Р Е Ш Е Н И Е № 50110 гр.София,06.10.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2686 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, гр. София, срещу решение №10244/16.03.2021г. по т.д. №35/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е обезсилено решение №1229 от 04.07.2019г. по т.д.№6789/2013г. на Софийски градски съд, ТО, 7-ми състав, за обявяване на неплатежоспособността на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /ГУСВ/ /н./ с начална дата - 31.12.2012г. и за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Със същото решение на САС е прекратено като недопустимо производството по делото. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение процесуалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че производството по несъстоятелност на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ е следвало да бъде прекратено на 17.02.2017г. – датата на вписване в ТР на заличаването на първоначалния молител „Стройгруп – С“ ООД /н./. Твърди, че въззивният съд в противоречие с доказателствата по делото е приел, че всички останали кредитори са се присъединили на по- късна дата и съответно не са били налице предпоставки за тяхното конституиране в производството по несъстоятелност. Изтъква като порок и отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.129 ал.5 от ГПК по отношение на подадените в производството молби за присъединяване на кредиторите по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ. Длъжникът „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество. Счита, че към 14.03.2017г., когато по делото са били конституирани присъединените кредитори "Баумаш - 70" ЕООД /н./, „КТБ“ АД /н./, Национална агенция по приходите и „Иком сървиз“ АД, не е бил налице допустим процес, по който да се постанови присъединяване, тъй като не е имало надлежна и процесуално правоспособна страна, която да е молител в този процес и която да поддържа валидна и допустима молба за откриване на производството по несъстоятелност, към която да се извърши присъединяване на останалите кредитори. Излага съображения, че съобразявайки това обстоятелство, въззивният съд е постановил правилно решение. Кредиторите "Баумаш - 70" ЕООД /н./, Национална агенция по приходите и „Иком сървиз“ АД, конституирани по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ, не изразяват становище по касационната жалба, след получаване на препис от същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за незаконосъобразно определението от 14.03.2017г., с което присъединените кредитори "Баумаш - 70" ЕООД /н./, Национална агенция по приходите, „КТБ“ АД /н./ и „Иком сървиз“ АД са конституирани по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „ГУСВ“ ЕАД, образувано по молба на „Стройгруп – С“ ООД /н./. С оглед на факта, че на 16.02.2017г. в Търговския регистър е вписано заличаването на първоначалния молител „Стройгруп – С“ ООД /н./, съдът е стигнал до извод, че към 14.03.2017г. не е имало надлежна страна в производството по несъстоятелност и производството по чл.625 от ТЗ е подлежало на прекратяване. Счел е за ирелевантно обстоятелството, че молбата на кредитора "Баумаш - 70" ЕООД /н./ за присъединяване е постъпила по делото на 31.01.2017г. Изтъкнал е, че от значение за допустимостта на производството е моментът на конституирането на страната с нарочен акт на съда, а не моментът на сезирането на съда с писмена молба. Наред с това е посочил, че подадените молби по чл.629 ал.4 от ТЗ са нередовни и първоинстанционият съд е следвало да ги остави без движение и след отстраняване на нередовностите да извърши размяна на книжа, като едва тогава да пристъпи към конституирането на кредиторите. Изтъкнал е, че констатираните нередовности на молбите са неотстраними в този етап на процеса поради начална недопустимост на производството. С определение №47/02.02.2022г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Предметът на молбите по чл.625 от ТЗ на кредиторите, подадени срещу един и същ длъжник, е един - установяване на състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост /чл.620, ал.1, т.1 от ТЗ/, върху което състояние и неговия начален момент се формира силата на пресъдено нещо, чиито субективни предели се разпростират върху всички /чл.630, ал.3 от ТЗ/, като решението за откриване на производство по несъстоятелност има незабавно действие спрямо всички /чл.634 от ТЗ/ и след постановяването му е недопустимо оттегляне и отказ от молбата по чл. 625 от ТЗ /чл. 621а, ал.3, т.2 от ТЗ/. С оглед на посочените специфики на производството по несъстоятелност в чл.629, ал.4 от ТЗ е установена и фигурата на присъединения кредитор, чрез която именно се дава възможност на останалите кредитори на длъжника с вземания по чл. 625, вр. чл. 608, ал.1 от ТЗ, да участват при разглеждане на спора дали спрямо длъжника са налице предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, при условие, че кредиторите с активна легитимация по чл.625, вр. чл.608, ал.1 от ТЗ подадат молбата си за присъединяване в установен от закона преклузивен срок - до края на първото по делото открито съдебно заседание. Присъединеният кредитор има същите права като първоначалния кредитор, може да наведе основание за откриване на производството, различно от първоначалното, да съедини искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност, като по молбата на присъединения кредитор съдът по несъстоятелността дължи произнасяне, дори ако молбата на първоначалния кредитор се оттегли преди постановяване на решението по спора. В този смисъл е формирана и практика на ВКС, с постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №129 от 16.03.2017г. по ч.т.д.№2620/2016г. на ВКС, ТК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя посоченото разрешение. Обстоятелството, че молбата за присъединяване на кредитор има характеристиките на самостоятелна молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и самостоятелната процесуална легитимация на кредитора, подал молбата за присъединяване, налагат извода, че само към момента на нейното подаване допустимостта на молбата за присъединяване е обусловена от висящността на производството на предходната молба по чл.625 от ТЗ. Към момента на подаване на молбата за присъединяване следва да е налице висящо производство по несъстоятелност, образувано по молба по чл.625 от ТЗ, между правосубектни страни – молител и длъжник, който не е от кръга на лица по чл.612 от ТЗ и да не е изтекъл преклузивният срок по чл.629 ал.4 от ТЗ - приключване на първото заседание по делото. Веднъж подадена при наличието на тези предпоставки за присъединяване, молбата на присъединилия се кредитор подлежи на разглеждане в съответното производство, тя поддържа неговата висящност и нейната допустимост не е обусловена от поведението на първоначалния кредитор, който може да оттегли молбата си, да се откаже от нея, да не отстрани нередовностите й и др. Молбата на присъединилия се кредитор става част от предмета на спора и подлежи на самостоятелна проверка за редовност. Постановяването на определението на съда по несъстоятелността за конституиране на присъединилия се кредитор обуславя пораждането на правните последици на молбата за присъединяване. Присъединяването се извършва с подаването на молбата, а с определението си за конституиране на присъединения кредитор съдът обективира преценката си за наличие на предпоставките за присъединяване към момента на подаване на молбата, както и за съответствието на молбата с изискванията за редовност, за които съдът следи служебно през цялото производство. Правните последици на молбата за присъединяване по отношение на производството и по отношение на вземането на самия кредитор се проявяват от момента на подаването й. От този момент присъединеният кредитор има качеството на самостоятелен молител и защитим правен интерес молбата му да бъде разгледана именно в рамките на образуваното производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.628а, ал.2 от ТЗ, съгласно която давността относно вземането, на което присъединилият се кредитор основава молбата си, се прекъсва от момента на подаване на молбата за присъединяване. Веднъж сезиран с молбата по чл.629 ал.4 от ТЗ в рамките на преклузивния срок до приключване на първото по делото заседание, съдът не може да откаже конституирането на присъединения кредитор по съображения, свързани с последващото процесуалното поведение на първоначалния кредитор, именно поради самостоятелния характер на молбите. Между първоначалния и присъединения кредитор не е приложимо правилото за неразделност и общност на делата, тъй като те нямат качеството на необходими другари. В настоящия случай молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ е подадена на 30.10.2013г. от кредитора „Стройгруп –С“ ООД /н./. Производството е било спряно поради по – рано образувано производство по молба по чл.625 от ТЗ на друг кредитор и впоследствие възобновено. На 31.01.2017г. е постъпила молба за присъединяване в производството на кредитора „Баумаш – 70“ ЕООД /н./. На 17.02.2017г. е обявено в Търговския регистър решение от 30.01.2017г. по т.д.№412/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на кредитора „Стройгруп –С“ ООД /н./., подал първоначалната молба по чл.625 от ТЗ и е постановено заличаването му от Търговския регистър. Следователно подаването на молбата за присъединяване на „Баумаш – 70“ ЕООД /н./. е извършено при наличието на висящо процесуално допустимо производство по молба по чл.625 от ТЗ с правосубектен молител и длъжник, съответно е осъществено валидно сезиране на съда от страна на кредитора. Молбата му е станала част от предмета на производството, доколкото за съда е възникнало задължение да разгледа и въведените с нея основания за откриване на производството по несъстоятелност. Последващото заличаване на първоначалния молител не се отразява на процесуалното правоотношение, породено с редовно подадената молба за присъединяване. Тя поддържа висящността на производството, независимо от прекратяването на производството по отношение на кредитора „Стройгруп –С“ ООД /н./, извършено с определение от 24.03.2017г. Поради това и присъединяването на останалите кредитори „КТБ“ АД /н./ и „Иком сървиз“ АД с молби от 13.03.2017г. и на НАП с молба от 10.03.2017г. в рамките на преклузивния срок до приключването на първото по делото заседание, се явява извършено в хода на редовно производство, висящността на което е обусловена от самостоятелния характер на молбата на „Баумаш – 70“ ЕООД /н./. Достигайки до извод за недопустимостта на производството по молбите на присъединените кредитори, въззивният съд е приложил процесуалната разпоредба на чл.629 ал.4 от ТЗ в противоречие с нейната цел, което нарушение е видно от текста на мотивите на самия обжалван акт и попада в приложното поле на релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Неправилни са и изложените от въззивния съд съображения, че постановяване на определението за конституиране на присъединилите се кредитори, без да са отстранени нередовностите в техните молби, води до недопустимост на производството. Съгласно чл.621 от ТЗ за неуредените в ТЗ въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Поради това при констатирана нередовност на подадената от длъжника молба по чл.625 от ТЗ съдът следва да предприеме предвидените в чл.129, ал.2 от ГПК процесуални действия, като даде срок на длъжника да острани нередовностите на молбата и при неизпълнение на тези указания – да прекрати производството. Същото разрешение съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 03.12.2018г. по т.д.№1/2017г., на ОСТК, ВКС е приложимо и към молбите на присъединилите се кредитори. Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато депозираната в първото съдебно заседание молба за присъединяване е нередовна, препис от нея следва да бъде изпратен на страните по делото (на длъжника и първоначалния кредитор, респ. на останалите присъединили се кредитори, ако такива вече са конституирани) след отстраняване на нередовността й в предоставения от съда срок. Когато молбата за присъединяване е нередовна и нередовността й е отстранена по-късно (в предоставен от съда срок), преклузията за възражения срещу активната легитимация на присъединения кредитор (и на длъжника, и на първоначалния кредитор) настъпва с приключване на следващото заседание по делото (явяващо се първо заседание по отношение на присъединения кредитор). Следователно депозирането на нередовна молба по чл.629, ал.4 от ТЗ не е пречка да се осъществи присъединяването на кредитора, но поражда задължение за първоинстанционния съд да даде възможност на кредитора да отстрани нередовностите на молбата. В случай на пропуск на първоинстанционния съд да установи нередовностите на молбите на кредиторите, присъединени по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ, този пропуск подлежи на отстраняване от въззивния съд, който има задължение да извърши самостоятелна преценка за редовността на молбите и при констатирана нередовност, която не е отстранена от първоинстанционния съд, сам да предприеме действия за поправянето й. Конституирането на присъединените кредитори при нередовни молби обуславя възможност за въззивния съд да прекрати производството по отношение на тях като недопустимо, но само след като укаже на кредиторите да отстранят нередовностите и едва при неизпълнение на указанията да остави молбите им без разглеждане и да прекрати производството. Неправилни са и констатациите на съда относно неяснота на съдържанието на молбите за присъединяване – претендираните от молителите „Баумаш 70" ЕООД /н./, „КТБ“ АД /н./, НАП и „Иком сървиз“ АД, вземания, както и сочените от тях основания за откриване на производството по несъстоятелност, са в достатъчна степен индивидуализирани в молбите за присъединяване. Липсата на преписи за длъжника от приложенията към молбите на „КТБ“ АД /н./ и „Иком сървиз“ АД е констатирана от съда в съдебното заседание на 14.03.2017г., като на кредиторите са дадени указания за отстраняването на нередовностите и те са отстранени с молби от 21.03.2017г. При липса на внесена държавна такса и уведомление по чл.78 от ДОПК, подадено от „КТБ“ АД /н./, въззивният съд е следвало да даде възможност да се отстранят нередовностите в срок. Наличието на молби по чл.625 от ТЗ, подадени от „КТБ“ АД /н./ и НАП, съответно през 2016г. и 2015г., по които са били образувани отделни производства пред СГС, също не съставлява процесуална пречка за присъединяването на тези кредитори, тъй като не изключва правния им интерес да искат встъпване в настоящото производство, образувано по – рано по молбата на друг кредитор. Съобразно създадената постоянна съдебна практика – определение №129 от 16.03.2017г. по ч.т.д. №2620/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №278 от 18.05.2018г. по ч.т.д.№365/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., която настоящият състав споделя, допустимостта на последваща молба по чл.625 от ТЗ, се стабилизира едва с приключване на производството по предходно подадена молба по чл.625 от ТЗ от друг кредитор, отхвърлена с влязло в сила решение. Правото на присъединяване по чл.629, ал.4 от ТЗ защитава интереса на кредитора да съдейства за постановяване на решение, съответстващо на обективните факти, относно началната дата на неплатежоспособност /като претендира различна от твърдяната от останалите кредитори начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и участва активно за ангажиране на съответни доказателства за това/ и относно правното основание – чл.630, ал.1 и ал.2 от ТЗ или чл.632 от ТЗ, а също и интереса му да се възползва от по-ранната дата на предявяване на молбата по чл.625 от ТЗ /спрямо датата на евентуална нова молба по чл.625 от ТЗ, предявена от него в отделно производство/ при последващи искове за попълване на масата на несъстоятелността. Искащият присъединяване кредитор няма гарантирана възможност да защити интереса си от откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник чрез подадената от него молба по чл.625 от ТЗ и инициираното отделно производство по нея. Това производство ще бъде спряно и молбата ще бъде разгледана само при отхвърляне на първата по поредност молба по чл.625 от ТЗ, но не и при уважаването й, с оглед действието на решението, което ще обвърже и този кредитор, без да има право да го обжалва, освен при наличие на условията на чл.613а, ал.2 от ТЗ. Предвид изложеното кредиторът по по – късно образувано производство по чл.625 от ТЗ има от интерес от встъпване в по - ранно производство, ако не е изтекъл преклузивния срок по чл.629, ал.4 от ТЗ. Разпоредбата на чл.629, ал.4 от ТЗ също не установява забрана за встъпване по отношение на кредиторите, подали самостоятелни молби по чл.625 от ТЗ. С оглед изложените констатации за липса на пороци, водещи до недопустимост на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, обжалваното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на въззивния съд на основание чл.293, ал.3 от ГПК за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл.294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №10244/16.03.2021г. по т.д.№35/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението подлежи на вписване в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ и в търговския регистър при Агенция по вписванията. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.