4 Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 10.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 1512 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищеца “БАЛКАМ ГРУП” ООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 356/08.06.2023 г. по в.т.д. № 906/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, с което е отхвърлено искането на касатора ищец по първоначалните искове за допълване на решение № 185/20.03.2023 г. по същото дело с присъждане на законната лихва върху уважената главница от 109 080 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Въвеждат се оплаквания за неправилност на решението по чл. 250 ГПК, тъй като такова искане е направено своевременно с подадената искова молба и същото не представлява самостоятелна претенция, а законова последица. Посочва се, че поради отхвърляне на предявените искове първата инстанция не е дължала произнасяне касателно законната лихва. Счита се, че след като въззивният съд е уважил частично главния иск, то е следвало да осъди ответното дружество да заплати главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Релевира се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопризводствените правила – неправилно приложение на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК. Сочи се също, че решението е необосновано, тъй като решаващият състав е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическо мислене, каузалните връзки между явленията, довели до неправилни правни изводи. Иска се въззивното решение да бъде отменено и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество претендираната законна лихва върху присъдената главница. Ответникът по касация “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД, ЕИК[ЕИК], в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. С Определение № 689/21.03.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 356/08.06.2023 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по следния правен въпрос: “Искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, представлява ли самостоятелен иск или е последица от уважаването на главния иск и ако е последица, то необходимо ли е с въззивната жалба да се направи отново изрично същото искане, щом то вече е направено с исковата молба?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователна молбата на ищеца “БАЛКАМ ГРУП” ООД по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 185/20.03.2023 г. с присъждане на законната лихва върху главницата от 109 080 лева - частична претенция от 302 880 лева, представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор от 29.08.2018 г., присъдена му след частична отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение. Решаващият състав на САС е изтъкнал, че искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а законова последица от уважаване на главната претенция. Изложил е съображения, че с въззивната жалба е обжалвано първоинстанционното решение само в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, но не е заявено искане за присъждане на законната лихва, поради което такава претенция не е включена в предмета на въззивното производство. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, се съдържа във формираната практика на ВКС (решение № 7/16.08.2022 г. по т.д. № 1556/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 125/27.06.2017 г. по т.д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 10/12.02.2021 г. по гр.д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 36/12.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 14/14.02.2022 г. по т.д. № 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 133/17.07.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др.). Приема се, че искането за присъждането на законната лихва не представлява самостоятелен иск и съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив при отхвърляне изцяло или частично на главната претенция. При отмяна на отхвърлителното решение и уважаване от по-горестоящия съд на предявените искове и при направено в процеса надлежно искане за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, същата се присъжда за първи път с решението на въззивната или съответно на касационната инстанция. По касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос и предвид заявеното от ищцовото дружество “БАЛКАМ ГРУП” ООД с исковата молба искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба, обжалваното решение на въззивния съд, с което същото е отказано, e неправилно. Изводът на САС, че с въззивната жалба е обжалвано първоинстанционното решение само в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, но няма направено искане за присъждане на законната лихва, поради което такава претенция не е включена в предмета на въззивното производство, не може да бъде споделен. Искането за законна лихва представлява последица от уважаването на ищцовата претенция. Следователно когато след отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение въззивният съд уважи, частично или изцяло, предявения иск, то дължи и присъждането на поисканата с исковата молба законна лихва върху присъдената главница. Това налага касиране изцяло на обжалваното допълнително решение на САС на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и произнасяне по същество, като на ищеца бъде присъдена законната лихва върху уважената част от главната претенция. По разноските: Настоящият състав на основание чл. 81 ГПК се произнася по разноските на страните в касационното производство с решението си, доколкото адвокатското възнаграждение се претендира общо, а не касателно всяка от подадените касационни жалби. Поради недопускане до касация на въззивно решение № 185/20.03.2023 г., обжалвано от двете насрещни страни по спора, не се присъждат разноски на никоя от тях. С оглед изхода на спора по допуснатото до касационен контрол решение № 356/08.06.2023 г., право на разноски има касаторът “БАЛКАМ ГРУП” ООД. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, същият претендира такива за държавна такса от общо 70 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева, за плащането на което по банков път са представени доказателства. Доколкото същото е договорено общо за пред настоящата инстанция, за разгледаната по реда на чл. 290 ГПК касационна жалба следва да се вземе предвид 1/3 от него. Направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на хонорара по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото – обжалване на допълнително въззивно решение по чл. 250 ГПК, и извършените от адвоката на ищеца действия – депозиране на касационна жалба, изложение на основанията за допускането й, участие в едно съдебно заседание, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на касатора следва да бъде намалено на 900 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 356/08.06.2023 г. по в.т.д. № 906/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, и вместо това постановява: ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК решение № 185/20.03.2023 г. по същото дело, като: осъжда “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община, район “Лозенец”, [улица], ет. 2, да заплати на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община, район “Люлин”, [улица], законната лихва върху сумата от 109 080 лева, считано от 16.07.2021 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община, район “Лозенец”, [улица], ет. 2, да заплати на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Столична община, район “Люлин”, [улица], сумата от 900 лева (деветстотин лева) – разноски по делото пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.