Р Е Ш Е Н И Е №20 гр. София,07.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3258/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма], [фирма] и [фирма]- всичките със седалище С. срещу решение №980 от 19.05.2015 г. на Окръжен съд-Варна по в.гр.д. №604/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №5774/03.12.2014 г. по т. д. № 8086/2014 г на В. и е отхвърлил изцяло исковете на тримата касатори срещу [фирма] –гр. В. за сумите съответно от по: 17 840,50 лева – главница- цена на ел.енергия за периода 30.09.-31.10.2013 и 993.09 лева-лихва за забава за първия ищец , от 17 849,10 лева-главница –от втория ищец на същото основание и период и 993,59 лева-лихва за забава и 15 146,21 лева-главница на същото основание и за същия период и 843,13 лева-лихва за забава за третото дружество. Сумите са претендирани като цена на произведена от дружествата-ищци и доставена ел.енергия на основание сключени на 19.06.2013 г.три договора между всяко едно от тях и ответника [фирма] –гр. В. с предмет изкупуване на ел.енергия произведена от възобновяеми източници. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор и в становището на процесуалния представител в о.з. счита същата за неоснователна. С определение №748 от 11.10.2016 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за съществуването на паричното задължение за такса „достъп” до електропреносната мрежа на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД след отмяната от ВАС на решението на ДКЕВР, определящо нейния размер, поради противоречие по въпроса на обжалваното решение с налична задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС, Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о., Р №28/ 28.04.2016 г. по т.д. №353/15 на Второ т.о. на ВКС, Р №7/26.01.2016 г.по т.д. №3196/14 на ВКС,Второ т.о. , Р №212/23.12.2015 г. на ВКС, по т.д. № 2956/14 на Първо т.о.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на вятърни електрически централи - възобновяем източник на енергия по смисъла на ЗЕВИ. На същите на основание чл.79 ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на цената на произведена и доставена ел.енергия и от тримата производители за съответния период на база сключените договори между всеки от тях и [фирма], които са и източник на процесните вземания За да отхвърли исковете на последните , съдът се е позовал на релевираното в процеса възражение за извършено извънсъдебно прихващане с придобито от ответното дружество чрез договор за цесия, сключен на 29.11.2013 с „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ насрещно вземане основано на дължима от тримата ищци цена на достъп до електропреносната мрежа на дружеството-цедент, което според съда е погасило процесните вземания до претендираните с ИМ размери. Съдът е счел, че отмяната с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12. на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно няма обратно действие и съответните вземания –цена за достъп се дължат от ищците, доколкото с отмененото решение на ДКЕВР се определя цената, а последната е само елемент от сложен фактически състав, който представлява основание за възникването на това вземане. Ето защо последното е било ликвидно към датата на цесията, последната е съобщена на длъжниците по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, с оглед на което и извършеното прихващане по реда на чл.103 и следващите ЗЗД е породило своите последици-вземанията, предмет на исковите претенции, са погасени. Относно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно е налице задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о., Р №28/ 28.04.2016 г. по т.д. №353/15 на Второ т.о. на ВКС, Р №7/26.01.2016 г.по т.д. №3196/14 на ВКС,Второ т.о. , Р №212/23.12.2015 г. на ВКС, по т.д. № 2956/14 на Първо т.о.. В цитираните решения се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползвателите на последната е мрежовия оператор. Съставите на ВКС единодушно и безпротиворечиво приемат, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС № 14358/31.10.2013 по адм.д. № 6485/13, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ за определяне на временни цени за достъп до ел.преносната мрежа , има обратно действие. При отмяната на този акт отпадат с обратна сила и породените с него правни последици, считано от датата на издаването му, за разлика от общото правило на чл.195 ал.1 АПК за зачитане на действието на подзаконови нормативни актове до тяхната отмяна. Това следва от правната природа на решенията на ДКЕВР, които представляват индивидуални административни актове,съгласно чл.36а, ал.2 ЗЕ. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация само при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. Настоящият състав споделя напълно така възприетите отговори на обуславящите изхода по настоящия спор въпроси, дадени в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. от страна на въззивния съд при постановяване на обжалваното с настоящата касационна жалба решение, а от тук и за съществуване на прехвърленото от [фирма] на [фирма] чрез цесия от 29.11.2013 г. вземане основано на дължима от ищците на дружеството-цедент такса за достъп до електропреносната мрежа. Посочените разпоредби предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Този елемент от правопораждащия фактически състав представлява принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп /такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора/ и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и цената, дължима на ответника. С отмяната на решението на ДКЕВР отпадат с обратна сила и правните му последици, което води до липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент от сложния смесен фактически състав, пораждащ правото на заплащане на цена за достъп до електроразпределителната и електропреносна мрежа. Това е достатъчно, за да се приеме за неоснователно възражението на ответното дружество за извършено извънсъдебно прихващане , с което се погасяват неговите задължения за заплащане на процесните суми като цена на произведена от дружествата-ищци и доставена ел.енергия на основание сключени на 19.06.2013 г.три договора между всяко едно от тях и ответника [фирма] –гр. В.. Това следва от изводите за липса на насрещни ликвидни и изискуеми парични задължения на ответното дружество към всеки един от ищците като предпоставка за осъществяването на фактическия състав и последиците на чл.104 ЗЗД . Ето защо, доколкото основанието на исковите претенции се установява от съдържанието на сключените на 19.06.2013 г. три договора между всяко едно дружествата-ищци и ответника [фирма] –гр. В. за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници , а размерите –от съдържанието на трите броя фактури изд. от всяко едно от трите дружества под № 20/31.10. 2010г . , след приспадане на извършените частични плащания от страна на ответника, то исковете в тази част следва да се уважат. Върху дължимите като главници суми е уговорена в чл.24 ал.2 във връзка с чл.22 ал.2 от съдържанието на всеки един от трите договора и лихва за забавено плащане , считано от датата на забавата,така както -т.е. с изтичането на 15 работни дни за получаване на съответните фактури от страна на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД . Доколкото липсват доказателства за това, на коя дата последните са получени от страна на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” , то лихва за забава върху всяка една сума-остатък по трите фактури следва да се дължи от датата на завеждане на ИМ в съда-19.06.2014 г.. Предвид изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спор в посочената насока. При този изход на делото, на тримата касатори се дължат разноски за всички инстанции в общ размер на 18 635,48 лева, съобразно съдържанието на представения списък по чл.80 ГПК, пълномощно за всяка инстанция и платежните документи приложени към него. Водим от горното ВКС, настоящият състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ частично въззивно решение №980 от 19.05.2015 г. на Окръжен съд-Варна по в.гр.д. №604/2015 г и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД –гр. В. да заплати на [фирма], [фирма] и [фирма]- всичките със седалище [населено място] сумите съответно от по: 17 840,50 лева – главница- цена на ел.енергия за периода 30.09.-31.10.2013 на първия ищец, от 17 849,10 лева-главница –от втория ищец на същото основание и период и 15 146,21 лева-главница на същото основание и за същия период на третия, на основание сключени на 19.06.2013г.три договора между всяко едно трите дружества-ищци и ответника [фирма] –гр. В. с предмет изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници , ведно със законната лихва от завеждането на иска-06.01.2014 г. до окончателното й плащане ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД –гр. В. да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД –гр. В. да заплати общо на [фирма], [фирма] и [фирма]- всичките със седалище [населено място] сумата от 18 635,48 лева общо- разноски за всички инстанции . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.