Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 09.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3481 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 73 от ЗЧСИ. Образувано е по жалба на ч. с. и. (ЧСИ) С. А. Г., с рег. № *** и с район на действие – съдебният район на Търговищкия окръжен съд, срещу решение от 25.10.2013 г., постановено по дисциплинарно дело № 13/2013 г. на Д. к. на К. на ч. с. и.(ДК на КЧСИ), с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „глоба” в размер 2 000 лв. Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Ответникът по жалбата – С. на К. на ч. с. и. оспорва жалбата, като излага съображения и доводи за нейната неоснователност; претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното наказание е наложено с обжалваното решение за следните нарушения, извършени по изп. дело № 20128730400233 по описа на жалбоподателя, а именно: 1) В нарушение на чл. 456 от ГПК жалбоподателят не се е произнесъл по постъпила молба с вх. № 022342/01.11.2012 г. за присъединяване на взискателя [фирма], подадена преди изготвяне на разпределение по изпълнителното дело; в нарушение на чл. 191 от ДОПК и чл. 458 от ГПК, след като е получил на 02.11.2012 г. и на 06.11.2012 г. удостоверения за публични задължения на дружествата-длъжници по изпълнителното дело – [фирма] – в размер 627.53 лв. и [фирма] – в размер 20 369.33 лв., жалбоподателят не е присъединил държавата, в лицето на Н., като взискател по делото, и в нарушение на чл. 460 от ГПК жалбоподателят не е извършил разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми между взискателя [фирма], инициирал образуването на изпълнителното производство, държавата като присъединен по право взискател и взискателя [фирма], чието присъединяване е поискано с посочената молба. 2) в нарушение на чл. 455, ал. 3 от ГПК жалбоподателят на 07.11.2012 г. е превел сумата 34 000 лв. по сметка на адв. И. З., без представено пълномощно и без посочена банкова сметка по изпълнителното дело от взискателя [фирма]. 3) в нарушение на чл. 455, ал. 2 от ГПК, след извършения превод на сумата 34 000 лв. жалбоподателят не е отбелязал върху изпълнителния лист погасяването на задължението до размера на тази сума. Съдът намира, че от събраните в рамките на дисциплинарното производство доказателства по делото, по несъмнен начин се установява извършването на тези нарушения от жалбоподателя. Изп. дело № 20128730400233 е образувано по молба с вх. № 2280/22.10.2012 г. на взискателя [фирма], въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 19.10.2012 г. по т.ч.гр. дело № 1728/2012 г. на Търговищкия районен съд, срещу длъжниците Р. С. С., [фирма] и [фирма] за солидарно заплащане на сумата 600 000 лв. По наложените от жалбоподателя запори, на 31.10.2012 г. по негова сметка са преведени от [фирма] следните суми: от банковата сметка на длъжника [фирма] – сумата 34 530.25 лв. и от банковата сметка на длъжника [фирма] – сумата 67 360.37 лв. С молба с вх. № 022342/01.11.2012 г. [фирма] е поискало да бъде присъединено като взискател по изпълнителното дело срещу длъжника [фирма], като към молбата е приложено удостоверение по чл. 456, ал. 2 и 3 от ГПК за сумата 501 110.30 лв. към 29.10.2012 г., издадено от ЧСИ С. К.-Д.. В отговор на изпратените от него съобщения, жалбоподателят е получил от ТД – [населено място] на Н. удостоверение с изх. № 030371200744861/02.11.2012 г. (заведено при жалбоподателя с вх. № 02354/02.11.2012 г.) за наличие на публични задължения на длъжника [фирма] в размер 627.53 лв., както и удостоверение с изх. № 030371200746924/05.11.2012 г. (заведено при жалбоподателя с вх. № 02379/06.11.2012 г.) за наличие на публични задължения на длъжника [фирма] в размер 20 369.33 лв. По молба с вх. № 2389/07.11.2012 г. на взискателя [фирма], на същата дата 07.11.2012 г. жалбоподателят е разпоредил изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ Л. Т. – [населено място], за продължаване на изпълнителните действия. На същата дата, с платежно нареждане за кредитен превод с № 121107440502187/07.11.2012 г. жалбоподателят е превел по сметка на ЧСИ Л. Т. сумата 67 690.62 лв., като основание за превода е посочено: „по изп.д.233/2012г.” (изпълнителното дело, образувано при жалбоподателя). На същата дата, с платежно нареждане за кредитен превод с № 121107440560341/07.11.2012 г. жалбоподателят е превел по сметка на адв. И. З. сумата 34 000 лв., като основание за превода е посочено: „делото на М. Д.” (управителя на взискателя [фирма]). От събраните по делото доказателства не се установява, а и жалбоподателят не твърди по делото, преди извършването на тези парични преводи и изпращането на изпълнителното дело на друг ЧСИ, той да се е произнесъл по подадената по реда на чл. 456 от ГПК молба за присъединяване на взискателя [фирма], да е приел съгласно чл. 191 от ДОПК и чл. 458 от ГПК, че държавата е присъединен по право взискател и да е извършил разпределение по чл. 460 от ГПК на получените по негова сметка парични суми между тримата взискатели, по изпълнителното дело да е било представено от взискателя [фирма] пълномощно за адв. И. З. или да е била посочена негова банкова сметка, както и след превода на сумата 34 000 лв. жалбоподателят съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК да е отбелязал върху изпълнителния лист погасяването на солидарното задължение на тримата длъжници до размера на тази сума. Неоснователни са и конкретните оплаквания и доводи в подадената жалба. Жалбоподателят неоснователно поддържа, че не се е произнесъл по молбата за присъединяване на взискателя [фирма], тъй като тя била нередовна поради незаплащане на дължима такса в размер 50 лв. по чл. 11 от ТТР към ЗЧСИ, както и че поради това наложеното му наказание се явявало очевидно несправедливо. На датата на подаването на молбата за присъединяване на този взискател, самият жалбоподател е издал приходен касов ордер № 151/01.11.2012 г. за сумата 84 лв., платена му от [фирма]. Освен това, наложеното му наказание „глоба” в размер 2 000 лв. е съобразено с броя и тежестта на извършените от него нарушения, като е взето предвид и това, че вече са му налагани дисциплинарни наказания за други подобни дисциплинарни нарушения. Позовавайки се на собственото си неправомерно поведение – неконституирането на взискателя [фирма], жалбоподателят неоснователно поддържа, че поради това той не следвало да извършва и разпределение на събраните суми към момента на превеждането на сумата 34 000 лв. по сметката на адв. И. З.. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не е налице нарушение на чл. 191 от ДОПК (респ. и на чл. 458 и чл. 460 от ГПК), поради това че държавата не била ощетена, тъй като след превода на сумата 34 000 лв. са останали събрани суми в размер 67 000 лв. - трикратно размера на публичните задължения на длъжниците, които задължения били гарантирани и с обезпечения, както и че към този момент те не били изискуеми, а били „в евентуален размер”. Разпоредбите на чл. 191 от ДОПК и чл. 458 от ГПК, уреждащи и гарантиращи участието на държавата като присъединен по право взискател за дължимите й публични задължения, както и разпоредбата на чл. 460 от ГПК, задължаваща съдебния изпълнител да извърши разпределение ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели (в случая общият размер на събраните суми е 101 890.62 лв., а общият размер на вземанията на тримата взискатели е 1 122 107.16 лв.), и гарантираща удовлетворяване на взискателите (включително на държавата) според реда на вземанията им, имат императивен характер и не е необходимо тяхното нарушаване от съдебния изпълнител да е довело до настъпил вредоносен резултат, за да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. В случая самият факт, че жалбоподателят не е извършил разпределение по чл. 460 от ГПК на събраните суми, а вместо това е превел сумата 34 000 лв. (около 1/3 от събраните суми) по банкова сметка на лице без представителна власт, е застрашило значително интересите и на тримата взискатели, включително и на държавата. Неоснователни са и оплакванията и доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствата в дисциплинарното производство. Нито в това производство пред ДК на КЧСИ, нито в настоящото съдебно производство жалбоподателят не е представил и не е поискал събирането на сочените в жалбата му писмени доказателства – пълномощно за адв. И. З. и молба за посочена банкова сметка (очевидно от страна на взискателя [фирма]), за които твърди, че се намирали в „друга папка”, останала след изпращането на изпълнителното дело на ЧСИ Л. Т.. Неоснователно жалбоподателят се позовава в тази връзка и на дългото си отсъствие поради здравословни проблеми. В настоящото съдебно производство той е упълномощил да го представлява същия адв. И. З., който очевидно е запознат със случая още към момента на извършването на нарушенията и който е могъл да представи тези доказателства пред съда (ако те съществуват), не само заедно със жалбата, а и в откритото съдебно заседание по делото, в което както жалбоподателят, така и пълномощникът му не се явяват. Напълно несъстоятелни са и оплакванията, че в производството пред ДК на КЧСИ не били задавани въпроси „нито на адвоката, нито на взискателя”. Жалбоподателят не е правил доказателствени искания и в тази насока, както пред ДК на КЧСИ, така и с жалбата си до съда. По изложените по-горе съображения, несъстоятелен е и доводът, че след като взискателят (очевидно се има предвид [фирма]) не е подал жалба, то не били засегнати неговите интереси. Напълно несъстоятелен е и доводът в жалбата, че отбелязването на гърба на изпълнителния лист за погасяване на задължението със сумата 34 000 лв. не било извършено от жалбоподателя, поради това, че той изпратил изпълнителното дело на ЧСИ Л. Т. и отбелязването е било извършено от нея. Разпоредбата на чл. 455, ал. 2, изр. 2 от ГПК ясно и еднозначно вменява извършването на това отбелязване като задължение на съдебния изпълнител, който преди това е изплатил въз основа на свое платежно нареждане съответната сума на взискателя. В пълно противоречие с горния довод на жалбоподателя, е следващият в жалбата му, който също е очевидно неоснователен – че поради пропуск на неговата секретарка, изпълнителният лист бил копиран едностранно, и че жалбоподателят не следвало да понесе санкция за този неин пропуск, както и че наложеното му наказание било очевидно несправедливо и поради тази причина. Неоснователен е и доводът, че липсвали доказателства за формата на вината на извършените от жалбоподателя нарушения. Предвид установените по делото обстоятелства, включително влошеното здравословно състояние на жалбоподателя към момента на извършване на нарушенията, следва извод, че те са в резултат най-малкото на небрежно изпълнение на неговите задължения, т.е. формата на вината е непредпазливост. Следва да се отбележи и че последната е от значение единствено за вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, което в случая – по вече изложените по-горе съображения, е справедливо. Несъстоятелно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно – че при разглеждане на дисциплинарното дело не била дадена възможност на жалбоподателя да бъде защитаван от адвокат. Видно от данните по делото, жалбоподателят е бил своевременно уведомен по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗЧСИ за решението на С. на КЧСИ за образуването на дисциплинарното производство срещу него, а също така е бил своевременно уведомен за заседанието на състава на ДК на КЧСИ. При това положение, той е могъл да упълномощи адвокат, който да го представлява в рамките на цялото дисциплинарно производство, но не е направил това, а е предпочел лично да даде обясненията си по чл. 70, ал. 2 от ЗЧСИ и лично да се яви в насроченото заседание на състава на ДК на КЧСИ, с което правото му на защита не е засегнато и накърнено по никакъв начин. Напълно несъстоятелен е и доводът, че по дисциплинарното дело М. на п. е дало становище, че жалбоподателят не е извършил дисциплинарни нарушения. Това становище на едната от страните, участващи в дисциплинарното производство съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗЧСИ, по никакъв начин не обвързва, нито състава на ДК на КЧСИ, постановил обжалваното решение, нито съда в настоящото производство. При извършената служебна проверка, съдът намира обжалваното решение на ДК на КЧСИ за валидно и процесуално допустимо, а по гореизложените съображения – и за правилно, поради което и на основание чл. 73, ал. 4, изреч. 2, предл. 3 от ЗЧСИ, то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата, претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, което – определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с § 1 от ДР от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М., възлиза на сумата 370 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 25.10.2013 г., постановено по дисциплинарно дело № 13/2013 г. на Д. к. на К. на ч. с. и.; ОСЪЖДА ч. с. и. С. А. Г. да заплати на С. на К. на ч. с. и.сумата 370 лв. (триста и седемдесет лева) – разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.