Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 08 май 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 782 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения З. П. Б., депозирано на 16.03.2012 г, за възобновяване на ВНОХД № 24/12 по описа на Ловешки окръжен съд, по което е постановено решение № 13 от 3.02.2012 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Ловеч, № 90 от 14.12.2011 г, постановена по НОХД № 1468/11, с която молителят е признат за виновен в това, че на 23.04.2011 г в [населено място], обл. Ловеч, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел от владението на К. М. К. чужда движима вещ, на стойност 154 лв, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 25.07.2011 г до влизане на присъдата в сила. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо, че това наказание не е съобразено със семейното положение на осъдения, че то не би изпълнило целите по чл. 36 НК. Иска се да бъде изменено въззивното решение, по реда на възобновяването, като наказанието бъде намалено на две години „лишаване от свобода”. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли наказанието да бъде намалено. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: то е подадено от лице, имащо право да поиска възобновяване, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК се предвижда наказание от три до петнадесет години „лишаване от свобода”. Наказателната отговорност на молителя е индивидуализирана при условията на чл. 54 НК, като са отчетени като смекчаващи обстоятелства тежкото му имотно положение и сравнително ниската стойност на отнетата вещ, а като отегчаващи такива: завишената степен на обществена опасност на деянието и високата степен на обществена опасност на дееца / лицето е осъждано многократно /. В посочената хипотеза, на молителя е наложено минималното възможно наказание. При това положение, възможността за намаляване на наказанието и свеждането му до две години „лишаване от свобода” / каквото е искането на осъдения / произтича единствено от евентуалното приложение на хипотезата на чл. 55 НК. В случая обаче не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са „многобройни” или „изключителни”, а, от друга страна, предвиденото в закона най-леко наказание / три години „лишаване от свобода” / не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, липсва релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането на молителя за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. П. Б. за възобновяване на ВНОХД № 24/12 по описа на Ловешки окръжен съд, по което е постановено въззивно решение № 13 от 3.02.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: