4 Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 03.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 906 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на С. Г. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Пловдив, постановено на 02.02.2015г. по в.гр.д.№2677/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 11.07.2014г. по гр.д.№21322/2011г., с което е отхвърлен предявеният от него против Г. М. Д. и П. Х. Д. иск за предаване по реда на чл.108 ЗС на владението върху заетата реална част от 236кв.м. от северната страна на собствения на ищеца имот с идентификатор №69874.502.8 с трайно предназначение – урбанизирана територия, при граници: имот с идентификатор №69874.502.289, имот с идентификатор №69874.501.9, имот с идентификатор №69874.501.10 и път на кметството, находящ се в [населено място], [община], област П.. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителят е поискал от администрацията на [община] да му бъде издаден документ за това кога е приложена регулацията между неговия имот /днес с идентификатор 69874.501.8/ и съседния имот, собственост на ответниците /днес имот с идентификатор 69874.501.289/, а преди това парцел V-5, като в издаденото на 05.10.2016г. удостоверение не се сочи /въпреки изричното искане за това/ да има приложена дворищна регулация в северната част и граница на имота му, както и че общинската администрация не е посочила като основание за придаване на въпросното място на съседа от север нито нотариален акт по чл.110 ЗТСУ–отм./, нито такъв на основание чл.79 ЗС. Поддържа, че въпреки тези данни в самото удостоверение с изх.№94-01-582/1/ от 05.10.2016г. е посочено, че регулационният план е влязъл в сила и е представена извадка от дворищната регулация, където графично е отбелязано как парцелната граница между имотите е изчертана с дебела линия, т.е. че има приложена дворищна регулация. Молителят счита, че от този документ се потвърждава, че между двата имота няма приложена дворищна регулация на основание чл.110 ЗТСУ/отм./ или пък чл.79 ЗС, докато становищата на заключенията на вещите лица по изслушаната по делото тройна СТЕ и направените въз основа на тях правни изводи са точно обратни, което според него обосновава наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответниците по молбата Г. М. Д. и П. Х. Д. изразяват становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение №117/01.06.2017г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява издаденото по подадено от молителя искане с вх.№94-01-577/21.09.2016г. до [община] удостоверение №94-01.582/1 от 05.10.2016г., в което е посочено, че от поземлен имот 5 с отменения план от 1943г. на [населено място] са образувани два нови парцела /V-5 и VI-5 в кв.1/, описани съответно в н.а.№120, т.2, рег.№614/11.02.1972г. и н.а.№121, т.2, рег.№615/11.02.1972г.; че с н.а.№19, т.1, д.927/1989г. към парцел VI-5 се придават 194кв.м. по дворищна регулация от имот 6, кв.1; че с действащия план, одобрен със заповед № РД-09-54/16.02.1004г. за парцел VI-5 е отреден УПИ XI-8 в кв.1 като парцелните граници по предходната регулация са показани като имотни граници, които съвпадат с новите регулационни линии с изключение на малка част от южната граница. Към удостоверението са приложени извадка от отменен регулационен план от 1943г. за имот 5 и извадка от действащ регулационен план от 1994г. за УПИ XI-8 в кв.1. Представените с молбата доказателства не могат да бъдат квалифицирани като нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с тези доказателства молителят е могъл да се снабди във всеки един момент от разглеждането на спора по същество – удостоверението е издадено по негово искане в много кратък срок от подаването на молбата, поради което не може да се приеме, че молителят е срещнал каквито и да било затруднения при снабдяването с това доказателство. Още повече, че при изготвянето на изслушаната по делото тройна СТЕ вещите лица са използвали както приложените писмени и графични материали по делото, така и действащите и отменени планове, съхранявани в [община] /регулационни, дворищно-регулационни и кадастрални/, изготвени комбинирани скици, вкл. и по искане на молителя, като въз основа на така събраните данни и след извършен оглед и измерване на място са достигнали до заключението, че разликата в площта на процесния имот е в източната граница. В същия смисъл е и заключението на изпълнената от в.л.Й. Й. СТЕ, според което източната граница на имота не е отразена правилно в кадастралната карта, на което се дължат и различните площи на ПИ 501.8 с площ от 1768кв.м. по кадастралната карта, а по действащия КРП-УПИ XI-8 с площ от 1826кв.м., т.е. че изместване на северната граница на процесния имот /границата между имотите на спорещите страни/ не е налице, въз основа на които данни съдът е приел, че не е налице твърдяното в исковата молба неправомерно завладяване на част от имота на предявилото иска лице от ответниците в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск. Всички искания на молителя за издаване на съдебни удостоверения с цел снабдяване с имащи значение за спора доказателства са своевременно разглеждани и уважавани от съда, като издадените въз основа на тях доказателства са приети по делото. Молителят следователно не е бил лишен от възможността своевременно преди приключване на съдебното дирене да представи доказателствата, свързани с урегулирането на процесния имот и прилагането на регулационния план. По така изложените съображения следва да се приеме, че новите доказателства и обстоятелства, на които се позовава молителят, не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Г. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Пловдив, постановено на 02.02.2015г. по в.гр.д.№2677/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 11.07.2014г. по гр.д.№21322/2011г. Решението е окончателно. Председател: Членове: