3 РЕШЕНИЕ № 174 София, 30.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1269/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Е. А. К. чрез пълномощника си, адвокат С. Г. е подала касационна жалба срещу решение № 326 от 28.06.2011 г. по гр. дело № 360/2011 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от жалбоподателката против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /III г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение в обжалваната част Врачански окръжен съд е приел неоснователност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, предявени от жалбоподателката против [фирма], [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение по чл. 187, т. 1 КТ, по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, предмет на заповед № 59/03.11.2010 г. на управителя на дружеството, за възстановяване на предишната работа - „инкасатор" в РОС - В. при ответното дружество и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 1909.98 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2010 г. до окончателното изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е отхвърлил доводите на ищцата за допуснати нарушения по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 2 КТ, като е приел, че работодателя не ги е допуснал. По - конкретно решаващият състав е извел мотиви за липсата на доказателства за заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/1987 г., обн. ДВ, бр. 33/28.04.1987 г., съответно за липсата на нарушение по чл. 333, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 КТ и за липсата на основание за прилагане на чл. 333, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ относно хипертонична болест на ищцата, за която е издадено решение на ТЕЛК № 1776/01.06.2009 г. Предвид тези мотиви окръжният съд е разгледал спора по същество и е приел за доказани описаните в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ нарушения на трудовата дисциплина. С определение № 317 от 02.03.2012 г. по настоящето дело на ВКС, III г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: дали закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при които е дадено предписание за преместване на друга длъжност; задължен ли е работодателя при предприемане на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да изиска информация от уволнявания за наличие на заболяване по Наредба № 5/1987 г., особено ако в документите в личното трудово досие се съдържат данни за такова. ВКС в настоящият си състав приема по първия въпрос, че правилна е практиката, формирана в решения на състави на ВКС, посочени в определението по чл. 288 ГПК, в които е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайна намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. Даденото тълкуване изхожда от обстоятелството, че трайно намалената работоспособност е основна предпоставка за трудоустрояването на работника или служителя и установяването й предпоставя приложението на правната закрила по цитираната норма. По втория въпрос ВКС в настоящият си състав приема, че правилна е практиката, формирана в решения на състави на ВКС, посочени в определението по чл. 288 ГПК, в които е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно, ако така информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посоченото задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на същата норма и е изискуемо преди уволнението с оглед изпълнение по - нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ, но за да се прецени приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, следва да бъде установено в процеса, че работникът или служителят има съответното заболяване. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба следва да се имат предвид следните съображения. Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Окръжният съд е направил изводи, налице ли е трудоустрояване на ищцата във връзка с констатираната с решение на ТЕЛК № 1776/01.06.2009 г. хипертонична болест и определената трайно намалена работоспособност на ищцата, без да изложи мотиви по съществения за изхода но делото въпрос относно спазване на разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и 2 КТ. В тази връзка съдебният състав не е изяснил становищата на страните във въззивното производство по чл. 267 ГПК, не е обсъдил отговора на ответника по чл. 131 ГПК относно предприетите от него действия по изпълнение начл. 333, ал. 1 и 2 КТ. В мотивите на въззивното решение са отразени представените доказателства - писмо на дружеството от 21.09.2010 г. до председателя на ТЕЛК, решение на ТЕЛК от 12.10.2010 г., писмо на дружеството до директора на Дирекция „Инспекция по труда" - В., разрешението на директора на Дирекция „Инспекция по труда" - В. по чл. 333, ал. 1 КТ относно отразената по - горе болест, без да е взето отношение по въпроса за съдържанието на предварителното разрешение на Инспекцията по труда и по - конкретно, обхваща ли същото разрешение и хипотезите на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предвид направеното от работодателя искане. Липсата на мотиви във въззивното решение по посочените въпроси е лишила произнасянето на съда от взимане на отношение по доводите и възраженията на страните и от разрешаване на спора за спазване на предварителната правна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 КТ, от който зависи изхода на делото. При разрешаване на въпроса за трудоустрояването, въззивният съд с оглед на възприетите по -горе правни разрешения се отклонил от практиката на ВКС. Обоснован и законосъобразен е извода на окръжния съд, че за да бъде извършена преценка, дали работодателят е допуснал нарушение на закона и е уволнил служител, ползващ се от закрила по чл. 333 КТ, без да спази законовата процедура, най -напред следва да бъде установено, дали ищцата страда от психично заболяване по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/1987 г. Констатациите за липсата на доказателства относно процесното заболяване са направени въз основа на решения на ТЕЛК от 1995 г. и 1997 г., спрямо които е прието, че са издадени продължителен период преди уволнението, епикриза и болнични листове, от които съдът е приел, че не могат да се изведат съображения за установеност на същото заболяване и решение на ТЕЛК - общи заболявания, [населено място] от 03.05.2011 г., в което ищцата се насочва към ТЕЛК за експертна оценка на психично заболяване. И във връзка с това заболяване, имащо отношение към предварителната правна закрила въззивният съд е следвало по реда на чл. 267 във вр. чл. 10 ГПК да изясни становищата на страните и в зависимост от изложените от тях доводи да прецени доказателствените им искания за изясняване на спорния въпрос относно твърденията в исковата молба за наличието на процесното заболяване. Въззивният съд е следвало да съобрази и практиката на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ във вр. с чл. 1 , ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. Като не е приложил посочените по - горе процесуални норми, не се е произнесъл по посочените въпроси и не е изложил мотиви по тях, имащи съществено значение за изхода на делото, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон - основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Предвид всичко изложено по - горе следва въззивното решение да се отмени в обжалваната част и делото да се върне в отменената част за ново разглеждане от същия съд при друг състав. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 326 от 28.06.2011 г. по гр. дело № 360/2011 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от Е. А. К. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. ВРЪЩА делото в отменената част на Врачански окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: