3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 216 Гр.София, 06.04.2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 347 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С., [населено място] срещу определение № 931/22.04.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1476/14г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено определение от 28.02.13г. по гр.д.№ 11672/10г. на Софийския градски съд като недопустимо. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, налице са основания за допускане на касационното обжалване и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от С. С. въззивна жалба вх.№ 115885/16.12.11г. е била оставена без движение с разпореждане на първоинстанционния съд от 16.01.12г. и поради неизпълнение на указанията за представяне на документ за внесена държавна такса е върната с определение от 09.02.12г. Съставът на апелативния съд е констатирал, че е оставено без уважение искането на жалбоподателката за възстановяване на срока, като с атакуваното пред него определение от 28.02.13г. повторно е върната същата въззивна жалба. Изложени са съображения, че срокът за обжалване на определението от 09.02.12г. е изтекъл на 26.03.12г. и срещу него не е била подадена частна жалба. С влизането в сила на това определение първоинстанционният съд се е десезирал, поради което извършените процесуални действия, предмет на въззивната частна жалба, са недопустими и Софийският апелативен съд е обезсилил определението от 28.02.13г. за повторно връщане на въззивната жалба. Частният жалбоподател поставя въпроса за допустимостта апелативен съд да преразглежда въпрос, решен от ВКС, който е обуславящ за изводите на въззивния съд. Отговорът на поставения въпрос произтича от нормата на чл.294, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване се допуска за проверка на обжалваното въззивно определение. Разпореждането от 09.02.12г./посочено от въззивния съд като определение/ за връщане на въззивна жалба вх.№ 115885/16.12.11г. поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на документ за внесена държавна такса е отменено с определение № 15/07.01.13г. по ч.т.д.№ 503/12г. на ВКС, І т.о. и делото е върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия по надлежно администриране в производство по чл.263 ГПК на въззивната жалба. С разпореждане от 14.01.13г. СГС е дал нов едноседмичен срок за изпълнение на разпореждането от 21.12.11г. – за представяне на доказателства за внесена за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на 1729.06 лв. Това разпореждане от 14.01.13г. е връчено на жалбоподателката на 23.01.13г. С разпореждане от 01.02.13г. по молба за продължаване на срока, същият е продължен с две седмици, считано от 31.01.13г. – разпореждането е съобщено на 19.02.13г. С нова молба от 25.02.13г. жалбоподателката е поискала ново продължаване на срока, което е отказано с разпореждане от 28.02.13г. и с друго разпореждане от 28.02.13г. Софийският градски съд е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й, което е връчено на 27.03.13г. С нова молба от 01.04.13г. жалбоподателката е поискала възстановяване на срока за внасяне на таксата. Проведено е производство по чл.64 ГПК, по което молбата е оставена без уважение и това определение е влязло в сила на 28.03.14г. с постановяването на определение № 257/28.03.14г. по ч.т.д.№ 530/14г. на ВКС, І т.о. С оглед на извършените по делото процесуални действия предмет на обжалване пред САС по ч.гр.д.№ 1476/14г. е разпореждането от 28.02.13г., с което е върната въззивна жалба вх.№ 115885/16.12.11г. Определението е неправилно. Разпореждането от 09.02.12г. не е влязло в сила, както е приел въззивния съд, а е отменено по реда на инстанционния контрол с определение № 15/07.01.13г. по ч.т.д.№ 503/12г. от ВКС, І т.о. Извършените от състава на СГС процесуални действия след отмяната са в изпълнение на указанията на ВКС, поради което същите не са недопустими. По подадената въззивна жалба съставът на САС е следвало да провери правилността на извършените процесуални действия с оглед на наведените в частната въззивна жалба оплаквания срещу разпореждането за връщане от 28.02.13г. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по частна въззивна жалба вх.№ 38837/01.04.13г. срещу разпореждане от 28.02.13г. по гр.д.№ 11672/10г. на СГС за връщане на въззивна жалба вх.№ 115885/16.12.11г. - по наведените в частната жалба основания за неправилност на обжалваното разпореждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 931/22.04.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1476/14г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено определение от 28.02.13г. по гр.д.№ 11672/10г. на Софийския градски съд като недопустимо. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по частна въззивна жалба вх.№ 38837/01.04.13г. срещу разпореждане от 28.02.13г. по гр.д.№ 11672/10г. на СГС за връщане на въззивна жалба вх.№ 115885/16.12.11г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.