Ключови фрази


2
определение по гр.д.№ 3619 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение





О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 57

София, 18.02.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3619 по описа за 2020 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КАММЕКС“ АД срещу решение № 260013 от 20.08.2020 г. по в.гр.д.№ 952 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VII въззивен състав, с което е потвърдено решение № 505 от 14.02.2020 г. по гр.д.№ 6215 от 2019 г. на Пловдивския районен съд в следните негови части:
1. Частта, с която са определени страните, между които следва да се допусне делбата на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 6893 кв.м., и техните квоти в съсобствеността и
2. Частта, с която е отхвърлен иска за делба за пет от намиращите се в горепосочения имот сгради: сграда с идентификатор ....., сграда с идентификатор ....., сграда с идентификатор ....., сграда с идентификатор ..... и сграда с идентификатор ..... .
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение с посочена от него практика на ВКС по следните правни въпроси:
1. Само страните ли са собственици на делбения имот или са налични доказателства за права на собственост на други субекти и спазено ли е изискването в делбата да участват всички съсобственици, притежаващи права върху делбения имот ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа самия материалноправен спор като обсъди в мотивите си всички доказателства ?
3. Когато се установи, че в делбения поземлен имот има няколко сгради, които са собственост на отделни собственици, следва ли при допускане на делбата съдът да изследва въпроса дали този поземлен имот не е обща част на сградите на основание чл.38 ЗС ?
4. Неправилно приложение на раздпоредбата на чл.92 ЗС ?
5. Неправилно приемане, че сградите с идентификатори ....., ..... и ..... не са самостоятелни сгради.
6. Неправилно непроизнасяне по възражението на касатора относно действителността на неподписан от него договор за подялба на съсобствен имот, нотариално заверен на 28.10.2011 г.
В писмени отговори от 04.11.2020 г. и 03.11.2020 г. пълномощниците на ответниците „Б.“ АД, „ВИ и РУС“ О. и „Мембранни технологии“ АД оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], въззивният съд е приел, че съсобственици на този имот са „Б.“ АД, „ВИ и РУС“ О., „Мембранни технологии“ АД и „К.“ АД при квоти: 4105/6839 ид.ч. за „Б.“ АД, 1028/6839 ид.ч. за „ВИ и РУС“ О., 1467,66/6839 ид.ч. за „Мембранни технологии“ АД и 38,34/6839 ид.ч. за „К.“ АД. Съсобствеността им е възникнала въз основа на разделяне с разделителен протокол от 20.12.1993 г., в който е уговорено площадката на бившото дружество „Биотехинвест“ да се раздели на парцели, в които всяко от подписалите разделителния протокол дружества /“Б.“ Е., „Мембранни технологии“ Е., „Б.“ Е. и „П.“ Е./ има дял в имота, съответен на процентния дял на имуществото, заложен при осъществяване на първоначалното разделяне на СО „Биотехинвест“ /“Б.“ Е.- 51,15 %, „Мембранни технологии“ Е.- 17,56 %, „Б.“ Е.- 17,88 % и „П.“ Е.- 13,41 %/, както и въз основа на договор от 29.11.1994 г. за продажба чрез търг на недвижим имот по пар.10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП и протокол за въвод от 21.12.1994 г. на съделителя „К.“ на 1/60 ид.ч. от парцел ..... , равняваща се на 238,34 кв.м., предназначена за общ път, обслужващ другите закупени он „К.“ АД парцели /парцели ....., ....., ..... и ...../.
Приел е, че поземленият имот не е обща част на изградените в него 6 сгради на основание чл.38 ЗС, тъй като някои от съсобствениците на поземления имот /конкретно „К.“ АД/ не са собственици на нито една от сградите, поради което земята не е загубила самостоятелния си характер и делбата й е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на намиращата се в делбения имот сграда с идентификатор ....., съдът е приел, че правото на собственост върху нея е придобито от „ВИ и РУС“ О. по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 07.02.2003 г.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на намиращата се в делбения имот сграда с идентификатор ....., съдът е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че тази сграда представлява павилион от стоманена конструкция, монтиран върху бетонова основа, който може да се демонтира и премести. Тоест, доколкото е преместваема, тази постройка не е трайно прикрепена към земята, поради което представлява движима вещ. Като такава идеални части от нея не са придобита по приращение от собствениците на земята, нито са придобита от касатора „К.“ по силата на договора за продажба чрез търг на недвижим имот по пар.10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на намиращата се в делбения имот сграда с идентификатор ....., представляваща помпена станция, съдът е приел, че тази сграда е била изградена преди съставяне на разделителния протокол от 20.12.1993 г., тоест преди придобиване на права върху земята от „К.“ АД с договора от 29.11.1994 г. и не е била предмет на този договор.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на намиращите се в делбения имот сгради с идентификатор ..... и с идентификатор ....., съдът е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза и събраните по делото писмени доказателства се установява, че тези две сгради не са самостоятелни, а представляват части- разширения на други сгради, които не са обект на делбата /изградени са през 2014 г. и 2012 г. въз основа на разрешения за строеж от 23.04.2004 г. и от 30.12.2008 г. за разширение на навес № ..... в складове за метални изделия и разширение на производствен корпус на „Б.“ АД- Първи етап/. Поради това съдът е приел, че тези сгради не са придобити от собствениците на земята по приращение.
Най-общо е приел, че „К.“ АД не е придобил ид.ч. от сградите по приращение, тъй като в договора, на който основава правата си върху поземления имот /договор от 29.11.1994 г. продажба чрез търг на недвижим имот по пар.10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП/ било установено нещо друго- на „КОММЕКС“ АД били прехвърлени само 1/60 ид.ч. от тогавашния парцел ....., която е била предназначена за общ път, обслужващ продаваните с договора други парцели. По този начин страните по този договор са изключили постройките от предмета на разпореждането.

Предвид тези мотиви на съда касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради съмнение за допустимостта на решението: като постановено по нередовна искова молба:
1. в която съществува вероятност като съделители да не са посочени всички съсобственици на делбения имот, които са необходими и задължителни другари в производството по съдебна делба. Такава вероятност съществува предвид твърдението на касатора, че съсобственици на имота са и неконституираните като съделители по делото дружества „Б.“ О. и „П.“ О. /Институт по биотехника/, за което има данни в разделителния протокол от 20.12.1993 г. и предвид липсата на доказателства по делото относно това дали тези ЮЛ съществуват към настоящия момент, ако не съществуват- кои са техните правоприемници и дали действително тези дружества или техни правоприемници притежават някаква ид.ч. от правото на собственост върху делбения имот към настоящия момент;
2. в която делбеният имот не е описан съобразно действащия му регулационен статут. Видно от приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.Б. Й., за местността, в която се намира имотът, има действащ регулационен план, одобрен със заповед № ОА-1002 от 21.07.2000 г., според който описаният в исковата молба имот с плош от 6893 кв.м., с идентификатор 56784.504.299 по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г. представлява част от няколко УПИ: площ от 3869 кв.м. са част от УПИ ......-.....,.....,.....,....., площ от 1401 кв.м. са част от УПИ V-.....,.....,.....,....., площ от 1574 кв.м. са част от УПИ XX-...../, а останалата част с площ от 49 кв.м. е извън регулация.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 260013 от 20.08.2020 г. по в.гр.д.№ 952 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VII въззивен състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.