Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 13.02.2020 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 775/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Фьоникс фарма”ЕООД, [населено място] e подал касационна жалба срещу решение №134 от 13.12.2016г. по т. д.293/16г. на Бургаски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощникът си – адв. Д.В. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Ответниците по касация- С. Г. М., чрез лълномощника му – адв. Н., Г. С. М.,чрез пълномощника му – адв. Д. и Ф. А. И., Х. И. И. и Г. И. Х., чрез пълномощника им – адв.Д. са на становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 397 от 09.07.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване е потвърдено решение №274 от 01.07.2017г. по гр.д. №457/15г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Фьоникс фарма”ЕООД, [населено място] против С. М. и Г. М. искове с правно основание чл.135 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че анализът на уговорките в договора за стоков кредит, сключен между ищеца и две търговски дружества определя действителната им воля С. М. да бъде поръчител, на дружествата, поради което и съобразно цитирана практика на ВКС иска по чл.135 ЗЗД не може да бъде проведен успешно срещу поръчителя и неговите действия на разпореждане със свои недвижимости в полза на другия ответник- негов син не подлежат на отмяна по този ред, поради акцесорния, обезпечителен характер на поръчителството. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване - „За възможността на кредитора да проведе иск по чл.135 ЗЗД по отношение увреждащите действия на поръчителя” е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения дадени с т.1 на ТР ОСГТК № 2/17г. с което е било прието със задължителна тълкувателна практика, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.В този смисъл, приетото от въззивния съд, разгледано по-горе, съставлява отклонение от така посочената практика и е основание за касиране на решението. По основателността на касационната жалба: С оглед приетото по отговора на релевантния правен въпрос, се налага извод за неправилно процедиране на въззивната инстанция, която не е разгледала по същество предявеният иск по чл.135 ЗЗД срещу поръчителя – събраните доказателства и правнорелевантни факти относими към основателността му. Поради това, че отстраняването на посоченото нарушение предполага произнасяне на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, както и осигуряване от страна на съда на възможност за защита на страните в производството, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС, който следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №134 от 13.12.2016г. по т. д.293/16г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същият съд, при друг въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: