Р Е Ш Е Н И Е № 106 Гр.София, 14.10.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ИВ.СИМОВ, изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 347/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. А., подадена чрез упълномощените му защитници, срещу въззивно решение №16 от 05.02.2020г., постановено по ВНОХД № 44/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че мотивите към въззивното решение са противоречиви, че доказателствата са ценени избирателно, а не обективно, като се акцентира на заключенията на приетите автотехничеки експертизи. Изразява се несъгласие с извода на съда относно момента, в който пострадалият е могъл да се оцени от подсъдимия като опасност за движението. Посочените нарушения според защитата водят и до неправилното осъждане на подсъдимия, поради което се иска от настоящата инстанция да го оправдае. Депозирано е и допълнение към касационната жалба, в което се развиват така направените оплаквания. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия А. - адв. Н. заявява, че поддържа жалбата и допълнението, като развива доводите за нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че съдът не е уточнил коя е била съобразената скорост, с която е следвало да се движи подсъдимия, за да избегне произшествието, както и че немотивирано е приел да цени дадени експертни заключения, а други да не кредитира. Защитата в лицето на адв.В. се солидаризира с изложеното от адв. Н.. Добавя, в подкрепа на твърденията за допуснати процесуални нарушения, доводи относно поведението на велосипедиста, моментa, в който се превръща в опасност за движението, и отнемането на предимството. Подсъдимият А. поддържа казаното от защитниците си. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Не съзира твърдените от защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Намира за законосъобразни крайните изводи на въззивната инстанция за виновното поведение на подсъдимия, изразяващо се в управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, довела до причиняване смъртта на пострадалия. Повереникът на частните обвинители - адв.Б., оспорва жалбата. Подчертава, че въззивната инстанция е отговорила изчерпателно на всички възражения, изложила е аргументи по спорните моменти и е постановила законосъобразно решение. Частните обвинители не се явяват пред настоящата инстанция. С последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подс. А., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №14 от 24.10.2018г., постановена по НОХД № 155/2017 г., Окръжен съд гр. Добрич е признал подс. А. Г. А. за виновен в това, че на 01.07.2015г. в [населено място], при управление на МПС л.а. „Нисан П.” с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Й. М., поради което и на основание чл.343, ал.1,б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК го е осъдил на две години „лишаване от свобода“ и на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата подс. А. е оправдан частично по повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 ЗДвП. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства и разноските по делото. С решение №16 от 05.02.2020г. на АС Варна, постановено по ВНОХД №44/2019г., присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан по обвиненията да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Относно касационните основания по чл.348, ал.1,т.2 НПК: Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като доказателствения материал е тълкуван избирателно и мотивите към решението са противоречиви. Изразява се несъгласие в решението на съда да даде вяра на определени експертни заключения или част от тях, а други да не кредитира. В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че част от оплакванията, досежно кредитираните експертни заключения, които са представени като касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, всъщност са относими към обосноваността на съдебния акт. Касационната проверка по наказателно дело в рамките на редовното триинстанционно производство обхваща правилното приложение на закона въз основа на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Недопустима е подмяна на извършената оценка относно достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал при липса на порок в осъществената доказателствена дейност. В настоящия казус не се констатират пропуски в събирането на доказателствата, нито превратното им тълкуване. Некоректно се явява становището на защитата, че не са дадени отговори на важни въпроси имащи отношение към основния предмет на доказване, респективно, че липсват мотиви в тези насоки. Един от тях според защитата е -защо пострадалият не е спрял при навлизането си в кръстовището, след като е имал такава възможност. Принципно отговор на подобен въпрос не би могъл да се търси не само защото пострадалият е починал, но и защото е част от неговата субективна преценка, усещане и сложен процес на вземане на решение за определено действие или бездействие. Всяко разсъждение на съда в подобна посока би се явило предположение и догадка, непочиваща на обективни данни. Не на последно място, въпросът защо пострадалият не е спрял, за да пропусне автомобила на подсъдимия, не е относим към основния предмет на доказване, а е важно обстоятелството, че е навлязъл в кръстовището отнемайки предимство и това е възприето от съдилищата за безспорно установено. Изводите на въззивния съд досежно относимите обстоятелства по делото са мотивирани с аргументирани доводи на базата на приетите по делото експертни заключения, като са дадени изчерпателни отговори на въпросите кои от тях се кредитират и на кои не е дадена вяра. В тази връзка не могат да се споделят оплакванията на касатора за липса на мотиви или превратна интерпретация на доказателствената основа. Тъй като значителна част от въпросите е била свързана с експертна оценка, дадена в рамките на множество приети експертизи, въззивният съд се е спрял подробно на всеки един от пунктовете, които имат отношение към доказателствения анализ, като е изложил мотиви кои части на заключенията възприема за правдви и обосновани, и кои респективно ще се ползват при изграждането и обосновката на съответните фактически изводи. С особена важност това е относимо за спорните въпроси, касаещи скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия и скоростта на движение на велосипедиста, спирачното закъснение на колата, времето за реакция на водача в конкретните пътни условия. Не се констатира невярна преценка на доказателствата или тяхното игнориране или фаворизиране. Въпросите, поставени в касационната жалба относно изводите на въззивния съд за момента, в който пострадалият следва да се приеме като опасност за движението, са относими към оплакването за нарушение на процесуалните правила и са свързани със законосъобразно осъществената доказателствена дейност на въззивния съд по обективно, всестранно и вярно третиране на доказателствата. Действително така поставен въпросът е от значение и за правилното приложение на закона. Касаторът твърди, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че велосипедистът, който се е движил по път без предимство, се е превърнал в опасност за движението от момента, в който е станал видим за подсъдимия и последният е следвало да се съобрази с нея. Подобни оплаквания не биха могли да се споделят. В мотивите към въззивното решение (стр.10, предпоследен абзац) се посочва, че пострадалият се е превърнал в опасност за движението в момента на преминаването на мислената линия на знак Б1. По този начин той фактически е отнел предимството на подсъдимия, като недвусмислено е обективирал поведение, с което е показал, че не се съобразява със знака, който му е налагал да пропусне преминаващите по пътя с предимство превозни средства. Относно основанието по чл.348, ал.1,т.1 НПК: Касаторът твърди, че е нарушен материалният закон, тъй като в рамките на бланкетната норма на чл.343 НК съдът не е посочил, какво е следвало да е правомерното поведение на водачa, респективно каква е съобразената скорост на движение, с оглед вмененото нарушение на чл.20, ал.2, пр.1 ЗДвП. Отчитайки сложната пътна ситуация и поведението на участниците в нея, въззивната инстанция е изложила обстойни мотиви, имащи значение за правилното приложение на закона. В определена насока усложнението при преценка на фактическите и правни аргументи на предходната инстанция произтича от обстоятелството, че в непосредствена близост до мястото на инцидента се е намирала табела за населено място (гр.Д.), а подсъдимият е управлявал автомобила си в момента на произшествието, станало след табелата, със скорост от 61 км/ч. В тази насока са изложени мотиви от въззивната инстанция в съответствие с обвинението, по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, че макар скоростта от 61 км/ч. преди табелата за населено място да се е явявала разрешена, то тя е била несъобразена с редица фактори - приближаване на населено място, обозначено по съответния ред, след табелата, за която водачът е следвало да се движи с разрешената скорост от 50 км/ч., лошо състояние на пътната настилка, наличие на растителност покрай пътя, приближаване на кръстовище, наличие в близост на спирка на градския транспорт, обективна възможност да се възприеме друг участник в движението (пострадалият), който приближава същото (последният само като един от елементите на цялостната обстановка и отрицателен фактор). Законосъобразен се явява обобщаващият извод на въззивния съд, че при движение с несъобразена с посочените условия скорост подсъдимият не е възприел своевременно поведението на пострадалия, и по-точно навлизането му на платното за движение, и се е лишил от възможността да реагира адекватно, за да предотврати удара. Доводите на защитата, изложени в жалбата, че в конкретния случай следва да се има предвид обстоятелството, че инцидентът е станал на кръстовище, на което пострадалият е отнел предимството на подсъдимия, са верни. Правилно е отбелязан този факт и в мотивите към атакуваното решение, като въпросът, че е налице неправомерно поведение от страна на пострадалия, не е спорен. От друга страна, съдебната практика последователно отстоява тезата, че водачът, който се движи по път с предимство, следва да вземе мерки за предотвратяване на произшествие, когато участник в движението по път без предимство премине стоп-линията, без очевидно намерение да зачете предимството или макар още да не е преминал през тази линия, но от скоростта, с която се движи да е очевидно, че и да желае не би могъл от техническа гледна точка да спре . Тъй като явно не се касае за втората хипотеза, въззивният съд е изложил правно издържани аргументи в защита на изводите си, че опасността за подсъдимия е възникнала, когато велосипедистът е пресякъл мислената линия на знак Б1. Движението на подсъдимия по път с предимство не го освобождава от задължението да наблюдава пътната обстановка, да съобразява скоростта си на движение с всички визирани в чл.20, ал.2,изр.1 ЗДвП предпоставки, и в случай на отнето предимство да реагира така, че да направи всичко възможно, за да предотврати произшествието. Финалният извод на апелативния съд, че подсъдимият е следвало да предприеме действия по намаляване скоростта си на движене от 61 км/ч. до позволената след знака за населено място - 50 км/ч. още преди табелата за [населено място], така че да навлезе в границите на града с разрешената скорост, се основава на доводите, че са били налице редица фактори, които той е следвало да отчете, но не е отчел (посочени вече по-горе). Това го е лишило от възможността да спре навреме при възникналата опасност - пресичането на пострадалия на мислената линия на знак Б1 и навлизането в платно за движение от път без предимство. Поради тази причина е и неприложима хипотезата на чл.15 НК, в каквато насока има искане в касационната жалба. Може да се обобщи, че въззивният съд е направил нужната комплексна оценка на всички фактори, имащи отношение към инцидента и правилно е приел, че ако подсъдимият бе намалил скоростта си на движение преди табелата за [населено място], съобразно конкретните пътни условия до 50 км/ч. и след това е реагирал своевременно с аварийно спиране при адекватно възприемане на опасността, автомобилът му би спрял на метри преди коридора на движение на велосипедиста и ударът би бил предотвратим. Поради изложеното дотук настоящата инстанция намира, че не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Още по-малко би могло да се удовлетвори искането на защитата за оправдаване на подсъдимия, правомощие на касационната инстанция, което би се реализирало на базата на установените вече факти от предходния съд. Въпреки че искането за оправдаване не може да се удовлетвори, настоящият съд намира, че са налице предпоставки да реализира правата си по чл. 354, ал.2,т.1 НПК, с оглед констатирана явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. А.. Искане в тази насока се преценя за имплицитно съдържащо се в молбата за оправдаване, доколкото води до поставяне на подсъдимия в по-благоприятно положение. Констатира се, че неправомерното поведение на велосипедиста по отнемане на предимство, респективно отчетеното съпричиняване от негова страна, не са оценени с нужната обективност и адекватност на конкретната ситуация. Същото се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство, което прави възможно индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК. От възприетите факти по делото се установява, че пострадалият, без да е препятстван от обективни предпоставки, не е изпълнил задълженията, които е имал по ЗДвП като участник в движението, навлязъл е в кръстовището от улица без предимство и е допринесъл съществено за настъпване на съставомерните последици. Именно поради изложените обстоятелства настоящият съд счита, че наказанието на подсъдимия следва да се редуцира при спазване изискванията на чл.55, ал.1,т.1 НК на една година „лишаване от свобода“, а изпитателният срок по чл.66 НК да се намали на 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Що се касае до кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС, то съдът намира, че срокът му трябва да се редуцира от три на две години. Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.2,т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 16 от 05.02.2020г., постановено по ВНОХД № 44/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Варна, като намалява: - наказанието на подс.А. Г. А. на една година „лишаване от свобода“; - изпитателния срок по чл.66 НК на три години; - наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС на две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.