Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. София, 12.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1829/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 1153 от 02.06.2015 г. по т. д. № 1610/2015 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1393 от 29.06.2015 г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна на решения от 29.10.2014 г. и 09.03.2015 г. по гр. д. № 3440/2010 г. на Софийски градски съд е осъдено [фирма] да заплати на Н. Т. П., Н. Б. П. и Д. К. К. на основание чл.15, ал.5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /З./ суми в размер на по 363 395.85 лв., представляващи възнаграждения за ползване на служебно изобретение с наименование „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, за което е издаден патент № BG 64449/28.02.2005 г. на Патентното ведомство на Република България, като ползването е извършено през периодите м.01.2006 г. - м.09.2006 г., м.04.2007 г. - м.01.2008 г., м.03.2008 г. - м.08.2008 г., м.11.2008 г. - м.12.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 29.12.2010 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
Молителят поддържа, че правото на ищците да получат присъдените с влязлото в сила решение възнаграждения се основава на издадения от Патентното ведомство на Република България патент за служебно изобретение № B./28.02.2005 г. На 20.11.2015 г. Патентното ведомство постановило решение, с което обявило пълна недействителност на патента. Съгласно чл.26, ал.6 З., в резултат на обявяването му за недействителен патентът загубил действието си с обратна сила - от момента на подаване на заявката за регистрация, и присъдените на основание чл.15, ал.5 З. вземания отпаднали с обратна сила. Поради обстоятелството, че влязлото в сила съдебно решение за уважаване на исковете по чл.15, ал.5 З. се основавало на патента, обявяването му за недействителен към датата на подаване на заявката съставлявало основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на решението. По изложените съображения молителят прави искане решението да бъде отменено в осъдителната част и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за постановяване на ново решение по спора. Претендира разноски.
Ответниците Н. Т. П., Н. Б. П. и Д. К. К. оспорват молбата за отмяна като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение. В отговора по чл.307, ал.1 ГПК излагат доводи, че цялата процедура по обявяване на патента за недействителен е опорочена и обявяването на патента за недействителен не може да служи като основание за отмяна на постановеното в тяхна полза осъдително съдебно решение, защото би се стигнало до облагодетелстване на молителя „благодарение на противоправни действия”. В откритото съдебно заседание по делото ответниците - чрез упълномощен процесуален представител, правят възражение за неоснователност на молбата за отмяна поради наличие на друго висящо дело между страните /гр. д. № 2990/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд/, в което те са направили искане по чл.17, ал.2 ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху валидността на решение № 267/20.11.2015 г. на Патентното ведомство на Република България за обявяване пълна недействителност на ползващия ги патент и за инцидентно произнасяне по валидността на решението.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата за отмяна е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК.
С решение № 1153 от 02.06.2015 г. по т. д. № 1610/2015 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1393 от 29.06.2015 г., са отменени частично постановените от състав на Софийски градски съд решения от 29.10.2014 г. и 09.03.2015 г. по гр. д. № 3440/2010 г. и е осъдено [фирма] да заплати на Н. Т. П., Н. Б. П. и Д. К. К. на основание чл.15, ал.5 З. възнаграждения в размер на по 363 395.85 лв. за осъществено през посочените в решението периоди ползване на служебно изобретение с наименование „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, за което на [фирма] е издаден патент № 64449/28.02.2005 г. от Патентното ведомство на Република България, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане и разноски по делото. Решението е влязло в сила на 14.07.2016 г., след като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 631 от 14.07.2016 г. по т. д. № 3295/2015 г. на ВКС, І т. о.
За да уважи субективно съединените искове по чл.15, ал.5 З., Софийски апелативен съд е приел, че : Тримата ищци /съвместно с други две неучастващи в делото лица/ са съизобретатели на „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, като съгласно споразумение от 02.03.2005 г. приносът на всеки от тях за създаване на изобретението е 33 %. Изобретението е създадено по повод изпълнение на задълженията на изобретателите, произтичащи от трудовите им правоотношения с ответника [фирма] и съставлява служебно изобретение по смисъла на чл.15, ал.1 З., с оглед на което ответникът е заявител и притежател на издадения за изобретението патент № BG 64449/28.02.2005 г., заявен за регистрация на 12.02.2001 г. Изобретението е внедрено за използване в предприятието на ответното дружество още преди регистрацията му и е използвано до 30.09.2009 г., включително през периодите, за които е претендирано възнаграждение. В хода на делото е доказано, че изобретението има безспорна ценност съобразно критериите по чл.15, ал.5, изр.2 З., а неговият икономически ефект е признат и в мотивите към влязлото в сила решение по предходно дело между страните за заплащане на възнаграждения по чл.15, ал.5 З. за други периоди. При създаване на изобретението е налице съществен принос и на ответника - работодател по смисъла на чл.15, ал.5, изр.2, т.3 З., при отчитане на който на ищците се полага възнаграждение в размер на 14 % от установения с помощта на съдебна експертиза икономически ефект. В зависимост от посочените фактически и правни изводи съдът е приел, че ответникът дължи на всеки от ищците възнаграждение по чл.15, ал.5 З. в размер на по 363 395.85 лв. за осъщественото през исковите периоди ползване на създаденото от тях служебно изобретение.
След постановяване на решението от Софийски апелативен съд е прието решение № 267/20.11.2015 г. на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл.58, ал.5, т.2 З. е обявена пълна недействителност на патент № BG 64449/28.02.2005 г. за изобретение „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан” с притежател [фирма]. Против решението на ведомството е подадена жалба по реда на чл.145 АПК от Н. П., Н. П. и Д. К., която е оставена без разглеждане като недопустима с определение № 1858/31.03.2016 г. по адм. д. № 2571/2016 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с определение № 8992/18.07.2016 г. по адм. д. № 5190/2016 г. на Върховен административен съд. От представеното в производството за отмяна удостоверение № 69-00-508/22.07.2016 г. на Патентното ведомство се установява, че решение № 267/20.11.2015 г., с което е обявена пълната недействителност на патента, е влязло в сила на 18.07.2016 г.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 1153 от 02.06.2015 г. по т. д. № 1610/2015 г. на Софийски апелативен съд е основателна.
Съгласно чл.303, ал.1, т.3 ГПК, влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменено по молба на заинтересованата страна, ако е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В хипотезите на чл.303, ал.1, т.3 ГПК отмяната на влязлото в сила решение се налага по причина, че постановеният с него правен резултат е обусловен от задължителната за съда сила на пресъдено нещо на друго съдебно решение по преюдициален за спора въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, които са отменени с обратна сила и в резултат на това е създадено ново правно положение от значение за правилното разрешаване на спора.
С влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд са уважени предявени срещу молителя [фирма] осъдителни искове за заплащане на възнаграждение по чл.15, ал.5 З. за осъществено ползване на служебно изобретение по смисъла на чл.15, ал.1 З., създадено от ответниците в производството за отмяна. Признаването на право на справедливо възнаграждение по чл.15, ал.5 З. е обусловено от качеството на ответниците - ищци по исковете с правно основание чл.15, ал.5 З., на автори на служебното изобретение, но същевременно и от издадения в полза на молителя - работодател патент № BG 64449/28.02.2005 г., с който е предоставена правна закрила на изобретението /чл.12 З./. В правната теория патентът се дефинира като специален индивидуален административен акт, с който се създава правна закрила на изобретението и който удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението. В качеството му на индивидуален административен акт патентът попада в обхвата на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК и твърдяното от молителя отпадане с обратна сила на правните последици от издаването му е релевантна за преценката на предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
В хода на производството за отмяна е установено, че с влязло в сила решение на Патентното ведомство на Република България е обявена на основание чл.58, ал.5, т.2 З. пълна недействителност на притежавания от [фирма] патент № BG 64449, с който е предоставена правна закрила на създаденото с участие на ответниците по молбата за отмяна служебно изобретение. В чл.26, ал.6 З. е предвидено, че с обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаване на заявката. От правилото на чл.26, ал.6 З. следва извод, че обявяването на патента за недействителен заличава с обратна сила - към момента на подаване на заявката за издаването му, всички произтичащи от него правни последици, част от които е и правото на авторите на служебно изобретение на справедливо възнаграждение по чл.15, ал.5 З.. Изключенията, при които обявяването на патента за недействителен не засяга възникнали от патентната закрила права, са посочени изчерпателно в чл.26, ал.8 З., но правото на възнаграждение по чл.15, ал.5 З. не е сред тях.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че обявената с решение на Патентното ведомство на Република България пълна недействителност на патент № BG 64449/28.02.2005 г. с притежател [фирма], която има обратно действие към датата на подаване на заявката за издаване на патента, съставлява основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 1610/2015 г. на Софийски апелативен съд в неговата осъдителна част. Решението е основано на задължителната сила на патента като специален индивидуален административен акт и нейното отпадане с обратно действие създава ново правно положение в отношенията между страните, имащо значение за правилното разрешаване на спора по чл.15, ал.5 З., по който се е произнесъл Софийски апелативен съд. По тези съображения влязлото в сила решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете по чл.15, ал.5 З. с присъждане на разноски, и в съответствие с указанията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд.
Доводите на ответниците за опорочаване на процедурата пред Патентното ведомство по обявяване на патента за недействителен и за заявено от тях искане по друго дело за инцидентно произнасяне по валидността на решението за обявяване на патента за недействителен нямат отношение към преценката за основателност на молбата за отмяна. Правомощията на Върховния касационен съд в рамките на настоящото производство се изчерпват с проверката дали е осъществено поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Обхватът на тази проверка не включва нито компетентност за произнасяне по сочените в отговора по чл.307, ал.1 ГПК пороци на приключилата пред Патентното ведомство процедура, нито възможност за зачитане на бъдещото съдебно решение по висящото между страните дело, в което е оспорена валидността на решението за обявяване недействителност на патента.
Молителят [фирма] е направил искане за разноски и е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, но с оглед изхода на производството за отмяна и указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски следва да бъде разпределена при новото разглеждане на делото съобразно правилата на чл.78 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК влязлото в сила решение № 1153 от 02.06.2015 г., постановено по т. д. № 1610/2015 г. на Софийски апелативен съд и поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1393 от 29.06.2015 г., в частта, с която след частична отмяна на решения от 29.10.2014 г. и 09.03.2015 г. по гр. д. № 3440/2010 г. на Софийски градски съд е осъдено [фирма] да заплати на Н. Т. П., Н. Б. П. и Д. К. К. на основание чл.15, ал.5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /З./ суми в размер на по 363 395.85 лв., представляващи възнаграждения за ползване на служебно изобретение с наименование „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, за което е издаден патент № BG 64449/28.02.2005 г. на Патентното ведомство на Република България, като ползването е извършено през периодите м.01.2006 г. - м.09.2006 г., м.04.2007 г. - м.01.2008 г., м.03.2008 г. - м.08.2008 г., м.11.2008 г. - м.12.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 29.12.2010 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |