Ключови фрази
Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * свидетелски показания


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 370

София, 26 октомври 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията К. Харалампиев
н. дело № 1821/2011 година.

Производството е образувано по касационни жалби от защитника на подсъдимия И. Н. Е. и от повереника на частните обвинители и граждански ищци Е. К. З. и Л. Н. З. срещу решение № 26 от 22.03.2011 год. по внохд № 730/2009 год. на Софийския апелативен съд.
В жалбата от подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 от НПК, като се излагат съображения, че неоснователно съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК, тъй като в случая, действията му са били продиктувани от уплаха и смущение. На следващо място се твърди, че незаконосъобразно деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 119, във вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 НК, а не по чл. 119, във вр. чл. 115 НК. В съответствие с направените оплаквания се иска отмяна на въззивното решение с оправдаване на подсъдимия или изменяване на обжалвания съдебен акт и преквалифициране на деянието, като се приложи института на „условното осъждане”, тъй като с него целите на наказанието ще бъдат постигнати.
Основаниeто за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е развито с подробни съображения и в жалбата на частните тъжители и граждански ищци. Основният акцент в него е, че установените по делото факти сочат за осъществено по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НК престъпление, а не на такова по чл. 119 НК. Допуснатото закононарушение според повереника се дължи на неправилна оценъчна дейност от страна на съда на събраните по делото доказателства, което го е довело до неправилни правни изводи по квалификацията на деянието. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в наказателно-потвърдителната и в гражданската му част като явно несправедливи и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Частните обвинители и граждански ищци редовно призовани не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и поради това, следва да се остави без уважение, а на частните обвинители и граждански ищци жалбата е основателна, но не излага съображения в подкрепа на становището си.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 5 от 16.05.2007 г. по нохд № 185/2006 г. на Пернишкия окръжен съд подсъдимият И. Н. Е. е признат за виновен в това, че на 13.11.2005 г. в заведението "Т." в Перник умишлено е умъртвил 40 - годишния Н. Т. З. от гр.Перник, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, във вр. чл. 115 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и по т. 11 от НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
В полза на Е. К. З. и Л. Н. З. - съпруга и дъщеря на убития - са присъдени съответно 20 000 и 15 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на предявените искове до размерите съответно на 60 000 и 40 000 лева.
Съобразно чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по дължимата на държавата такса върху уважените искове и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С С С решение № 598 от 10.12.2007 г. по внохд № 897/2007 г. на Софийския апелативен съд, присъдата е изменена в гражданската й част с увеличаване на присъдените в полза на Е. и Л. З. обезщетения на по 30 000 лева. С решение № 161 от 19.05.2008 г. по н.д. № 114/2008 г. на ВКС, първо н.о., с основание по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК въззивното решение е отменено и делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане.
С решение № 19 от 06.02.2009 год. по внохд № 549/2008 год. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда отново е потвърдена в наказателната част, а в гражданската част е изменена с увеличаване на присъдените в полза на Е. и Л. З. обезщетения на по 30 000 лева.
За пореден път, с решение № 119/29.10.2009 год. по н.д. № 179/2009 год. на ВКС, трето н.о., постановеното на 29.10.2009 год. решение по същото дело/образуваното в САС като внохд № 549/2008 год. / на основание чл. 354, ал. 1, т.т. 1 и 3, във вр. чл. 348, ал. 2, предл. 2 НПК е отменено, с указание по приложението на закона и справедливостта на наказанието. Предмет на касационна проверка сега е постановеното между същите страни решение № 26 от 22.03.2011 год. по внохд № 730/2009год. на Софийския апелативен съд, с което първоинстанционната присъда е изменена, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано от престъпление по чл. 119, във вр. чл. 115 от НК, в такова по чл. 119, във вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 от НК. Определеното първоначално наказание на Е. за престъплението по чл. 119 от НК е увеличено от три на четири години лишаване от свобода, като на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е постановено той да го изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от „Открит” тип. Присъдените в полза на Е. и Л. З. обезщетения са увеличени на по 30 000 лева.
В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 НПК, намира жалбите на касаторите за неоснователни. При новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с указанията на предишните касационни състави дадени в отменителните решения по н.д. № 114/2008 г. на първо н.о. и по н.д. № 179/2009 год. на ВКС, трето н.о.
В изпълнение на тези указания, въззивният съд е извършил преразпит на свидетелите М. В. Г., А. Б. Г., Н. С. Й. и Г. Н. Г., както и отново изслушал експертите от назначената комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза.
Доколкото се оспорва приетата от съда правна квалификация на деянието, с искане за облекчаване наказателноправното положение от страна на защитника на подсъдимия и в обратна насока-за отежняване на положението му, с довода от повереника на частните обвинители, че правната квалификация не е по чл. 119 НК, а по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК касационният състав намира, че тези две тези следва да получат общ отговор. По делото е установено, че конфликтът между подсъдимия и пострадалия възникнал по време и място описани в обвинителния акт-на 13.11.2005 год. в питейното заведение „Т.” - гр.Перник, е иницииран от последния, който в явно пияно състояние отправил към Е. репликата „Ако те ударя един път, ще излетиш от прозореца назад!”. Непосредствено след това, З. нанесъл с ръка силен удар по тила на подсъдимия, който извадил законно притежаваното огнестрелно оръжие, заредил го и насочил към него, за да го сплаши и възпре. Намесил се свидетелят Г., който разтървал двамата, като Е. прибрал оръжието в кобура. Провокативното поведение на пострадалия продължило словесно, след което той отново се нахвърлил върху подсъдимия. В последвалото сборичкване между двамата, З. съборил на пода Е.. В динамиката на това стълкновение, в момента, когато З. бил върху Е. /или полунаведен към него/ подсъдимият отново извадил оръжието си и възпроизвел изстрел, насочен към тялото на пострадалия. Проектилът засегнал основен кръвоносен съд в коремната област на З., от което последвал обилен вътрешен кръвоизлив. Острата кръвозагуба, развила се на базата на разкъсания кръвоносен съд довело до бързото настъпване /в рамките на няколко минути/ на смъртта на пострадалия. При разглеждането на делото апелативният съд е изслушал назначената комплексна-медицинска и балистична-експертиза, чието заключение е дало три възможни взаимни разположения на подсъдимия и пострадалия в момента на прострелването на З., а именно: и при трите варианти простреляният е бил в изправено/леко наведен в кръста напред/ състояние, с вероятности при възпроизвеждане на изстрела подсъдимият, съответно, да е бил изправен; в приклекнало положение или в легнало, по гръб положение. Последното от тях съответства на приетото от съда и базиращо се на показанията на очевидеца на инцидента Г. Г.. Този свидетел сравнително най-пълно в хронологичен ред е проследил и пресъздал пред съдилищата/включително и с показанията си на проведеното въззивното следствие/ възникването и развитието на събитията в питейното заведение между Е. и З..
В рамките на фактическите констатации законосъобразно е приложен престъпният състав по чл. 119 от НК, а не по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 НК. Установените фактически обстоятелства са онази рамка, в която ВКС е оправомощен да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон и тя в случая убедително е очертана, като е прието, че изпълва с нужното съдържание обективните и субективните признаци на това престъпление.
Установени фактически положения произтичат от надлежно събрани, проверени и правилно оценени доказателства, поради което в голямата си част с основание са споделени от втората инстанция, която на свой ред е изложила собствен обстоятелствен анализ на доказателствата по делото и тяхната стойност. Съдът е оценил всички доказателствени източници, произнасяйки се по тяхната допустимост, относимост и достоверност, като по аналогичен начин е извършил и оценката на доказателствата и не се установява да е игнорирал или изопачил някои от тях. Той е възприел частично обясненията на подсъдимия Е. за възникването и развитието на конфликта с участието му, в анализа им и с останалите доказателства по делото, с които те са намерили подкрепа - показанията на свидетелите М. и Г. Г., на барманката-свид. А. Г. и отчасти на свид. Н. Й..
Софийският апелативен съд е извършил пространно изследване доколко е имало противоправно нападение над жалбоподателя от страна на пострадалия З., било ли е прекъснато, или не, и доколко действията му са били адекватни на интензитета на това нападение с оглед използваното от него средство за защита и насочеността на оръжието, с което е възпроизведен изстрел в жизненоважна област на тялото на пострадалия. По този начин са отстранени констатираното в отменителното решение на ВКС - ІІІ н.о. нарушения на предишния въззивен състав при анализа на фактите и правната им трактовка. Затова, като е приел, че подс. Е. е превишил пределите на неизбежната отбрана, съдът не е допуснал неправилно приложение на закона и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакванията и в тази насока са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Защитата на подсъдимия крайно пестеливо поднася тезата си за пълното оневиняване на Е. на основание чл. 12, ал. 4 от НК, поради осъществяване на деянието в състояние на уплаха и смущение. Тя обаче не съобразява резултатите от въззивното следствие и приетите за установени факти по обвинението, които в крайна сметка не се оспорват с каквито и да е доводи. Не може да се приеме твърдението на защитата, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 12, ал. 4 от НК.
Анализирайки поведението на подсъдимия в отделните етапи от възникналата конфликтна ситуация, експертите от назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие допълнителна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /ДСППЕ/ са дали заключение, че Е. не е действал в състояние на физиологичен афект, а под влияние на силна емоция, в резултат на нанесения му удар по главата, която обаче не е била с такава сила, че да повлияе върху възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. подсъдимият не се е намирал в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана.
Именно, съобразявайки задължителното за съдилищата тълкуване на нормите относно неизбежната отбрана и случаите на превишаването й в ППлВС № 12/73 г., т.т. 4 и 5, съдът не е допуснал нарушение на закона.
Неправилно е тълкуването на института на неизбежната отбрана от страна на частните обвинители и граждански ищци, че подсъдимият не може да се позовава на неизбежната отбрана или на превишаването й, тъй като самият той е провокирал застрашилото го нападение с огнестрелно оръжие, недвусмислено, заявявайки намерението си да го употреби. Това е така, защото първоначалното изваждане и насочване на оръжието към З., фактически, представлява средство за възпирането му, тъй като пострадалият е предприел пряко и непосредствено нападение срещу личността на подсъдимия. Явно, обаче, тази демонстрация от страна на подсъдимия, че ще употреби оръжието при последващо нападение срещу него, не се е оказал достатъчен фактор да се вразуми З., защото след като Е. прибрал пистолета, той отново се нахвърлил върху подсъдимия и го съборил на пода, в отговор, на което последният за втори път извадил оръжието си, с което възпроизвел фаталния изстрел. В този аспект, правилни и законосъобразни са изводите на съда, че в случая кратковременното прекъсване на нападението не означава прекратяването му П.12-1973 г., Пл., т. 5, изр. 2. При анализа на тези доказателства инстанционните съдилища са акцентирали върху преценката на това, имало ли е нападение от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия, застрашавало ли е то пряко и непосредствено живота или здравето на отбраняващия се, имало ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана с оглед характера и интензивността на нападението, от една страна и от друга - тези на защитата и като цяло, отбраната против противоправното нападение била ли е необходима и оправдана, както и по-конкретно- ползването от отбраняващия се подсъдим на по-ефикасно средство на защита, води ли автоматично до превишаване пределите на неизбежната отбрана. Така въззивният съд е изпълнил изискването на чл. 14, ал. 1 НПК, да вземе решението си по вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Извършвайки преквалификация на деянието на Е. от чл. 119, във вр. чл. 115 НК в такова по чл. 119, във вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 НК въззивният съд е допуснал непрецизност.
Верни са съжденията на съда, че поначало огнестрелното оръжие е средство и стрелбата с него-начин, опасни за живота за мнозина, в ситуации, когато използването му създава опасност за нараняване на другиго пряко или при рикоширал проектил, но тези съждения са неотносими в случая, с оглед конкретиката по делото, и поради следното:
Наказателният състав на чл. 119 от НК е специален състав на умишленото убийство, което се наказва по-леко от обикновеното умишлено убийство по чл. 115 НК. За разлика от нормата на чл. 118 НК, която е привилегирован състав на обикновения и квалифицирания състав на престъпленията по чл. 115 и чл. 116, ал. 1, т.1-6 НК/, когато са налице останалите лимитативно посочени условия за приложението му/, съставът на чл. 119 НК е пряко свързан с института на неизбежната отбрана и по-конкретно с превишаването й, дефинирано в чл. 12, ал. 2 НК. Убийството по чл. 119 НК е извършено при условия, които не съдържат всички признаци на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, тъй като липсва другия елемент на този институт-да е налице съответствие между защитата и характера и опасността на нападението. Квалификацията по чл. 119 НК е пряко свързана с превишаване пределите на неизбежната отбрана. При неизбежната отбрана не е необходимо да съществува съответствие между оръжието, с което действа нападателят и оръжието, с което се защитава нападнатият. При превишаване пределите на неизбежна отбрана на преценка подлежат не свойствата и характеристиките на защитното средство, а дали то е използвано в такъв обем и интензивност, че да отблъсне нападението, причинявайки, колкото се може по-леки вреди на нападателя. Посочената непрецизност от страна на въззивния съд не представлява нарушение на закона за намеса на касационната инстанция, тъй като наложенатата санкция на подсъдимия е за престъплението, по което е признат за виновен и осъден-по състава на чл. 119 от НК/ видно от мотивите на въззивното решение/л. 9/, а не по чл. 116 от НК, който в санкционната си част има предвидени други, значително по тежки наказания. По основанието за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в жалбата на подсъдимия се твърди, че наказанието на Е. е несправедливо и целите по чл. 36 от НК ще се постигнат и с по-малко по размер наказание „лишаване от свобода” чрез приложение на института на „условното” осъждане. Други доводи в подкрепа по това основание не се излагат.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия Е., въззивният съд е направил собствена преценка на относимите обстоятелства и не е надценил обществената опасност на деянието и особеностите на личността на дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите индивидуализиращи обстоятелства, нито значението на смекчаващите обстоятелства, поради което не е определил явно несправедливо наказание, което да е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 3 НПК. Такова ще бъде налице само когато има очевидно несъответствие между наложеното наказание и степента на обществена опасност на деянието и дееца, което да налага намаляването на наказанието, но настоящият случай не е такъв. Ето защо, искането за намаляване на наказанието, което се поддържа от подсъдимия и защитника му е неоснователно и касационната жалба следва да се остави без уважение и по това основание. Поради изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените в жалбите на касаторите нарушения, поради което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 22.03.2011 год. по внохд № 730/2009 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: