О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 София, 13.04.2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 4184 /2019 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. С. против решение № 5514 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 15655/2018 г. на СГС, с което касаторката е осъдена да плати на А. Г. М. за уравнение на дела му от разпределените по чл. 292 ГПК /отм/ недвижими имоти, сумата 4978,30 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на процесуалните правила, уреждащи извършването на делбата чрез разпределение на делбените имоти и уравнението на дяловете. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал..1 т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани следните въпроса: 1.Може ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите; 2. Трябва ли предвидимите и очаквани разходи на съделителите във връзка с вещи, обект на съдебна делба, които са свързани с обичайните, необходими и логични дейности като разрушаване на постройка и разчистване на негодна за живеене и ползване сграда, да бъдат взети предвид при делба и отчетени при разпределението на дяловете и паричното изравняване на квотите на съделителите; 3. Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаването на делото всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства; 4.Когато гражданският съдебен процес е образуван и воден по отменения ГПК, когато водещо е било служебното начало, длъжен ли е бил съдът да укаже на страната необходимостта от събиране на относими доказателства по делото или служебно да ги събере.доказателствата, относно реалното състояние на процесната вилна постройка, т.е. дали е погинала или не към момента на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и заявените основания за допускане до касация, като считат, че поставените въпроси не определят изхода от спора, тъй като вилната сграда е допусната до делба, а във втората фаза касаторката не е представила доказателства, че сградата е съборена, или, че е направила разходи за събарянето й. Относно задълженията на съда за даде указания, счита, че е налице богата съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С решение от 04.08.2008 г. по гр.д.№ 6263/1997 г., влязло в сила на 30.05.2011 г. е допусната делба на п. .... кв..... по плана на Б., идентичен с УПИ ...., кв..... с площ 959 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда с площ 104,46 кв.м. между И. К. С. с квота 3893,75/8404 ид.ч. и А. Г. М. с квота 4519,25/8404 ид.ч. Със заповед № 1256/06.06.2015 г. допуснатото до делба дворно място се разделя на два УПИ – УПИ.... с площ 517 кв.м. – незастроен и УПИ .... с площ 446 кв.м., в който е построена вилната сграда. Двамата съделители не спорят относно начина на извършване на делбата по способа по чл. 292 ГПК/отм/, не спорят и относно начина на разпределение на двата имота. Дворното место е разделено така, че площта на всеки от двата новообразувани УПИ съответства по стойност на квотата на съделителя. Основният спор между тях е дали следва да се присъди сума за уравнение на дяловете, като в дела на касаторката се включи вилната сграда. СТЕ е установила, че тя е строена 1937 г. и е в лошо физическо състояние. В такова състояние е била още през 2012 г., когато вещото лице е посетило имота, за да изготви първата СТЕ във втората фаза. Делото е било в архив в периода от 05.02.2014 г. до 19.07.2016 г. В заключението от 04.01..2017 г., вещото лице е посочило, че състоянието на сградата е още по-лошо и го е отразило така: входните врати на етажа и мазето липсват, вътрешната и външната дограма на етажите и мазето също липсва или е деформирана, изгнила и негодна за използване. Външните стълби и терасата към етажа са откроени от сградата, напукани и пропаднали. Откроени и напукани са и железебетонните пояси на сградата от към западния ъгъл. Вътре в сградата всичко е разбито, липсват мебели, разбити са В и К и ел. мрежите. Пропаднали са или са увредени подовете на стаите. На много места са провиснали и пропаднали части на покрива и таваните. Има много пукнатини, пропадания, мазилката е опадала както от вън, така и от вътре. Стълбите до тавана са срутени. Улуците са съборени по терена. Тротоарите са разбити. Сградата не е рухнала само благодарение на околовръстните железобетонни пояси обримчили тухлените зидове. От сградата може да използват само част от зидовете на етажа и сутерена, основите, част от мазилката и евентуално външните ел. и В. и К. Във вида, в който сградата съществува в момента, същата е самосрутваща се, опасна е и не е възможно да се ползва. Въпреки това, вещото лице е определило цената й след приспадане на овехтяването 9322 лв. В съдебно заседание при приемане на заключението, вещото лице е посочило, че вилната сграда е абсолютно неизползваема и негодна за живеене. РС, мотивирайки се с констатираното от вещото лице състояние на вилната сграда, е приел, че за нея, касаторката не следва да заплаща уравнение на ищеца. Въззивната инстанция е приела, че сградата е оценена в състоянието, което е била, като е съобразено овехтяването, оценката е относително адекватна и съделителката С. следва да плати за уравнение дела на съделителя М. сумата 4978,30 лв. Съдът намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия формулиран въпрос на основание чл. 280, ал.1 т..3 ГПК : може ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите. Тъй като отговорът по този въпрос определя изхода от спора, но и отговора на останалите формулирани въпроси, съдът не допуска касационно обжалване по тях. Те не определят пряко изхода от спора. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5514 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 15655/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. К. С.. Указва на касаторката да внесе държавна такса в размер на 100 лв за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: