирателната интерпретация на част от доказателствените материали и напълно се опровергава от обективните находки по делото и приетите експертни заключения. В хода на наказателното производство са допуснати, приети и обсъдени множество автотехнически експертизи - единична комплексна автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от инж. Г. В. (л. 73-86, ДП), комплексна АТЕ и СМЕ, изготвена от инж. Г. В., инж. В. П. и д-р Ф. А. (л.113 - л.129 от ДП), тройна АТЕ, изготвена от в.л. И. Т., инж. А. А. и инж. А. Д. (л.150-161 от ДП), както и допълнителна тройна АТЕ (л.172-л.176 от ДП). Вярно е, че съдилищата са се отнесли с доверие към последните две експертизи, като не са възприели заключенията на първите две по отношение на скоростта на движение на автомобила, осветената му зона при къси светлини и причината за настъпване на транспортното произшествие. Убедително обаче е защитен извода, че в останалите части всички експертни становища на практика са еднопосочни, включително и относно мястото на инициалния удар между автомобила и велосипедиста – зоната на дясната част на предната броня на автомобила, т.е. в предната му дясна част, в областта на буквите „ВР” на регистрационната табела. Този извод не е произволен и не почива на предположение, както неоснователно претендира защитата, тъй като експертите са дали съответното заключение след подробно запознаване с материалите по делото, в това число и с констатациите в протокола за оглед и онагледяващия ги фотоалбум. Аргументът, с които се оспорва протокола за оглед – наличие на поправка в цифрата „5” в числото „1,57”/стр.5 от протокола/, с основание е приет от въззивния съд за несъстоятелен, който подробно се е спрял на него и правилно е заключил, че се касае до техническа грешка, която не се отразява нито на допустимостта, нито на доказателственото значение на коментираното доказателствено средство. Друг е въпросът, че протоколът е изготвен при спазване на императивните изисквания на процесуалния закон, при извършване на действието са присъствали поемни лица – А. С. и М. М., които са разпитани по искане на защитата в качеството на свидетели и които добросъвестно са пресъздали личните си възприятия, включително и посочвайки, че са помагали при измерване на отстоянията, като в съдебно заседание потвърждават подписите си на протока за следствено действие.
Касационният съд не възприе и оплакването за игнориране на съществените противоречия в доказателствените материали - между протокола за оглед на местопроизшествието и заключенията на вещите лица, които не са извършили оглед на автомобила. В обобщен вид жалбоподателката изразява несъгласие с изводите на експертите, поради това, че са необосновани, тъй като не е извършван оглед на автомобила от тях и доколкото между констатациите им (за първоначално съприкосновение в предна дясна част на автомобила в зоната на буквите „ВР” от регистрационната табела) и отразеното в протокола за оглед (в който било записано, че „първоначалното увреждане е станало под цифрата „8” на номера), това е било абсолютно необходимо. Възражението е било поддържано още от първата инстанция, заявено е и във въззивната жалба и на него е даден задълбочен и обоснован отговор. На първо място, невярно е твърдението, че в протокола за оглед е отбелязано, че „първоначалното увреждане е станало под цифрата „8” на номера”, доколкото от прочита му се установява единствено отбелязване на констатация, че една от деформациите по лекия автомобил е „на преден регистрационен номер на първа 8-ца”(л. 5 от ДП). Мястото на първоначалното съприкосновение между автомобила и велосипеда е експертен въпрос, на който именно чрез експертиза е даден обоснован отговор. Освен това, неизвършването на оглед на автомобила от експертите, в конкретния случай, не е довело до нарушаване на принципа за обективно и всестранно разследване на обстоятелствата по делото, доколкото в дадените от в.л. А. разяснения пред първоинстанционния съд изрично е посочено, че изготвения към протокола за оглед снимков материал е достатъчно ясен, за да може експертите обосновано да отговорят на поставените въпроси. Друг е въпросът, че пак там експертът изрично е пояснил, че посочения от тях механизъм на произшествието няма да се промени, „ако увреждането, за което се говори, не е в областта на буква „В”, а е в областта на цифра ”8””. Следователно, противоречието, което според защитата съществува в доказателствените материали, не рефлектира съществено на приетите за установени факти, значими за отговорността на подсъдимата, включително и на тези, относими към механизма на автопроизшествието.
Без доказателствена подкрепа са и твърденията, че експертите са направили произволен извод за скоростта и траекторията на движение на велосипедиста, без да отчетат алкохолното му опиянение и без да е изчислено предавателното число.
В експертното заключение коректно е отбелязано, че за скоростта на велосипедиста липсват данни, като в делото не се съдържат данни и за траекторията на движение на велосипедиста. Поради това разрешаването на тези въпроси резонно е било предмет на експертно изследване. Скоростта на движение е средната такава предвид експертната практика, а за установяване траекторията на движение на велосипедиста, обосновано са използвани обективните находки за деформациите по двете превозни средства, следата от задиране, която е оставена от падането на велосипеда. В нито един момент експертите не са проявили неубедителност, като последователно са защитавали заключението, че „траекторията на движение на велосипедиста преди удара е била праволинейна, на около метър и шейсет вляво от десния край на платното за движение”(л.128 от нохд № 125/2019г. на Окръжен съд- Враца). Вярно е, че при пострадалия е констатирана алкохолна концентрация от 1,66 промила, отговаряща на средна степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с определени нарушения в мисловната и физическа дейност, но заключението на КАТСМЕ(л.128-129 от ДП) недвусмислено уточнява, че макар и пострадалият да е бил повлиян от алкохола, не може с категоричност да се отговори дали е могъл да управлява велосипеда по права или крива линия, тъй като е налице строго индивидуална поносимост към действието на алкохола и клиничните му прояви. Следователно, при липса на категоричен извод за конкретното проявление на повлияването от приетия алкохол от страна на велосипедиста, обективните данни на които експертите обосновано са могли научно да изведат заключенията си, са били отразените в протокола за оглед деформации по превозните средства и следите по пътното платно, указващи на траекторията на движението им.
Що се отнася до предавателното число на велосипеда и възражението, че същото не е отчетено при експертните заключения (направено в съдебното заседание на касационния съд), същото не може да получи положителен за жалбоподателката резултат. Това е така, доколкото нито в касационната жалба, нито в съдебно заседание се изтъкват конкретни съображения в какво се изразява необосноваността на експертното заключение в контекста на неизследваното „предавателно число” и как то се отразява на правилността на фактическите изводи.
Фактическите констатации за мястото на първоначалното съприкосновение между автомобила и велосипеда не подлежат на критика и с оглед предложената от защитата интерпретация на параметрите на лентата за движение на подсъдимата, широчината на управлявания от нея автомобил и приетото по експертен път място на удара - на 1,57м. вляво от десния ръб (край) на платното за движение.
Установено по делото е, че широчината на лентата за движение, в която подсъдимата е управлявала автомобила е 3,35 метра, като е видно, че ударът е настъпил почти в средата на лентата, но вдясно от мислената й среда. Широчината на автомобила ( 1,74м.) би имала значение за отговора на въпроса къде е инициалния удар, в контекста на защитната теза, че ударът е настъпил в лявата част на автомобила, само ако съществуваха обективни данни, че автомобилът се е движел в крайната дясна част на лентата за движение. Самата подсъдима обаче изрично е пояснила в обясненията си (л.84 от нохд № 125/2019г. на ОС - Враца), че „аз се движих горе - долу по средата на пътя в моята лента”. Налага се извода, че по делото липсват обективни данни, които да са подкрепа на твърдението на защитата за друг възможен механизъм на произшествието, при който първоначалният удар да е настъпил отляво на автомобила и при внезапното навлизане на велосипедиста отляво на автомобила пред него.
Централно място в настоящия процес заема въпросът за зоната на осветеност пред автомобила предвид използваните в момента на злополуката светлини и свързаната с него възможност за подсъдимата да възприеме велосипедиста преди инцидента. Въззивният съд внимателно е анализирал доказателствените материали и законосъобразно заключил, че при конкретните пътни условия и при скорост на движение около 65 км/ч. подсъдимата е имала техническа възможност да спре управлявания от нея автомобил в осветената зона както от късите, така и от дългите светлини. В момента, в който велосипедистът е попаднал в осветената зона пред десния фар на автомобила, тя е имала възможност да спре преди мястото на удара. Причината за настъпилата транспортна злополука се корени в субективното поведение на подсъдимата, която не е възприела велосипедиста, движещ се в коридора на управлявания от нея автомобил, а от друга страна - в поведението на велосипедиста, управлявал технически неизправно превозно средство - без светлини и светлоотразители, без предпазна каска и в нарушение на изискването да се движи най-близо до десния край на пътното платно. След подробен анализ на обясненията на подсъдимата, дадени в различни етапи на производството, апелативният съд коректно е обсъдил съдържащите се в тях противоречия относно обстоятелствата с каква скорост се е движела и в коя част на автомобила е усетила удара, като е възприел заявеното от нея, че към момента на инцидента се е движела на къси светлини на фаровете. Установено несъмнено е, че късите светлини осветявали на около 55-60 метра пред автомобила/ в средата/, десния фар осветявал на около 70-75 метра напред и на 5-6 метра вдясно от десния габарит, а вляво от левия габарит осветеността е била около 40 м. напред и на разстояние 3-4 метра встрани от левия габарит. При тези данни обяснимо усилията на защитата са концентрирани върху възприемането на друго място на първоначалното съприкосновение между превозните средства – в зоната на осветеност от левия фар, при който въпросът за възможността за предотвратяване на удара би могъл да получи друго разрешение. Тезата на защита би имала основание обаче, само ако по делото съществуваха обективни находки, позволяващи обмислянето като възможен на този вариант на произшествието. По експертен път, обаче, категорично е установено друго място на първоначалното съприкосновение между превозните средства, а на базата на този факт са направени и останалите изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото.
Като последица, неоснователен и доводът, че въззивният съд не е изяснил посредством експертни знания значими за делото обстоятелства. Ясно е, че за извеждането на фактическите и правни изводи по делото са били от значение няколко факта, по които е бил налице спор пред инстанциите по същество - мястото на първоначалното съприкосновение между превозните средства, траекторията на движение на велосипедиста и зоната на осветеност пред автомобила в рамките на късите му светлини, в която е имало или не възможност подсъдимата обективно да възприеме велосипедиста. Тези обстоятелства са били установени надлежно чрез научно обосновано и компетентно експертно заключение. Поради това не се е налагало, а и е липсвала обективна необходимост да се назначава нова експертиза за установяване на посочените обстоятелства. Касационната инстанция намира, че второинстанционният съд не е нарушил процесуалният закон и с това не е лишил подсъдимата от възможността да се защити, тъй като изцяло в суверенната преценка на съда е разрешаването на въпроса доколко поисканата нова експертиза е от значение за правилното решаване на делото, с оглед степента на конкретната изясненост на правнорелевантните факти по делото. Друг е въпросът, че апелативният съд обосновано е отказал да уважи направеното искане за нова експертиза. Целта на искането е била да се изяснят редица обстоятелства, свързани с тезата на защитата за удар в зоната на осветеност на левия фар, при навлизане косо на пътя, отдясно-наляво по посока на движението й на велосипедиста, както и за ограничаване видимостта в зоната на фаровете й при разминаване с насрещно движещ се автомобил, превключил от дълги на къси светлини в момента на разминаването. Видно е, че доказателственото искане се основава на хипотетичност и се очаква вариантност на исканото експертно заключение, което по никакъв начин не би съдействало за установяване на обективната истина по делото. При положение, че по делото липсват факти, а единствено необосновани предположения на защитата за друг механизъм на произшествието, които да бъдат предоставени на експертите, за да изготвят те своите експертни изчисления, е очевидно че извършването на повторна експертиза за вече изяснени и/или за хипотетични, но не и обективно подкрепени варианти, е безпредметно. Известно е, че с оглед специфичния характер на експертизата като способ на доказване,предназначението й е да направи извод от едни факти, които са известни, за други факти, които не са известни и за които са нужни специални знания. В случая, факти за движение на велосипеда отляво –надясно, с косо навлизане в траекторията на движение на автомобила и в зоната на осветеност на левия фар, поначало липсват. Затова тази експертиза, за която защитата е настоявала, не е била необходима, тъй като тя с нищо не би запълнила липсващите факти в настоящия процес.
С оглед изтъкнатото касационната инстанция приема, че постановените от предходните съдилища съдебни актове не почиват на предположения, а на пълен и верен анализ на всички доказателствени източници, поради което нито в аналитичната дейност, нито в извеждането на релевантната за процеса фактология са допуснати нарушения на чл.13, 14 и чл.107 от НПК.
Доводът, че деянието е несъставомерно поради това, че не е виновно извършено по смисъла на чл.15 от НК е неоснователен.
Изяснено е в съдебната практика, че различието между „непредпазливото деяние” по чл.11, ал.3, пр.1 от НК и "случайното деяние" по чл.15 от НК се състои в наличието или липсата на виновна причинна връзка. И в двата случая деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици, но при непредпазливото деяние, според обстоятелствата, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици, но тази невъзможност
1) не следва да се дължи на собственото му неправомерно поведение;
2) при конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които се извършва управлението на МПС, деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици.„Точното тълкуване на правната норма на чл.15 от НК означава, че деецът не е могъл да предвиди общественоопасните последици по време, когато той все още е могъл да ги предотврати”/ Р. № 767 от 11.ХI.1991 г. по н. д. № 648/91 г., I н. о./.
Виновното поведение на водача се изключва, когато от една страна той е действал съобразно предписанията за безопасно и правилно управление и движение на МПС, а от друга страна, когато са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. Това изискване се заключава в едно въздействие на условията, в които попада деецът и той да не е в състояние да ги преодолее, за да не настъпят вредни последици, макар и да действува непредпазливо. Когато деецът сам се е поставил в положение да не може да преодолее вредните последици, като не е изпълнил задълженията си умишлено или непредпазливо, не е налице случайно деяние по смисъла на закона. /Р. № 318 от 11.VIII.1988 г. по н. д. № 315/88 г., III н. о./.
Наред с това, извън съмнение е, че съобразно предписанието на чл. 20, ал.1 от ЗДВП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Независимо от изясняване на понятието „контрол” като дейност по владеене на управляваното превозно средство във всяко отношение, обхващаща всички действия на водача, които засягат не само техническото състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди, както и възможността пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, както и положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой/Р.842/75г, ІІІ н.о.; Р. № 960/80г., ІІІ н.о., Р. № 164/88г., ІІІ н.о./, в тази дейност следва да се включи и поведението на водача по всеобхватното, внимателно, концентрирано и непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, така щото всички препятствия и опасности за безопасното движение да бъдат възприети своевременно и да бъдат избегнати. Ако водачът е имал обективна възможност за своевременно възприемане на участници в движението, които осъществяват движение, макар и в грубо предписание на правилата за движение по пътищата, и поради отклоняване на вниманието си или поради друга причина, кореняща се в субективната им преценка за обстоятелствата по пътя и избора им за скорост, светлини, дистанция и пр., не е възприел наличието на такива участници на пътя, то следва да носи отговорност за последвалите съставомерни последици независимо от приноса на пострадалите. / Решение № 367 от 13.VIII.1984 г. по н. д. № 353/84 г., III н. о./
В конкретния случай, настъпилото транспортно произшествие с тежък резултат, е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимата нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, тъй като не е проявила дължимото внимание при наблюдаване на пътната обстановка. В случай че бе изпълнила това си задължение, своевременното възприемане на велосипедиста, попадащ в осветената зона пред десния фар, би й осигурила техническата възможност да спре преди мястото на удара. Именно в това се изразява непредпазливата вина на подсъдимата, която правилно е възприета от апелативния съд, поради което неоснователно е поддържаното и при настоящото разглеждане на делото възражение за наличието на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.
Доколкото в касационната жалба на подсъдимата не се релевира основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и тъй като й е наложено наказание лишаване от свобода размер, близък до общия минимум, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, не се налага корекция на решението в тази част.
Основателно е искането на повереника на частния обвинител Т. Г. – адв. П. за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите на безплатна адвокатска помощ/ каквато е уговорена в договора за правна защита и съдействие/, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. При тези съображения, на осн. чл.13, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. разноски в минималния размер от 600 лева.
Предвид изложеното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 23/20.01.2020г. на Апелативен съд - София, постановено по ВНОХД № 1282/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА подсъдимата И. П. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. С. Н. П. с ЕГН [ЕГН] от САК направените разноски за процесуално представителство на частния обвинител Т. В. Г. пред ВКС, в размер на 600 /шестотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |