Р Е Ш Е Н И Е № 392 гр.София, 08.10.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1505/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение от 3 юни на Софийски градски съд, ІІд въззивен състав по въззивно гр.д. № 4392/2011 г. Касационното обжалване на решението е допуснато с определение № 679/05.06.2012 г. в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, разноските по делото и дължимата държавна такса. Основанието е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Р-992-2010-ІІІ ВКС относно начина, по който може да се установи дали работникът притежава необходимите качества за работа с оглед хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В обжалваното решение Софийски градски съд е установил, че С. И. И., на длъжност „пекар” при [фирма], С. бил уволнен на 10.01.2006 г. поради липса на качества. Заповедта е отменена, защото основанието за уволнение било бланкетно посочено. Работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 08.06.2010 г. участвал в квалификационен курс, проведен от комисия, назначена от работодателя и на 10.06.2010 г. бил проведен изпит. Според резултатите от теста и показанията на свидетеля Д., работникът има повърхностни знания и незнание на основни практически и технологични въпроси. На 11.06.2010 г. е уволнен поради липса на професионални знания и умения, необходими за изпълнение на възложената работа, които са подробно описани в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Въззивният съд приел, че само въз основа на проведения теоретичен изпит, работодателя няма как да установи обективно дали на работника действително му липсват необходимите практически умения и дали липсата на другите качества /теоретични професионални знания/ действително ще се отрази на ефективността на работата му, както и дали това ще е трайно състояние. Според съда, проверката може да стане единствено в процеса на работа. В Р-992-2010-ІІІ ВКС по реда на чл. 291 ГПК е изяснено, че липсата на качества, необходими за ефективното изпълнение на работата могат да се установят и чрез резултати от проведен изпит. Касае се за обективен факт, преценката е винаги конкретна и е важното да съществува, като от значение е работодателят да установи, че уволнения работник или служител не отговаря на изискванията и не притежава необходимите професионални знания, умения и навици за заеманата длъжност. Настоящият състав споделя това тълкуване на правната норма. Същественото е констатираното чрез изпит ниво на притежавани знания и умения да е от такова естество, че да е достатъчно да може да обуслови извод за притежаваните от работника качества и те достатъчни ли са, за да може той да изпълнява трудовите си функции и то, ефективно. В случая, точно това е и установено от работодателя. Нивото на показаните умения от С. И. И. е толкова ниско и от такова естество, че не е нужно и допълнително да се извърши проверка и да се дава срок на работника, в който да прояви и на практика своите професионални умения и познания, за да може да се заключи, че не може ефективно да изпълнява работата си. При това, става реч не за новоназначен работник, а за такъв, който е работил на същата длъжност от февруари 2002 г. до януари 2006 г. /датата на първото му уволнение/ и работодателят има впечатления от работата му. От резултатите, показани на изпита, а и от показанията на свидетеля Д. се установява, че С. И., след като е работил в продължение на 4 години като пекар при същия работодател, има повърхностни познания и незнание на основни практически въпроси за изпичането и ферментацията на тестото. Касационните оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон са основателни. Въззивното решение, в частта, в която е допуснато касационното обжалване, следва да се касира и спора се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се отхвърлят. Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение от 11.06.2010 г. е мотивирана, като се установи и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение – липса на качества у работника за ефективно изпълнение на трудовите функции. Следователно, уволнението е законосъобразно. Държавни такси по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ не се дължат от работника – ищец, а с оглед резултата по спора и от работодателя – ответник. В тази част решението на Софийски градски съд следва да бъде изменено, като работодателят следва да заплати само дължимата държавна такса по уважения иск по чл. 225, ал. 3 КТ /50 лв. за първа инстанция и 25 лв. за втора инстанция/. Ищецът С. И. няма право на съдебноделоводни разноски по исковете, предмет на касационното обжалване, поради което решението на Софийски градски съд по чл. 78, ал. 1 ГПК също следва да бъде изменено, като работодателят дължи само разноските по уважения иск по чл. 225, ал. 3 КТ, които са 20 лв. С. И. следва да заплати по чл. 78, ал. 3 ГПК на [фирма], С. сумата в размер на 170 лв. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 3 юни на Софийски градски съд, ІІд въззивен състав по въззивно гр.д. № 4392/2011 г., в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, присъдените в полза на С. И. И. разноски по делото за сумата над 20 лв. и дължимата от работодателя [фирма], С. държавна такса за производство пред районен съд над 50 лв. и за въззивно производство над 25 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на С. И. И. от [населено място],[жк]В, [жилищен адрес] срещу [фирма], С. ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [улица] за отмяна на заповед за уволнение № 20/11.06.2010 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на С. И. И. на заеманата преди уволнението длъжност „пекар Н. – 742” , на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1080 лв. и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1089 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2010 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА С. И. И. от [населено място],[жк]В, [жилищен адрес] да заплати на [фирма], С. ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [улица] сумата в размер на 120 лв., сторени съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: