О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10 Гр. София, 23 януари 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП, А. Лаков, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 1192/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 44, ал.1 от НПК по повод повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд- гр. Ловеч, касаещ разглеждането на н.о.х.д. № 18858/2018 г. по описа на Софийски районен съд. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Ловеч, тъй като са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Наказателното производство по делото е било образувано първоначално пред Районен съд – гр. Троян / н.о.х.д. № 171/18 г., по описа на РС – Троян / по внесен обвинителен акт на РП - Троян срещу подсъдимия Г. С. М., за извършено от него престъпление по чл. 286, ал.1, пр.1 от НК относно това, че на 28.06.2013 г., пред надлежен орган на властта – Прокуратура на Република България набедил И. И. М., служител в Сектор „сектор“ при ГД „Национална полиция“, в извършено престъпление по чл. 301, ал.1 от НК – „поискал сумата от порядъка на 1500,00 лв. до 3000,00 лв., за да бъдат пуснати на условно предсрочно освобождаване“ и престъпление по чл.213а, ал.3,т.5, пр.1 от НК – „ изнудвал мен и лишените от свобода и ги заплашвал с вътрешни присъди“, като знаел , че е невинен – престъпление по чл.286, ал.1, пр.1 от НК. След образуването на съдебното производство по делото, във връзка с направени отводи на всички действащи съдии от РС – Троян и поради невъзможността този съд да образува състав, който да разгледа делото, ВКС, Второ НО, с определение № 104/28.08.2018 г. е променил местната подсъдност на същото, на осн. чл.43, т.3 от НПК и е изпратил делото за разглеждане от РС – гр. Ловеч. Пред РС - Ловеч е било образувано н.о.х.д. № 953/2018 г., като в проведеното открито заседание на 31.10.2018 г., съдът е прекратил съдебното производство по делото с определение № 821, като е приел, че не е местно компетентен да го разгледа , и е изпратил същото на Софийски районен съд по подсъдност. Изложил е съображения, че престъплението по чл.286, ал.1 от НК , за което подсъдимият е предаден на съд е извършено в [населено място], с подаването на жалбата му до Главния прокурор на РБ, в която са описани престъпленията по чл. 301 и по чл.213, ал.5, т.1 от НК, в извършването на които е набеден И. М. / съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт /. Както и че последвалото препращане на същата жалба от ВКП на ОП – Ловеч и възлагането на разследването във връзка със същата, на РП - Троян са ирелевантни спрямо определянето на местната подсъдност. В Софийски районен съд е било образувано н.о.х.д. № 188858/2018 г., като с разпореждане на съдията-докладчик от 30.11.2018 г. съдебното производство е прекратено, поради това, че делото не е местно подсъдно на този съд. СРС е повдигнал спор за подсъдност между него и РС – Ловеч и делото е изпратено на ВКС, на осн. чл.44, ал.1 от НПК за решаване на спора. В мотивите към разпореждането се сочи, че по недопустим начин РС – Ловеч е ревизирал становището на ВКС, Второ НО относно местно компетентния по делото съд, възприето в Определение № 104/28.08.2018 г.,в което, независимо , че производството е по чл.43, т.3 от НПК, според съдията - докладчик, е извършена и имплицитна проверка на въпроса с подсъдността. Отделно от това в разпореждането се сочи, че в случая са налице предпоставките и на чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността, тъй като всички свидетели по делото са с адресна регистрация на „територията на РС – Троян“ и разглеждането му от СРС би било в нарушение на принципа за процесуална икономия и бързина при решаването на делата. ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано от РС – Ловеч, който е определен от ВКС да разгледа делото, в предходно частно производство, образувано на осн. чл.43, т.3 от НПК, по съображения, че съдът на който делото е подсъдно не може да образува състав. При тези фактически данни относно възлагането на делото за разглеждане от РС – Ловеч, а именно упражняване на правомощие на ВКС да определи делото да бъде разгледано от съд, който не е местно компетентен, съгласно правилата за подсъдността по чл.36 от НПК, то за този съд не съществува процесуална възможност да подлага на преценка въпроса дали делото му е подсъдно, съгласно изискванията на чл. 247а от НПК. Приложението на чл.43 от НПК при определянето на подсъдността дерогира задължението на съдията-докладчик по чл.247а, т.1 от НПК, тъй като правомощието му да разгледа делото е възникнало на друго основание / по чл.43, т.3 от НПК/ , което по правило изключва компетентността му по общите правила. От значение в този случай е и обстоятелството, че съдът пред който делото е било образувано първоначално, РС – Троян, е приел, че е местно компетентен да го разгледа, като е изпратил делото на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, поради фактическата невъзможност да сформира състав, с оглед направените отводи от всички действащи съдии. Следователно за РС – Ловеч, който е определен да разгледа делото , на осн. чл.43, т.3 от НПК не е налице правна възможност да изразява становище по въпроса с подсъдността. В производството по чл.43, т.3 от НПК се определя друг равен по степен съд, който да разгледа делото, тъй като местно компетентният съд е обективно възпрепятстван за това. В този смисъл съдът, на който ВКС изпраща делото за разглеждане и решаване, а приори не е местно компетентен да го разгледа, тъй като задължителна предпоставка за образуване на това производство е невъзможността на местно компетентния съд да сформира състав. В настоящият случай местната компетентност на РС – Ловеч е обвързана от тази на РС – Троян, пред който е бил внесен обвинителния акт по делото, като му е възложена при условията на чл.43, т.3 от НПК. В този смисъл РС – Ловеч не разполага с правомощия да решава въпроса с местната подсъдност, тъй като делото му е възложено за разглеждане от ВКС на друго правно основание - чл.43, т.3 от НПК, поради което становището на съдебния състав при РС-Ловеч, че местно компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд, не е съобразено с това обстоятелство и е неправилно. По същите съображения РС – Ловеч няма и правомощия да повдига спор за подсъдност пред ВКС и следва да разгледа делото, което му е било възложено с определение № 104/28.08.2018 г. на ВКС, Второ НО. С оглед изложеното, компетентен да разгледа делото, образувано по внесения обвинителен акт срещу подсъдимия М. за престъплението по чл.286, ал.1 от НК е Районен съд – Ловеч, определен на осн. чл.43, т.3 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 18858/2018 г. по описа на Софийски районен съд, по компетентност на РС - Ловеч /определен на осн. чл.43, т.3 от НПК/ за разглеждане и решаване по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: